Отклонения от нормата, открити при изследване на препарати от други органи, системи и тъкани МКБ R89

Биопсични изследвания на бъбрека и горните пикочни пътища

Аспирационна биопсия. При съмнение за хипернефром може да се извърши предоперативно, но не се препоръчва като рутинен мерод, поради опасност от дисеминация на туморни клетки. При тумора на Вилмс биопсията понякога е необходима за диагнозата и по-специонално при болни с напреднало заболяване, при което се планува химиотерапия като единствено средство за лечение.

Показания за тънкоиглена аспирационна биопсия на бъбрека са: аваскуларни тумори, болни, които са контраиндицирани за оперативно лечение, болни с далечни метастази, болни със съмнение за лезия от първичен тумор или метастаза и др.

Биопсии и цитологични изследвания при заболявания на уротела

Биопсични изследвания. Те се извършват при: туморни заболявания и доброкачествени заболявания (интерстициален цистит, банален хроничен цистит).

Цитологични изследвания. Те се извършват при съмнение за туморни заболявания, нетуморни заболявания (при съмнение за туберкулоза на пикочните пътища).

Биопсия на простатната жлеза

Тънкоиглената аспирационна биопсия е метод за вземане на клетки чрез тънка игла, свързана с вакуумна система. Основната цел на аспирационната биопсия е разграничаването на малигнен от доброкачествен процес.

Индикации за прилагането й са: при болни със съмнителни възли по повърхността на простатата, установени с ректално туширане, при болни, провеждащи лечение по повод на вече доказан простатен карцином, с оглед преконтролиране на резултата от лечението и останала след ТУР простатна тъкан с по-твърда консистенция.

Биопсиите на простатата могат да се разделят на две групи: за цитологично изследване и за хистологично изследване.

Усложнения от ТАБ са от септичен характер, но те се наблюдават много рядко. Рядко се наблдава и кървене от хемороидални възли.

Цитологичното изследване на простатен секрет показва наличие на туморни клетки при 2/3 от болните с простатен карцином

Биопсии при заболявания на гениталиите

Перкутанна биопсия на тестиса. Извършването й е възможно при рискови групи със съмнение за CIS (при случаи на фамилно заболяване, при болни крипторхизъм след орхидопексия). Пункционната биопсия на тестиса при съмнение за тумора е контраиндицирана.

Цитологично изследване на смената течност. Вклюява и търсене на бактерии и левкоцити, които предполагат възпалителен процес. Аглутинацията или неподвижността на сперматозоидите насочва към търсене на антиспермални антитела.

Отворена тестикуларна биопсия. Извършва се най-често при азоспермия и наличие на малки тестиси с повишен фоликулостимулиращ хормон като индикатор за първична тестикуларна недостатъчност.