Отклонения от нормата, открити при изследване на препарати от мъжките полови органи МКБ R86

Анатомично мъжката полова система е съставена от тестиси, разположени в скротума, семепровод, семени мехурчета, простатна жлеза, уретра и мъжки полов член. Физиологията на мъжката полова система се свързва с репродуктивната и ендокринната функция.

Простаторея

Простатореята се манифестира с изтичането на простатен секрет от уретрата без наличието на сперматозоиди в края на уринирането или по време на дефекация.

Дължи се на пареза на простатните канали или механична компресия от фекалии. Простатореята често се среща при мъже с лабилна нервна система, при продължителен онанизъм, при прекъсване на половия акт. Хроничният простатит е предпоставка за възникване на простаторея.

Диагнозата се поставя на базата на микроскопско изследване на отделения секрет: наличие на изобилие от лецитинови и амилоидни телца, епителни клетки, еритроцити, левкоцити, липсват сперматоиди.

Простатореята трябва да се разграничи от сперматореята.

Сперматорея

Самоволното отделяне на сперма без ерекция и оргазъм е характерно при заболявания на централната нервна система, както и при обстипация, уретрит, фоликулит.

Самата сперматорея може да окаже влияние върху ерекцията и оргазма, както и да предизвика неврастения. Диференциалнодиагностично трябва да се разграничи от полюциите и простатореята.

Сперматурия е друга форма на ненормално отделяне на сперма - проникване на сперма в урината. Най-честите причини за сперматурия са гръбначномозъчни разстройства, стриктури на уретрата, състояния след операции и манипулации на простатната жлеза, ектопия на семепроводите.

Патологични находки в спермата

При изследване на спермата за патoлогични се приемат следните находки: кoличество - под 1 мл, подвижни сперматозоиди - под 40 %, морфологично нормални спрематозоиди - под 50 %.

Апремия. С аспермия се означава пълното отсъствие на еякулат по време на полов акт или мастурбация при запазено полово влечение и потенция. Причините могат да бъдат: механични (вродени и придобити) и нервно-психични.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните данни, биопсията на тестиса и микрорентгенологичните изследвания.

Олигоспермия. Олигоспермията се характеризира с намаление на сперматозоидите в еякулата. Причините за олигоспермията са различни неблагоприятни фактори, които оказват въздействие върху сперматогенния епител на извитите каналчета.

Диагнозата се поставя от данните на микроскопското изследване на еякулата и евентуална биопсия на тестисите, а причините се изясняват от анамнестичните данни и допълнителното изследване на болния.

Азоспермия. Означава пълно отсъствие на сперматозоиди в еякулата вследствие на поражение на сперматогенния епител на извитите каналчета на тестисите. Азоспермията се явява като резултат от липсата или хипоплазията на тестисите, двустранен крипторхизъм, травми на тестисите, механично въздействие от хидроцеле, туберкулоза и др.

Диагнозата се поставя от микроскопското изследване на еякулата - спермограма.

Некроспермия. Състояние, при което в спермата се установяват достатъчно количество нормални, но неподвижни сперматозоиди.

Хемоспермия. Хемоспермията се манифестира с наличие на кръв в спермената течност. Различава се истинска и лъжлива. Хемоспермията се явява като симптом при епидидимит, простатит, везикулит, уретрални кондиломи и др.

Диагнозата се поставя с помощта на макро- и микроскопско изследване на еякулата, а причината за хемоспермията се изясняват от клиничното, рентгенологичното и ендоскопското изследване на половите органи и уретрата.