Слухови халюцинации МКБ R44.0

Слуховите халюцинации биват:

1. Елементарни, наричани още акоазми - чуване на различни шумове (стъпки, изстрели и др.).

2. Сложни, наричани още вербални халюцинации - чуване на гласове. Те имат различни варианти по форма и съдържание.

Тези, които притежават по-голяма диагностична стойност, са следните:

• Коментиращи халюцинации, които са „халюцинации в трето лице”. Напр. болният чува: „Той е враг!”. Срещат се основно при шизофренното разстройство.

• Антифонни халюцианции - близки до коментиращите, при които се чуват повече гласове - едни от тях обвиняват, а другите защитават пациента. Характерни са за алкохолните психози и за шизофрения.

• Заповедни (императивни) халюцинации, които са „халюцинации във второ лице”. Напр. „Удари го!” или „Скрий се!”.

Друга част от тях нямат заповеден характер, а са по-скоро коментиращи, напр. „Ти отиваш на смърт” или „Ти си грешен”. Императивните халюцинации се срещат основно при шизофрения, а коментиращите във второ лице, особено с обвиняващо съдържание, се срещат и при голямото депресивно разстройство.

• Функционални халюцинации - чуване на гласове само в природата на реална външна слухова стимулация. Гласовете се чуват едновременно и успоредно с провокиращия ги обективно съществуващ шум. Напр. в шума на автомобилен мотор се чува и глас, ако спре шумът от мотора, спира и гласът. Или в шума на течащата от крана вода се чува и глас, който спира при спирането на крана.