Негноен мастит, свързан с раждането МКБ O91.2

Негноен мастит, свързан с раждането e възпалителен процес на млечната жлеза с инфекциозно-микробен характер.

Оновният причинител на следродовият мастит са стафилококите, които в последните години показват специфична тенденция към намаляване. Участието на друга бактериална флора за развитието на мастита е незначително. Но в последните години нараства и стрептоковият фактор.

Причинителят на следродовият мастит попада върху зърното на гърдата чрез ръцете на обслужващият персонал, от устата на кърмачето и от лохиалният секрет при жени не спазващи личната хигиена.

Болестотворните причинители проникват в млечната жлеза най-често по лимфен път, като за входна врата им служата нараняванията по зърната на млечната жлеза, получени при кърмене.

По-рядко микроорганизмите навлизат през млечните каналчета при напълно здрава епителна повърхност на гръдните зърната. Намерили благоприятна среда в застояващото се мляко, те предизвикват възпаление на стените на жлезните ходове. Макар и рядко при генерализирани следродилни инфекции и да настъпи възпалението на млечната жлеза по кръвен път.

За мастит се говори когато към застоя на млякото се появи и инфекция.

Предразполагащи фактори от общ характер за развитие на негноен мастит, свързан с раждането са:

• Наличие на заболявания.
• Усложнения по време на бременността и раждането.
• Намален имунитет у родилката.

Предразполагащи фактори от местен характер за развитие на негноен мастит, свързан с раждането са:

• Рагади по гръдните зърна.
• Неправилно кърмене.
• Малтретиране на гърдите.
• Лоша хигиена.

От гледна точка на локализацията на процесът следродилният мастит бива:

• Повърхностен.
• Дълбок.
• Ретромамарен.

Послеродовия мастит има няколко стадия. Първите два от тях съответстват на негнойния мастит, свързан с раждането. Следващите стадии се характеризират с нагнояване, т.е мастита става гноен.

1) Първи стадий (серозен стадий) - започва остро със студени тръпки, болки в млечната жлеза, повишаване на температурата до и над 39 градуса.

Кърменето е смутено, настъпва застой на млякото, което от своя страна благоприятства настъпване на възпалението. Зачервява се засегната гърда. Не рядко в основата на засегнатия дял се виждат рагади, насочващи към входната врата на инфекцията. В отделни случаи се наблюдават повърхностно възпаление на лимфните съдове. Подмишничните лимфни възли са повишени и болезнени.

Движенията на ръката от към засегнатата гърда са болезнени и ограничени. Общото състояние на родилката е нарушено - главоболие, безапетитие, отпадналост. От лабораторните показатели има умеремо повишени левкоцити (бели кръвни клетки) и повишена кръвна утайка.

Поради силните болки жените избягват да кърмят децата си от засегнатата страна. След оздравяване в засегната гърда се установява уплътняване, което може да се разнесе при кърмене.

2) Втори стадий (инфилтративен стадий). При опипване на гърдата се усеща ясно изразен инфилтрат, умерено болезнен, с неясни контури, подмишничните лимфни възли стават увеличени и умерено болезнени.

В основата на този стадий са нарушения в кръвообращението, млякообразуването, млякоотделянето. В този период се наблюдава и моменти на обостряне на заболяването - болка в ръката откъм същата страна на гърдата, повишена температура.

Изходът от този стадий е съмнителен. По-често се наблюдава преминаване в следващият на нагнояване.

3) Трети стадий (стадий на нагнояване) - Наблюдават се болки и зачервяване на гърдата и болки в съответната ръка. Ограничаване движенията на ръката. Увеличаване и болезненост на лимфните възли под мишницата. Повишаване на температурата. Влошаване на общото състояние.

Кърменето на засегната гърда е силно болезнено. Подкожните вени са разширени. Инфилтрата на жлезата се увеличава. Кожата на гърадата е силно зачервена със синкав оттенък. Пулсът се ускорява, увеличава се броя на белите кръвни клетки, ускорена кръвна утайка.

При наличие на множество гнойни участъци по гърдата се развива флегмонозен мастит. Той е много тежък, като клиничната картина добива септичен характер, температурата достига до 40 градуса, гърдата е увеличена, пастьозна и силно болезнена; кожата на гърдата е оточна синкаво-червена блестяща, при натиск по нея остават ямки със жълт цвят. Често се наблюдават и увеличаване на лимфните възли. Много ускорена утайка и левкоцитоза. При инцизия на гърдата изтича гъста гной и големи секвестри от меки тъкани.

Особена форма е гангренозната, която се характеризира с стои тромбоза на жлезните съдове. Състоянието на родилката е мн лошо, цветът на кожата на гърдата е синкаво червен, а от нея се отделя неприятна гнилостна миризма.

Диагнозата на негнойния мастит, свързан с раждането може се постави посредством анамнезата, клиничната картина и прегледа от специалист.

Лечението на негнойния мастит, свързан с раждането се изразява в:

• Антибиотично лечение след антибиограма и посявка.
• Микровълнова терапия на болната гърда от 5-10 мин. Като един курс на лечение е 10-12 процедури.
• Кърменето на детето да се осъществява от здравата гърда на майката.
• Прилагане на инхибитори на пролактиновата секреция и повишаване на млечната експулзия.

Профилактиката се изразява в това да се прилагат закалителни процедури (въздушни и слънчеви бани), масаж на гръдните зърна, витамини от група С. Родилките да осъществяват хигиена на млечните гърди като ги мият с вода и сапун и ги посушават, а кърменето да не е повече от 5-10 мин и всеки път да се сменят гърдите. Майката да има правилно положение на тялото при кърмене. Правилна техника на кърмене и изцеждане на гърдите и своевременно и адекватно лечение на рагадите на млечните жлези и да не се допуска застой на млякото.