Анестезиращи средства, неуточнени МКБ T41.4

Невролептаналгезията е метод въведен в анестезиологичната практика през 1959 година от Декастро и Мунделер. Тя представлява форма на аналгезия, постигната от едновременното приложение на невролептик (дроперидол) и аналгетик (фентанил). Невролептаналгезията довежда пациента до състояние на апатия, безразличие към околната среда и изключване на психичната дейност, изразено с термина "минерализация". Психичната индиферентност се придружава от моторна пасивност.

Към рубриката анестезиращи средства, неуточнени, се отнася дроперидола.

Дроперидолът е антидопаминергичен медикамент, използван като антипсихотик и средство против повръщане. Често се използва при невролептаналгезия и седиране при лечение в интензивно отделение. Механизмът на действие на дроперидола се изразява в депресия на централната нервна система. Има силно антидопаминергично и слабо централно антихолинергично действие. Това може да доведе до хипотония и намаляване на периферното съдово съпротивление.

При предозиране с дроперидол могат да се наблюдават следните реакции:

• дисфория
• хипотония
• удължаване на QT интервала
• злокачествен невролептичен синдром
• сърдечен арест
• камерна тахикардия
• синкоп
• сънливост
• безпокойство
• хиперактивност
• тревожност
• световъртеж
• бронхоспазъм
• халюцинации
• замъглено зрение
• кожен обрив

От страничните явления на анестезиращи средства, неуточнени най-типични са екстрапирамидната симптоматика (повишен мускулен тонус, паркинсоноподобни движения), проявяващи се в първите 24-48 часа и се купират с атропин, прометазин и противопаркинсонови средства. При еднократното прилагане на обичайните дози дроперидолът рядко проявява тези странични явления.

Заглавно изображение: freepik.com