Хромхидроза МКБ L75.1

Апокринната хромхидроза е рядко състояние, характеризиращо се с отделянето на оцветена пот. Наблюдават се две разновидности на апокринната хромхидроза - аксиларна и на лицето. Описани са и случаи със засягане на ареолата на гърдите. За първи път хромхидрозата на лицето е описана от Yonge през 1709 година. През 1954 година Shelley и Hurley описват тази болестна единица и я свързват с увеличено количество липофусцин в апокринните жлези.

Епидемиология

Разпространението на хромхидроза в световен мащаб е неизвестно. Началото на заболяването обикновено е през пубертета, по време на увеличената активност на апокринните жлези. Хромхидрозата персистира по време на целия живот, с подобряване на по- зряла възраст. Заболяването е по-често срещано при афроамериканското население. В медицинската литература са описани случаи на жени с хромхидроза, въпреки това е налице липса на сериозни научни доказателства в подкрепа на женското преобладаване.

Етиология

Причината за появата на хромхидроза е пигментът липофусцин, който се произвежда в секреторните апокринни клетки и се екскретира на кожната повърхност. Липофусцинът представлява пигмент със златист цвят, който е неспецифичен за апокринните жлези. При апокринната хромхидроза гранулите липофусцин са в по-високо състояние на окисление, като по този начин придават различни цветове на пигмента, като жълто, зелено, синьо или черно. По-високата степен на окисление произвежда по-тъмни цветове.

Секреторните апокринни жлези са разположени в подкожната мастна тъкан или дълбоката дерма. Те са покрити с един слой луминални клетки и един слой миоепителни клетки. Луминалните клетки имат еозинофилна цитоплазма, голямо ядро и могат да съдържат липофусцин, желязо, липиди. Под микроскоп, използвайки оцветяване с хематоксилин-еозин, увеличеното количество липофусцинови гранули могат да се видят в апикалната част на луминалните клетки на апокринните жлези. Броят на гранулите липофусцин варира.

Клинични характеристики

Болните с хромхидроза често описват усещане за топлина, боцкане или мравучкане преди секреция от апокринните жлези. Обикновено изпотяването се задейства от емоционални или физичните стимули. Заболеваемостта, свързана с апокринна хромхидроза произтича от емоционален стрес при засегнатите лица.

При болните от хромхидроза се открива оцветена пот по лицето и аксиларните области. Пигментът липофусцин произвежда диапазон на цветове от жълто, синьо, зелено дори до черно. Количеството произведена оцветена пот обикновено е малко - приблизително 0.001 милилитър на всяко космено отвърстие. Отделените капчици пот са без миризма и се изпаряват бързо. Изсъхналите секрети се появяват като тъмни петна в засегнатите райони. Хромхидрозата по лицето често се развива в близост до долния клепач, включително скулите и понякога челото.

Диагноза

Диагностицирането на апокринните секретите в жълто, синьо или зелено става чрез използването на така наречената лампа на Ууд, която произвежда характерна жълта флуоресценция. Черните и кафяви пигменти рядко автофлуоресцират. Оцветеното облекло може също да флуоресцира при изследване с лампата на Ууд. Разумно е да се назначи пълна кръвна картина за изключване на хеморагична диатеза.

Лечение

Адекватна терапия за хромхидроза липсва. Използването на ботулинов токсин тип А е успешно при пациенти с хромхидроза на лицето. Тези пациенти са получили значително намаляване на пигментираната пот и резултатът се запазва в продължение на 4 месеца. Капсаицин е локален крем, който се използва при хромхидроза на лицето.

Заглавно изображение: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ