Старост МКБ R54

Стареенето като био - психо - социален процес

Генетично заложените възрастови биологични изменения на инволюция и атрофия закономерно водят до нарастваща ентропия и до смърт на индивида. Но, бидейки не само биологично, но и социално същество и личност, човекът старее не само по биологичните закони. Кривата на социално - психологичното развитие може да не съвпадне и дори значително да се откъсне от кривата на биологичните изменения.

Съотношения между старост и болест

ООН и СЗО предпочитат да приемат за начало на напредналата възраст 60 години.

Според приетата на два симпозиума в Киев през 1963 година рамка:

• от 60 до 74 години говорим за напреднала възраст;

• от 75 до 89 - за старост;

• след 90 години - за дълголетие (дълголетници);

• след 100 години - за столетници.

Смисълът на тези подразделения на напреднала възраст е следният: емпирично е установено, че след 60 или 65 години са вече явни белезите на остаряване - в кожата, косата, стойката, във физиологичните параметри на повечето органи и функционални системи. Работоспособността е степенно намалена. Независимо от това, при отсъствието на сериозни декомпенсирани заболявания жизнеността на повечето възрастни хора е доста запазена до 75, до 80, а в някои случаи и до 85 години.

Тези хора се самообслужват, работят нещо или помагат вкъщи. Това дава основание относително да се ограничи периодът на напредналата възраст от периода на същинската старост. В периода на същинската старост възрастовото отпадане на силите, както и измененията в двигателния апарат, съответно в подвижността, в зрението и/или слуха, са вече значителни. Те създават облика на старческата немощ и повишената нужда на стария човек от странична помощ.

Отграничаване на възрастовите от болестните изменения

Трудността в напредналата възраст, и особено в същинската старост, е да се отграничат собствените възрастовите изменения на стареене от болестите, протичащи в тези възрастови периоди, всъщност, стареене и болест се преплитат тясно.

Мултипатология на старостта

Старостта се характеризира с мултипатология. Тя е изградена от съществуващи и взаимно застъпващи се няколко заболявания, повечето хронични и компенсирани. Това са заболявания, които прогресират бавно за много години и често дават минимални прояви в начина на живот.

Човек над 60 години „получава” при насочен преглед в поликлинична обстановка средно 3 диагнози, а пи по-подробен преглед 6-7 диагнози.

Сред най-честите заболявания при стари хора са:

атеросклеротичните поражения на сърцето и мозъка, артериална хипертония, белодробния емфизем, хроничния гастрит със секреторна недостатъчност, холелитиаза, хроничния пиелонефрит, аденом на простатата (у мъжете), захарен диабет от ІІ тип, артрозите, остеохондрозата на гръбначния стълб, неоплазмите на белите дробове, депресии, очните заболявания (катаракта, глаукома), влошения слух.

Съществува дълъг списък от заболявания, съответно здравни проблеми, които се срещат изключително или почти изключително в напреднала възраст. Някои от тях са следните: паркинсонизъм, мозъчен инсулт, деменциите, рак на простатата, уринната инконтиненция, декубиталните рани, остеопорозата, акцидентната хипотермия и редица други.
Не само общият лекар, но и гериатърът и психиатърът се срещат с чести състояния на обърканост или психични разстройства от реактивен тип, тясно обвързани с мултисоматопатологията у старите хора.