Отклонение на албумина от нормата МКБ R77.0

Албуминът представлява една дълга полипептидна верига, състояща се от 610 аминокиселинни остатъка. Човешкият серумен албумин се характеризира със сравнително високо съдържание на основните аминокиселини - аргинин, хистидин, лизин.

Основните функции на албумина са:

 • неспецифично свързване с йони и различни съединения;

 • поддържа колоидо - осмотичното налягане;

 • източник на аминокиселини;

Албуминът представлява приблизително 56-65 % от плазмените протеини. Понижението на концентрацията му е неспецифичен белег и съпровожда редица патологични състояния. Абсолютно увеличение на албумина досега не е известно.

Най-често хипоалбуминемията е вторична и се среща при:

 • недостатъчен прием на белтъци с храната при гладуване и непълноценно хранене;

 • нарушена резорбция и смилане на белтъците, поради недостиг на аминокиселини, необходими за синтеза на албумините, което се извършва в хепатоцитите;

 • напреднали чернодробни заболявания (цироза, неоплазми), при които се нарушава белтъксинтетичната функция на хепатоцитите и се губи белтък чрез асцитната течност;

 • повишена загуба на белтък при нефротичен синдром (през бъбреците), обширни изгаряния,    дерматози, псориазис, улцерозен колит, неоплазми, цьолиакия;

 • усилено разграждане на белтък при масивни или не продължителни кръвоизливи, интоксикации и продължителни заболявания (туберкулоза, амилоидоза и др.).

 • в детска възраст намалението на албумина се отразява твърде чувствително върху калциевата обмяна.;

Тъй като, приблизително половината от серумния калция е свързан с албуминовата фракция, нейното понижение довежда до хипокалциемия.