Изкълчване на раменна става МКБ S43.0

Рамената става стои на първо място по честота на изкълчване (luxatio articularis humeri). На нея се падат 50% от всички луксации.
Причини за изкълчване на раменна става са няколко:

1. Анатомично устройство на ставата - голяма глава, срещу която лежи малка гленоидална ямка;
2. Липса на здрави лигаменти по предната и долната хуморална повърхност на ставната капсула;
3. Голяма подвижност и обременяване на ставата, а оттам и увеличена уязвимост.

Рамената става може да се изкълчи напред, назад, нагоре и надолу. Най-чести са предните луксации. Те се срещата като luxatio subcoracoidea - изместената глава застава под processus coracoideus, или като luxatio subclavicularis - главичката се намира под ключицата. Задните и долните изкълчвания се срещат рядко, а горните са изключително редки. За да се получат, трябва да се счупи акромионът или кораковидния израстък.

Механизъм на изкълчване на раменна става
Предните изкълчвания настъпват обикновено след индиректен удар - падане върху дланта или лакътя, при отведена мишница, а задните - падане върху дланта или лакътя при мишница изнесена напред и ротирана навътре. Макар и по-рядко, луксация се наблюдава и след директен удар върху горния край на хумеруса и мишничната глава.

Клинична картина на изкълчване на раменна става
Тя се характеризира с режеща болка и блокаж на ставата. Главата излиза през разкъсаната капсула и заема принудително положение. Нормалното и място остава празно и ключицата се вижда да стърчи през кожата - това е "симптомът на пагон". Болния поддържа със здравата си рака изкълчената, за да намали движението и болката.
При предните изкълчвания caput humeri се палпира под m.pectoralis major, като мишницата е леко отведена. При долните луксации хумерусът стои в по-изразена абдукция, а понякога може да заема хоризонтално положение - такава долна луксация се нарича luxatio humeri erecta. Когато рамената става е изкълчена назад или нагоре, caput humeri се намира отзад под spina scapule, респ. встрани и над акромиона.

Диагноза на изкълчване на раменна става
С оглед поставяне на точна диагноза рентгеновия контрол е задължителен.

Лечение на изкълчване на раменна става
Наместването се извършва под обща упойка. При липса на такава възможност е допустима и местна анестезия. Местната анестезия се допълва с подкожно инжектиране на фентанил и дроперидол. При добро обезболяване и особено при обща упойка с релаксация на мускулите наместването е лесно. Репозицията се осъществява чрез затегляне на крайника и масово приложение на сила.
Съществуват четири основни начина на наместване:
1. Начин на Хипократ - Купер. Операторът затегля бавно рамената става с леки ротаторни движения и едновременно с това оказва натиск с петата в аксилата.
2. Начин на Джанелидзе. Болния се поставя да лежи по гръб така, че раменете и главата му да лежат извън маста, а изкълчения крайник да виси надолу. Операторът хваща с двете си ръце предмишницата, свита под 90% в лакътя и я натиска надолу към пода, като извършва и леки ротаторни движения.
3. Начин на Мот (Mothe). Елевационен метод. Болния лежи по гръб. Рамото и гръдния кош се обхващат с два широки бинта, асистент затегля крайника и с леки ротаторни движения постепенно увеличава абдукцията му. Операторът внимателно избутва главата на хумеруса нагоре към ставната ямка.
4. Начин на Кохер. Операторът затегля крайника в посока каудално и дорзално, като се стреми да опре лакътя до тялото, допряната до тялото мишница се ротира максимално навън, след това операторът изнася мишницата напред така, че да застане пред гръдния кош. Мишницата се ротира навътре и главата се намества в ставната ямка. След наместването крайникът се имобилизира в мека превръзка на Дезо.

Усложнения на изкълчване на раменна става
Най-честото от тях е увреждане на n.axilaris, водещ до парализа на m.deltoideus. Друго усложнение е едновременно изтръгване на инсерцията на m.supraspinatus, счупване на tuberculum majus или част от гленоидалната ямка и др.
Прогнозата при неусложнени и пресни случаи е благоприятна.