Следоперативни адхезии на вагината МКБ N99.2

Адхезионната болест след акушеро-гинекологични операции е основна причина за хронична болка, повишена заболяемост и инфертилитет.

Следоперативните адхезии на вагината са резултат на термични или механични травми, дисекация на тъкани, реакция към чуждо тяло или исхемия.

Травмата е свързана с излив на плазмени белтъци и кървене, което предизвиква възпалителни процеси.

Адхезиите представляват влакнести (фиброзни) ленти, които се образуват между тъкани и органи, често в резултат на травма по време на операция. Могат да се разглеждат като вътрешна съединителна тъкан, която свързва тъкани, които нормално не са свързани.

Влагалището свързва матката и външните полови органи. Тя осигурява евакуирането на менструалното течение, а също и депонирането на семенната течност в непосредствена близост до маточното отвърстие.

При епителното увреждане оздравяването започва от периферията и се насочва към центъра, докато оздравяването на перитонеума стартира от намиращия се под него мезенхимен слой. По този начин се постига бързо възстановяване на малки, а и на по-значителни дефекти. В рамките на няколко часа след операцията, инфламаторните цитокини (тумор некротизиращ фактор и предимно интерлевкини), предизвикват активиране на макрофагите. По този начин се освобождават кинини и хистамини, които увеличават съдовата пропускливост. Това, в крайна сметка, води до образуването на възпалителен ексудат, съдържащ левкоцити, макрофаги и фибрин, намиращ се върху засегнатия участък. В зависимост от условията, фибриновият ексудат може да бъде бързо разграден чрез абсорбция и фибринолиза. При наличие обаче на фактори, които спират разграждането на слоя от фибрин, настъпва навлизане на фибробласти в кръвоносните съдове. Фибринозният слой може да засегне и съседна здрава тъкан, което пък от своя страна довежда съзряване на развилата се адхезия, в резултат на организирането на колагенните фибри. Това води до развитието на плътна цикатрициална тъкан. Засегнатата зона на перитонеума се реепителизира за около 3-5 дни, а пълно заздравяване настъпва за около 3-4 седмици.

Лапароскопските операции (ендоскопска хирургична интервенция) причиняват по-рядко следоперативни сраствания, в сравнение с лапаротомиите (оперативно отваряне на коремната кухина). Това се дължи на по-добра хемостаза и по-малка експозиция на чужди тела.

Следоперативните адхезии на вагината са свързани с повишена заболяемост, а възможните усложнения са:

• чревна обструкция – наличие на абдоминални сраствания, най-често след гинекологични операции;

• хронична тазова болка - поради наличие на нервни окончания в срастванията на таза;

• инфертилитет - адхезионната болест е много важен фактор за развитие на тубарен инфертилитет;
• хирургични усложнения.

Реоперации - развитието на адхезии е важна причина за увеличената заболяемост при извършването на реоперации. При тези случаи оперативните интервенции продължават по-дълго време, свързани са с риск от увреждане на органи и по-значителна кръвозагуба. Наличието на сраствания често е причина за преминаването от лапароскопия към лапаротомия, а тя е по-инвазивна процедура и е свързана с по-значителна кръвозагуба и по-продължителен престой в болницата;

Цезарово сечение-цезаровото сечение е важна причина за развитие на следоперативни адхезии;

Честата поява на следоперативни адхезии на вагината е довело до разработването на различни техники и медикаменти, които елиминират и намаляват образуването на сраствания:

• идеалната бариера срещу развитието на сраствания трябва да бъде безопасна, ефективна и да може да се приложи лесно при различните оперативни техники (лапаротомия или лапароскопия);

• хирургичните техники трябва да са свързани с използването на микрохирургични методи, адекватна хемостаза и приложението наразлични бариерни средства;

Бариерни средства срещу развитието на следоперативни адхезии на вагината са:

• фармакологични средства и разтвори: кристалоидни разтвори (0.9% NaCl и Ringer); dextran; хиалуронова киселина;кортикостероиди; фибринолитични средства; нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС); антихистамини;

При гинекологичните операции се налагат особени грижи, за да се минимализират травмите и експозицията на коремните и тазовите области, които не са пряк обект на интервенция. Лапароскопските операции трябва да бъдат предпочитани при всички доброкачествени акушеро-гинекологични заболявания, тъй като са свързани с по-нисък процент на възникнали de novo адхезии.