Изкълчване на китката МКБ S63.0

Костите на китката са 8 на брой, с различна форма и са разположени в две редици по 4 костици. Първата редица от тях се свързват в стави с лакътната и лъчевата кост. А втората редица разположена по-дистално се свързва в стави с костите на дланта (метакарпалните кости).
Проксималната редица изградена от 4 костици на китката свързвайки се с костите на предмишницата (лъчева и лакътна кост) са: os scaphoideum, os lunatum, os triquetrum, os pisiforme. Дисталната редица от 4 киткови кости, са тези, които се свързват с костите на дланта и това са: os.trapezium, os trapezoideum, os capitatum, os hamatum. Всяка киткова кост има характерна форма и шест повърхности: гръбна, дланна, проксимална (към предмишничните кости), дистална (към костите на дланта), радиална и улнарна.

Изкълчване на китката включва:

1. Изкълчване на карпалната кост;
2. Изкълчване на карпометакарпалната става;
3. Изкълчване на проксимален край на метакарпална кост;
4. Изкълчване на среднокарпална става;
5. Изкълчване на радиокалпарна става;
6. Изкълчване на лъчева кост - дистален край;
7. Изкълчване на лакътна кост - дистален край.

Механизъм на изкълчване на китката
Травматичната луксация (изкълчвания) на радиокарпалната (лъчево-китковата) става е сравнително рядка.
Като причина се сочи голямата здравина на свързочния апарат между китковите кости от една страна и между тях и съседните кости, от друга. Те се получават в резултат на действието на сила с голям интензитет. Най-честият механизъм е удар към дланта или ексцесивна дорзифлексия (сгъване на ръката нагоре към гърба на китката внезапно).
Описват се различни видове луксации:
- дорзални (гръбни);
- воларни (към дланта);
- странични;
- дивергентни.
Първите две са относително по-чести, а останалите са изключително редки. Много често изкълчването се придружава от счупване на предния или на задния ръб на лъчевата кост на processus styloidei radii et ulnae.

Изкълчването на карпалните кости имат по-голямо практическо значение. Теоретично може да се луксират всяка една карпална кост поотделно. Ставата между os lunatum и os capitatum е център на повече изкълчвания в областта на китката. Здрави съединителнотъканни връзки разделят китката на два блока. Първият от тях включва os trapezium, os capitatum, os hamatum, дисталната част на os scaphoides и основите на четирите улнарни метакарпални кости. Вторият по-малък блок включва полулунната кост, периферния край на лъчевата кост и проксимална част на os scaphoides. Под действие на външно въздействие ставната капсула се разкъсва в най-слабото място - връзката между двата блока.

Клиника на изкълчване на китката
Клиничните симптоми на изкълчване на китката наподобяват до известна степен счупването на Колес. Установява се голям хематом. Липсват движения в ставата. Има пружинно съпротивление при опит за изпитване на движение. Понякога се прибавят неврологични усложнения от страна на средния и лакътния нерв.

Диагноза на изкълчване на китката
За уточняване на диагнозата се прави рентгенография във фас и профил. Тя потвърждава диагнозата и открива съпътстващи счупвания в областта.

Лечение на изкълчване на китката
Лечението включва безкръвно наместване под обща упойка на болния. Ръката се обездвижва във функционално положение за около 1 месец при чистите изкълчвания и за около 60 дни при счупвания.
При застарели случаи на изкълчвания се налага оперативно наместване. Въпреки лечението при тези изкълчвания често настъпва ограничаване на движението и болезненост в ставата, поради което я оприличават като ключ на карпалните кости.