Следоперативна бъбречна недостатъчност МКБ N99.0

Следоперативна бъбречна недостатъчност е сравнително рядко сррещано състояние.

Острата тубулна некроза, в резултат на хипоксично увреждане на нефроните в областта на бъбречната медула вследствие хипотония, хиповолемия и/или дехидратация, е най-честата причина за следоперативна бъбречна недостатъчност.

Често срещани рискови фактори са: предварително съществуващи бъбречни заболявания; захарен диабет тип 1; пациенти над 65-годишна възраст; голяма съдова операция; кардиопулмонарен байпас с продължителност над 3 часа; наскоро използвани нефротоксични агенти (напр. рентгено-контрастни вещества, аминогликозиди, нестероидни противовъзпалителни средства и др.).

Основният критерий, показващ следоперативна бъбречна недостатъчност (СБН), е значително повишеното ниво на серумен креатинин ( >50 % в сравнение със стойностите преди операцията).

Бъбречната недостатъчност е състояние, при което бъбреците не успяват адекватно да филтрират отпадните продукти от кръвта.

Бъбречната недостатъчност се характеризира главно с намаленото ниво на гломерулна филтрация – пречистване (филтрация) на кръвта през гломерулите на бъбрека. Намалената гломерулна филтрация се изразява с намаление или липса на отделяне на урина или с увеличение на отпадните продукти (креатинин и урея) в кръвта. В някои случаи може да се наблюдават хематурия (кръв в урината) и/или протеинурия (белтък в урината).

Двете основни форми на БН са остра бъбречна недостатъчност (ОБН), която най-често е обратима след правилно лечение, и хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).

Видът БН се определя основно от нивото на серумния креатинин. Други фактори, които помагат за диференцирането на двете форми, са анемия и размерът на бъбреците при ехография.  Най-честo хроничната бъбречна недостатъчност води до анемия и намален размер на бъбреците.

Острата бъбречна недостатъчност е бързо прогресираща загуба на бъбречната функция, което основно се характеризира с олигурия (намалено количество на отделената урина), нарушения във водно-електролитния и алкално-киселинния баланс. Причините, които могат да причинят ОБН се класифицират като:

• Предбъбречни (преренални)
• Бъбречни (ренални)
• Следбъбречни (постренални)

Етиолигичните фактори, водещи до остра бъбречна недостатъчност са: катастрофи, травми, наранявания, прием на големи количества лекарства (като антибиотици или при химиотерапия), а също и усложнения след хирургични интервенции, при които се намалява кръвотока през бъбреците за продължителен период от време.

Хроничната бъбречна недостатъчност се развива бавно и първоначално се характеризира с оскъдна симптоматика. ХБН може да е резултат от необратимо остро заболяване или част от симптомите при дадено заболяване.

Най-честите причини за хронична бъбречна недостатъчност са захарен диабет и неконтролираната хипертония. Прекаленият прием на лекарства като Аспирин, Ибупрофен и Парацетамол, също може да доведе до ХБН. От генетичните причини най-често се среща бъбречната поликистоза.

Най-често следоперативната бъбречна недостатъчност се развива след:

• Кардиопулмонарен байпас – причина е комбинацията между нисък сърдечен дебит и  хиповолемия, което води до недостиг на кислород в нефроните.

• Операции на аортата, включващи клампиране на гръдната аорта или в областта над бъбреците – има висок риск от остра тубулна некроза. Основните рискови фактори са: атеросклероза, използването на байпас по време на операцията, нарушение в хемодинамиката.

• Операции на коремната аорта – клампирането в областта на коремната аорта води  до значително намаляване на бъбречния кръвоток, което от своя страна намалява гломерулната филтрация, а оттук – и количеството на образуваната урина.

• Операции при обструктивна жълтеница – основните фактори за развитие на бъбречна недостатъчност включват: хипербилирубинемия; повишени серумни нива на жлъчните соли; ендотоксемия; натрупване на фибрин в бъбреците, както и промяна в хемодинамиката.

Основните мерки за предотвратяване или лечение на следоперативна бъбречна недостатъчност включват:

• Адекватна хидратация – основно с физиологичен разтвор

•  Лекарствена терапия, включваща: Допамин, Допексамин, бримкови диуретици (Фуроземид), Манитол, калциеви антагонисти (Верапамил и Дилтиазем), атриален натриуретичен пептид.

Последиците от следоперативната бъбречна недостатъчност са свързани с повишен процент на нежеланите лекарствени реакции, основно след прием на опиати или невромускулни блокери. Други негативни последици от СБН са повишената заболяемост и смъртност, особено при операции на аортата.