Изкълчване на акромиоклавикуларна става МКБ S43.1

Ставната повърхност, която се образува между акромиона и ключицата е акромиоклавикуларна става.
Изкълчване на акромиоклавикуларна става са четири пъти по-чести от стерноклавикуларните изкълчвания.

Механизъма на изкълчване на акромиоклавикуларна става
Механизмът на увредата е директна травма при странично падане върху рамото.

Клиника на изкълчване на акромиоклавикуларна става

• Пострадалия се оплаква от болка в спокойно състояние, която се усилва при движение на крайника;
• Активни движения на горния крайник са невъзможни;
• От оглед се вижда, че болното рамо, рамото откъм страната на травмата е разположено по-ниско от здравото;
• Под действието на подключичният и гръдния мускул то изглажда скъсено от 3 сантиметра;
• Шийният мускул е съкратен;
• Главата на пострадалия е обърната към здравата страна и е наклонена към болната;
• Много често има оформен подкожен хематом и оток в подключичната и надключичната ямка;
• Синкавочервено оцветяване на кожата.

Диагноза на изкълчване на акромиоклавикуларна става
Поставя се при оглед, опипване и рентгенография.

Лечение на изкълчване на акромиоклавикуларна става
Лечението на акромиоклавикуларните изкълчвания, зависи от възрастта, степента на увредата и професията на пострадалия.
Оперативно лечение - целта му е да създаде стабилност на акромиоклавикуларната става, за да се елиминира деформацията и да се запази движението на ключицата. Оперативният достъп трябва да позволява огледа на коракоклавикуларните и акромиоклавикуларни връзки и възможност за тяхното оперативно възстановяване.
Оперативното лечение на пълните акромиоклавикуларни изкълчвания (луксации) се извършват по техниката на т.нар. динамичен трансфер. След остеопластично откачване на мускулите, заловени за човковидния израстък на лопатката, костният фрагмент за заловените за него мускули се премества и фиксира с винт към ключицата.