Следоперативна стриктура на уретрата МКБ N99.1

Стесняването на уретрата поради увреждане или разрушаване на тъканите на уретрата по време на оперативна интервенция се нарича следоперативна уретрална стриктура.

Стриктурите са по-чести при мъжете, тъй като техните уретри са по-дълги от женските. По-голямата дължина е причината мъжките уретри да са по-податливи на заболяване или нараняване. Човек рядко се ражда с уретрална стриктура, а жените рядко развиват стриктури.

Уретрата е канал, през който става отвеждането на урината от пикочния мехур извън тялото на човек. И при двата пола уретрата е част от отделителната система, като при мъжете е част и от половата система, тъй като през нея се провежда еякулата. Уретрата се разделя на предна и задна част. Предната уретра е съставена от meatus, pars pendulans, fossa navicularis и булбарната част на уретрата. Задната уретрална част включва pars membranacea и простатната част на уретрата. Има тясна връзка между сorpus spongiosum (спонгиозно тяло) и лигавицата на уретрата. Кръвоснабдяването на лигавицата на уретрата се осъществява от капиляри, произхождащи от спонгиозното тяло. Дори минимална травма на уретрата може да доведе до непропорционално големи ръбцови изменения от спонгиофиброза.

Най-честите етиологични причини за възникване на следоперативна стриктура на уретрата са възпалителни заболявания и травми на уретрата. Други фактори, които водят уретрална стриктура, са постоперативните и постисхемичните състояния. Уретралните стриктури се срещат и като късни усложнения, получени след трансуретрална резекция при простатната хиперплазия.

Патологоанатомично уретралната структура представлява разрастване на колаген и фибробласти в лезия на уретрата.

Следоперативни стриктури на уретрата се появяват основно на места, където има анатомични стеснения на уретрата: преминаването на fossa navicularis към pars pendulans, meatus urethrae, пеноскроталния ъгъл, преминаването през pars membranacea и fossa bulbi.

Друга причина за възникване на следоперативна стриктура на уретрата е механичната травма на уретрата от шафта на резектоскопа и термичната травма от изгаряне с електрически резекционен ток. Травма по време на катетеризация (поставяне на катетър) също може да причини стриктура на уретрата. При възрастни стриктура може да се развие след операция на простата, премахване на камъни от бъбреците, катетеризация или друга инструментална интервенция. При децата уретралната стриктура най-често е резултат от реконструктивна хирургия при вродени аномалии на пениса и уретрата, цистоскопия и поставяне на уретрален катетър.

Най-честите признаци на уретрална стриктура са болка по време на уриниране, обструктивни симптоми на уринирането, задръжка на урината, инфекции на пикочните пътища. Обструктивните симптоми се характеризират с намалена сила на струята, непълно изпразване на пикочния мехур, отделяне на капки урина след уриниране, прекъсване на струята.

Стриктурите, локализирани на изхода на уретрата се установяват чрез оглед и внимателно бужиране. За визуализиране на стриктури на уретрата в нейната предната част се прилага уретроскопия. За поставяне на диагноза при това състояние, често се използват и рентгенови методи: ретроградна уретрография и екскреторна урография с микционна цистоуретрография. За локализиране на стриктурите в задната уретрална част се използва ретроградна уретрография. Този метод за диагностика се получават сведения за броя, мястото, степента и дължината на стриктурите. Калибърът на уретрата може да бъде определен, като пациентът се поставя в легнало положение, пениса му се изпъва вертикално, а в уретрата, след въвеждането на гел, се прилагат бужита от 26, 28 и 30 Charr.

Лечението при следоперативна стриктура на уретрата се избира в зависимост от дължината и местоположението на стриктурата. Най-често те се лекуват основно оперативно, като основния метод е визуална вътрешна уретротомия — премахване на стриктурата с помощта на острие или лазер и визуален контрол с цистоскоп.