Отклонение на алфа-фетопротеина от нормата МКБ R77.2

Алфа - фетопротеинът е главна белтъчна съставка на серума през ранния период на зародиша. Максималната му концентрация се установява между 11-14 седмица от вътреутробното развитие, след което рязко се понижава. Той се синтезира от жълтото мехурче, ембрионалния черен дроб и в малко количество от епителните клетки на примитивните черва.

Алфа - фетопротеинът се определя предимно чрез имунохимични методи.

Референтните стойности на алфа - фетопротеинът при възрастни е под 5.1 mg/ml.

Временно физиологично повишение на концентрацията му се наблюдава по време на бременността.

Повишени стойности на алфа - фетопротеинът се срещат при вродената липоидна нефроза, при вродената атрезия на хранопровода и при тежка форма на резус несъвместимост. Специфичен белег представляват повишените стойности на алфа - фетопротеин при хепатоцелуларните карциноми, туморите на жлъчния мехур и при тератокарциномите.

По изключение повишена концентрация може да се установи при аденокарциномите на стомаха и панкреаса.

При лечението на неоплазмите концентрацията му може да се приеме за прогностичен белег: успешната терапия се съпровожда с намалени показатели, а появата на метастази - с повишение на концентрацията.

Намаление на алфа - фетопротеина в серума на бременни се установява при риск за синдрома на Down. Концентрацията на този протеин при бременни жени е в зависимост от телесното тегло, т.е. от кръвния обем, с който е в обратнопропорционални отношения. Понижени стойности се намират в някои случаи на захарен диабет, протичащи с повишено тегло.