Спондилопатии при болести, класифицирани другаде МКБ M49*

Към спондилопатии при болести, класифицирани другаде, спадат туберкулоза на гръбначния стълб, бруцелозен спондилит, ентеробактериален спондилит, невропатичен спондилит и други.

Туберкулозата на гръбначния стълб заема първо място от туберкулозните поражения на скелета. Това е така заради богатото кръвоснабдяване на телата на прешлените. В детската възраст гръбначният стълб обхваща почти 2/3 от целия скелет и това създава по-голяма вероятност за заразяване. Отслабването на съпротивителните сили на организма по време на други заболявания в детската възраст благоприятства за развитие на туберкулоза. Лошите битови условия са също един от предразполагащите фактори.

Най-често се засягат гръдните прешлени. Спондилитът е вторична форма на туберкулоза и произхожда най-често от хематогенна разсейка на първичен белодробен комплекс. Попаднал в тялото на прешлена се развива първичен остеит или туберкулозен гранулом. Първичното огнище нараства в спонгиозната тъкан на прешлена, тъканта некротизира и се оформя типична форма на кавернозна туберкулоза. От деформацията на гръбначния стълб се нарушава и топографията на вътрешните органи, което довежда до изменения и влошаване на тяхната функция. Изкривяването на аортата води до сериозни последствия.

При туберкулозния спондилит също се минава през три стадия на заболяването: стадия на нахлуване, на развитие и на затихване. Еволюцията продължава от 3-5 години, но зависи от редица фактори: от възрастта, от общото състояние, от лечението - било то само консервативно или хирургично. Последното намалява значително сроковете на лечение.
През първия стадий на нахлуването на инвазията на туберкулозната инфекция в гръбначния стълб, протичането е с неясни симптоми от страна на общото състояние като: отпадналост, безапетитие, апатия, избягване от игри, детето повече гледа да лежи. Понякога се оплакват от болки в гръбначния стълб и корема. Походката на детето става щадяща. При вземане на предмет от пода болният не се навежда, а кляка и се подпира с ръцете на колената, като при изправянето се катери отново с ръцете по краката. При повдигане на лежащо по корем дете с краката нагоре не се образува нормалната лоргоза, а гръбначният стълб остава изправен като пръчка. Нормално при държане на детето на ръце на гръб, краката увисват надолу, а при наличие на туберкулозен процес, краката стърчат нагоре. При натиск и почукване върху съответния бодлест израстък се установява болка и по този начин се локализира съответният прешлен. През периода на пълно развитие на заболяването всички симптоми, описани през предишния период, са много по-силно изразени. Деформациите на гръбначния стълб са по-големи и увреждането на гръбначния мозък по-тежко. През периода на възстановяване общото състояние се подобрява, болките изчезват.

Освен клиничните прояви през отделните периоди за поставяне на диагнозата спомага рентгенографията. Туберкулиновите проби определят степента на алергично състояние на организма и са също показателни.

Лечението цели укрепване на организма чрез калорична храна, богата на белтъчини и витамини. Препоръчва се чист въздух, слънце. За целта е подходящо санаториално лечение, където се провежда и химиотерапия. Чрез оперативното лечение се атакува самото туберкулозно огнище с предни или задни оперативни достъпи.

Бруцелозата представлява инфекциозно заболяване, протичащо с общ токсиинфекциозен синдром, засягане на опорно-двигателния апарат, нервната система, сърцето и други органи, протичащо с тенденция към подостра и хронична еволюция.

Клиничните симптоми от страна на опорно-двигателния апарат са следните: засягане се ставите, главно големите стави - сакроилиачна, коленна, лакътна и ставите на гръбначния стълб. Ставите са оточни, с изразена болезненост при движение и със зачервяване на надлежащата кожа.  Постепенно се развиват анкилози. Чести са и бурзитите, тендовагинитите, образуването на малки плътни възелчета в подкожната тъкан около ставите, които са доста болезнени.

Лечението на бруцелозен спондилит се състои в хоспитализация и изолация в инфекциозно отделение. Постелен режим. Етиологично лечение с антибиотици  от групата на тетрациклини, аминогликозиди, фениколи, четирихинолони, рифампицини или цефалоспорини от ІІІ генерация. Патогенетичното лечение се провежда с малки дози кортикостероиди, особено при ставните засягания в хроничната фаза на болестта. Полезни са също и антихистаминови, нестероидни противовъзпалителни средства.