Отклонения от нормата, открити при изследване на ликвор МКБ R83

Различните патологични процеси на нервната система дават отражение в ликвора.

Изследването на ликвора има значение в следните направления:

• За уточняване на диагнозата,

• За разкриване на отделни патогенетични звена,

• За мониториране на специфична терапия.

Ликворното изследване има особено значение за диагнозата на възпалителни, демиелинизиращи, дегенеративни, съдови, туморни, лимфопролиферативни заболявания на централната нервна система. Модерните методи на анализ позволяват да се открият и промени в секрецията, циркулацията и резорбцията, както и състоянието на кръвно-мозъчната бариера.

Ликвор може да се вземе от различни места (вентрикули, лумбален сак). Най-често за анализ на ликворното налягане се извършва лумбална пункция.

Лумбалната пункция е противопоказана при: високо интракраниално налягане, поради опасност от вклиняване, при супорация над спиналния канал, при тромбоцити под 40 000 и при протромбиново време под 50 %. „Нормалният” ликвор не изключва патологичен процес.

Изследването на ликвора по правило протича в следната последователност: макроскопски вид, цитологичен, биохимичен и имунологичен анализ.

• Макроскопско изследване - ликворът е безцветна, прозрачна и без фибринова мрежа течност. Промени в прозрачността се наблюдават при увеличение на броя на клетките и концентрацията на общия белтък. Най-честата промяна  в цвета на ликвора е ксантохромията. Тя се дължи на интратекално кървене или нарушена кръвно-ликворна бариера. Кървав ликвор (еритроцитрахия) представлява наличие на кръв в ликвора. Истинската еритроцитрахия е характерна главно за мозъчно - съдовата болест, мозъчните травми, тежък туберкулозен менингит, СПИН и др. Фибриновата мрежа е свързана винаги с повишена концентрация на фибриноген, като резултат на повишен пермеабилитет на кръвно - ликворната бариера.

• Ликворна цитология. Цитологичното изследване на ликвора е особено важно. Започва се с изброяване на еритроцити и левкоцити, а при някои случаи и тромбоцити. Клетките се броят в нативен ликвор, камерно или автоматично. Нормоцитозата не изключва цитопатология. Нормалният ликвор е цитологично беден. Нормално в ликвора се установяват следните видове клетки: лимфоцити, моноцити, ретикулни клетки, неутрофилни гранулоцити и други клетки - плексусни, епендимни, глиални и др. Освен това в ликвора могат да се намерят и туморни клетки - намирането даже само на една туморна клетка в ликвора верифицира диагнозата.

• Биохимично и имунологично изследване. Белтъци - ликворът е около 200 пъти по-беден на белтък, в сравнение с кръвния серум, поради високата рестриктивност и умерена селективност на кръвно-ликворната бариера.

Хиперпротеинорахията е изключително честа неспецифична находка. Лека протеинорахия има при редица дегенеративни заболявания на централната нервна система. Умерена хиперпротеинорахия има при различни видове менингити, някои мозъчни тумори и др. Тежка хиперпротеинорахия е характерна преди всичко за спинални процеси от туморно и съдово естество. Ензимите могат да произхождат от мозъчната тъкан, мозъчни тумори, попаднала интратекално кръв или от ликворни клетки. Тук се включват гликолитични и митохондриални, невротрансмитерни и други ензими.

Глюкоза - в ликвора тя постъпва от кръвта и концентрацията й зависи от кръвното ниво и мозъчния й метаболизъм.

• Хипергликорахия се среща при новородени, поради високия пермеабилитет на кръвно-ликворната бариера и голяма скорост на мозъчния кръвен ток и при диабетици.

• Хипогликорахията има по-голямо значение и се наблюдава при карциноматоза, бактериални менингити с изразена плеоцитоза, туберкулозен менингит, гъбичкови менингити, субарахноиден кръвоизлив и др. Намалението се дължи на повишено използване на глюкозата от ликворни и мозъчни клетки, засилена анаеробна гликолиза, нарушен мембранен транспорт.