Подагрозна артропатия, дължаща се на ензимни дефекти и други наследствени нарушения МКБ M14.0

Подагрозната артропатия, дължаща се на ензимни дефекти и други наследствени нарушения е хронично заболяване, свързано с нарушение на обмяната на пикочната киселина, клинично изявена с рецидивиращ артрит и поражение на вътрешните органи. Към тази рубрика спадат подагрозна артропатия при Lesch-Nyhan синдром и сърповидно-клетъчни разстройства.

Подаграта бива идиопатична (без точен причинител), оловна, лекарствена и подагра от нарушена бъбречна функция.

Най-често започва с първия пристъп на подагрозен артрит, който бележи началото на интермитентната подагра. Тя се характеризира с редуване на остри епизоди и ремисии. Между първия пристъп и повтарящите се пристъпи може да минат няколко години, но най-често се повтаря 1-2 пъти годишно.

Най-често (50-60%) са засегнати метатарзофалангеалните стави с развитие на остър моноартрит. Типичната локализация на подаграта се дължи на специфични дистрофични промени на хрущяла, които предразполагат към отлагане на урати. В 15-20 % от случаите подаграта започва с участието и на други стави – глезенна, колянна.

Симптомите на подагрозната артропатия, дължаща се на ензимни дефекти и други наследствени нарушения  най-често се изявяват през нощта или в началото на сутринта (вероятно защото в покой намалява тъканната хидратация и дифузията на урати в синовиалната течност). Бързият растеж на местните симптоми на възпаление достигат пиков максимум след няколко часа и се проявяват с оток в областта на засегнатата става, зачервяване на кожата над нея, което може да прилича на флегмон. Има значително ограничение на движението в засегнатата става. Най-често се появява спонтанна пълна регресия на симптомите до 7 дни.

Лечение на остър подагрозен пристъп се състои в ранно прилагане на високи дози нестероидни противовъзпалителни средства и кохлицин.