Отклонения от нормата, открити при получаване на диагностични изображения в хода на изследване на отделителните органи МКБ R93.4

Рентгенови изследвания на бъбреците

За диагностиката на бъбречните заболявания най-често приложение намират следните рентгенови методи:

• Обзорна (нативна) рентгенография на бъбреците. Това е рентгенография без контрастна материя, с която започва комплексното рентгеново изследване. Тя дава възможност да се видят формата, големината и местоположението на бъбреците и да се открият рентгенопозитивни конкременти;

• Екскреторна (венозна) урография: основен метод за откриване на морфологични промени и функционални отклонения в бъбреците и пикочните пътища. Извършва се със специални контрастни вещества, след предварителна 24-часова проба за свръхчувствителност;

• Бъбречна ангиография (реновазография). Метод за изобразяване на бъбречните кръвоносни съдове, който се изпълнява като абдоминална аортография, селективна реновазография или дигитална ангиография;

• Микционна цистография. Използва се за установяване на везикоуретерни рефлукси и вродени аномалии на мехура и уретера. След напълване на пикочния мехур с контрастна материя, при пълен мехур се прави първата снимка, по време на микция - втората, при празен мехур - последната.

• Ретропневмоперитонеум. След вкарване на въздух около бъбрека, бъбречните сенки се открояват от околните тъкани, при което могат да се определят точно новообразувания от бъбречен и извънбъбречен произход.

• Ехография на бъбреците. Методът е основан на свойството на ултразвука, преминавайки през различни структури да се отразява и да дава еховълни. Това свойство се използва за диагностика на туморни и кистозни формации, хидронефроза, вродени аномалии.

• Компютърна томография. Метод, с който се произвеждат послойно - срезови изображения от бъбреците, с висока информационна стойност при диагностика на структурни нарушения.