Сомнолентност [хиперсомния] МКБ R40.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Състоянието сомнолентност или хиперсомния представлява вид патологична сънливост, в резултат от което пациентите изпитват затруднения да останат в будно състояние през деня. Сомнолентността или повишената сънливост може да бъде симптома на психични, неврологични, метаболитни и други състояния, може да възникне в резултат от прием на лекарства.

Среща се по-често сред някои групи пациенти, развивайки се вторично, на фона на друго подлежащо заболяване, като е необходима своевременна терапия, тъй като крие риск от злополуки, влошаване качеството на живот, затрудняване на професионалния и социалния живот.

Причини и рискови фактори

Хиперсомния може да настъпи първично (нарича се още идиопатична сънливост, при която е трудно се определи конкретната причина) или вторично, в резултат от друго подлежащо заболяване. По-често в клиничната практика се срещат вторичните форми на състоянието, като изясняването на етиологията има ключово значение за успеха на последващото лечение.

Сред основните причини и рискови фактори за поява на сомнолентност се включват:

• психични и неврологични заболявания: лицата с подлежащи невродегенеративни заболявания (болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, множествена склероза), депресия, тревожност, панически атаки, както и след инсулт или тежка травма на главата често страдат от хиперсомния
• ендокринни и метаболитни заболявания: пациентите с хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), неконтролиран, лошо контролиран или недиагностициран захарен диабет, както и при подлежащ дефицит на желязо, витамин Б12, витамин Д, магнезий и други елементи са изложени на по-висок риск от поява на сомнолентност в даден етап
• сърдечно-съдови заболявания: повишен риск е налице при пациенти с подлежаща сърдечна недостатъчност, сънна апнея и други
• прием на лекарства: лечението с определени лекарства може да причини като страничен ефект поява на сомнолентност. Такива например са седативни и сънотворни лекарства, антидепресанти, антипсихотици
• вредни навици: сомнолентност може да се развие в резултат от злоупотреба с алкохол и/или наркотични субстанции, при лица със зависимост към кофеин и внезапното му отнемане (при внезапно преустановяване приема на съдържащи кофеин напитки и храни), при прекомерно време пред екран, особено вечер, при хронично недоспиване, извършване на нощен труд, работа на смени, заседнал начин на живот и други

Изясняването на причини и рисковите фактори има ключово значение при определяне на последващата терапия и бързо регулиране на циркадния ритъм и цикъла сън-бодърстване.

Симптоми

Болестните промени на съзнанието най-общо се делят на количествени (промени в яснотата) и качествени (промени в съдържанието). Количествените промени на съзнанието включват обнибулация (унесеност), сомнолентност, сопор (сънно състояние), кома (безсъзнание), будна кома.

Сомнолентност (сънливост, хиперсомния) е следващата по тежест след обнибулацията степен. Оставен сам, пациентът бързо потъва в сън, от който може да бъде изваден с вербални сигнали (например повикване по име), но за кратко време. Болният реагира с отваряне на очи, насочване на поглед, дори в по-леките случаи може да отговори на елементарни въпроси с отделни думи. Способността за целенасочени движения е силно ограничена.

Основните признаци при сомнолентност включват:

• прекомерна сънливост: пациентите се оплакват от постоянна, прекомерна сънливост през деня, независимо от продължителността и качеството на нощния сън
• често заспиване през деня: характерно е често заспиване през деня, включително по време на работа, по време на шофиране, при разговор, гледане на телевизия. Сутрин събуждането е трудно, липсва усещане за отпочиналост
• когнитивен дефицит: сънливостта води до затруднения в обработването на информация, запаметяването, фокуса на вниманието, забавяне на реакциите, трудно вземане на решения
• лабилно настроение: пациентите често се оплакват от повишена раздразнителност, депресивни епизоди, тревожност, панически атаки, честа смяна на настроението
• умора: налице е постоянна, прекомерна умора, слабост, изтощение, ограничена физическа активност

Състоянието крие риск от злополуки на работното място, при шофиране, води до затруднения в социалния живот, изолация, когнитивен дефицит и се асоциира с по-висок риск от възникване на хипертония, захарен диабет, затлъстяване.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при съмнения за сомнолентност често налага провеждането на редица изследвания с цел установяване на подлежащата причина или провокиращ фактор, оценка на тежестта, оптимизация на последващата терапия и подпомагане на диференциалната диагноза:

• разпит и преглед: обстоен разпит за оценка на общото състояние, включително подлежащи заболявания, прием на лекарства, вредни навици, злоупотреба със стимуланти, оценка на хигиената на съня в комбинация с някои субективни оплаквания на пациента (главоболие, гадене, когнитивен дефицит и други) и определяне на неврологичния статус
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания за оценка на функцията на щитовидната жлеза, метаболизма, електролитния баланс, хемопоезата, кръвно-захарния профил и други с цел подпомагане на диференциалната диагноза и уточняване на етиологията
• инструментални изследвания: при необходимост могат да се назначат електроенцефалография (ЕЕГ) за изключване на епилептични огнища, полисомнография за потвърждаване на сънна апнея или нарколепсия, магнитен резонанс при съмнения за инсулт, тумори и други

В диференциалната диагноза е много важно изключване на подлежащи неврологични заболявания, включително инсулт, инфекции на централната нервна система, тумори, множествена склероза, епилепсия и други. Важно е различаване от хипотиреоидизъм, диабет, чернодробна или бъбречна недостатъчност, интоксикация с някои лекарства или отравяния. Може да е трудно различаването на разстройствата на съня, като сънна апнея, нарколепсия и други.

Лечение

Терапевтичният подход при сомнолентност зависи до голяма степен от етиологията на състоянието и факторите, които провокират повишената сънливост. Индивидуалният подход позволява прецизиране на терапията и контрол над оплакванията, като лечението при сомнолентност може да включва някои от следните методи и средства или подходяща комбинация от тях:

• отстраняване на подлежащата причина или провокатор: когато състоянието е провокирано от прием на определени лекарства, при възможност може да се обмисли тяхната подмяна с по-безопасни алтернативи. В случай, че състоянието се дължи на подлежащи ендокринни, неврологични или метаболитни нарушения, следва да се предприемат съответните насочени мерки за тяхното овладяване и коригиране
• лекарствена терапия: при някои пациенти може да се наложи провеждане на медикаментозна терапия, като средства на избор са някои стимуланти на централната нервна система, кофеин, аналептици, в определени случаи и метилфенидат. Дозата и продължителността на прием се определят индивидуално и се контролират от лекуващия лекар
• добра хигиена на съня: препоръчва се лягане и ставане от сън приблизително по едно и също време, спане в тъмна, проветрена, хладна стая, избягване на екрани поне два часа преди лягане (редица проучвания посочват висок риск от нарушения на съня в резултат от прекомерно екранно време преди лягане)
• общи мерки: избягване на тежка храна вечер, прием на малки количества храна вечер и избягване на прием на храна поне два часа преди сън, избягване на кофеин в следобедните часове, разумна консумация на алкохол, прекарване на достатъчно време на открито и ежедневна физическа активност за подпомагане на циркадния ритъм

Лечението следва да се провежда, контролира и изменя само от специалист, като е необходимо информиране на лекуващия лекар за всички промени, които пациентите предприемат, включително изпробване на нетрадиционни и алтернативни методи на терапия, лечение с билки и други.

Изображения: freepik.com