Отклонения от нормата, открити при изследване на препарати от дихателните органи и гръдния кош МКБ R84

Плеврална пункция, пунктати.

Диагностични показания за плеврална пункция:

• Да се реши дали има течност в плевралната кухина;

• Да се определи характерът й - трансудат или ексудат;

• Да се изследва цитологично и бактериологично.

Лечебни показания за плеврална пункция:

• Обременяване на белия дроб и медиастинума при големи плеврални изливи;

• Улесняване резорбцията на плевралната течност;

• Инжектиране по време на пункцията на медикаменти в плевралното пространство.

Според механизма на  образуването си течността в плевралната кухина може да бъде: трансудат - невъзпалителна течност или ексудат - възпалителна течност.

Трансудатът се наблюдава при сърдечна слабост, нефрити, нефрозен синдром и чернодробна цироза.

Ексудатът е характерен за плеврити, емпием, серо- и пиопневмоторакс. Различават се няколко вида ексудат: серозен (жълт, мътен, полу- и непрозрачен), гноен (богат на фибрин), хеморагичен (с еритроцити над 6000 в куб. мм), смраден (течността е с разпад на клетки), хилусен (при руптура на гръдния лимфен проток от травми или прорастване от злокачествени образувания), псевдохилусен (млековиден, често пунктатът е едновременно с белези на трансудат и ексудат, белтък между 20-40 %. Такъв  пунктат се намира при дълготрайни трансудати, когато се усложняват от възпаление на серозните обвивки).

• Транстрахеална и перкутанна тънкоиглена аспирация.

Чрез този метод се взема материал за микробиологично и цитологично изследване, като се избягва контаминация от орофарингеалната условно патогенна флора. Директната, перкутанна аспирация се извършва под рентгенов контрол за насочване на областта на патологичните изменения на белия дроб. Аспирираният материал се изследва микробиологично и цитологично.