Анхидроза МКБ L74.4

Анхидрозата е липсата на изпотяване в отговор на различни стимули. Тя може да бъде и компонент на някои форми на ектодермална дисплазия или разстройства с анормална епидермална диференциация.

Фактори за появата на анхидроза могат да бъдат:

• оклузия на потните канали
• вродено или придобито отсъствие на потни жлези
• увреждане на функцията на потните жлези вследствие на възпаление на кожата
• дисфункция на терморегулиращите нервни пътища
• болести на нервната система
• употребата на някои медикаменти

Според етиологията и патогенезата си анхидрозата се класифицира като:

• хронична идиопатична анхидроза
• генерализирана анхидроза
• синдром на Рос

Усложненията, които могат да настъпят при анхидроза са:

• мускулни крампи
• топлинен удар
• топлинно изтощение
• сърцебиене
• слабост

Хроничната идиопатична анхидроза се причинява от изолирана недостатъчност на симпатиковата судомоторна активност. Основните клинични характеристики включват симптоми на топлинна непоносимост, чувство за горещина и прилошаване, зачервена кожа и слабост, когато температурата на околната среда е висока. Кожната биопсия на лезии при пациенти с хронична идиопатична анхидроза показва периекринна инфилтрация с лимфоцити, които вероятно причиняват анхидроза. Директната клетъчна и хуморално- медиирана имунопатология дава нови представи в патофизиологията и лечението на заболяването. Антигенната мишена на CD3 лимфоцитите е неясна. Използването на орални кортикостероиди, парентерален метотрексат и пимекролимов крем не подобрява състоянието на пациентите.

Синдромът на Рос е рядко срещано разстройство на потните жлези, което се характеризира с анхидроза, тонични зеници и намаляване на сухожилните рефлекси. Заболяването е с неизвестна етиология. Клинично заболяването се представя с непоносимост към топлина, анхидроза, която често е асиметрична и зони на тялото с компенсаторна хиперхидроза.

Генерализираната анхидроза е често срещана проява на множествена системна атрофия и потния тест е бил използван, за да се разграничи множествената системна атрофия от заболяването на Паркинсон.

Често анхидроза може да е причинена от травми на потните жлези вследствие на изгаряния, облъчване, възпаление на кожата, образуване на белези. Некрозата на потните жлези може да е резултат от предозиране на лекарства като:

• барбитурати
• метадон
• диазепам
• отравяне с въглероден монооксид
• амитриптилин
• клоназепам

Анхидрозата може да бъде предизвикана и при кожни нарушения като псориазис, ексфолиативен дерматит, склеротичен лихен, ихтиоза, милиария, склеродерма и холинергична уртикария. Мутации в ED-1 гена, кодиращ за ектидисплазин е резултат от Х- свързана анхидротична ектодермална дисплазия. Тя се характеризира с нарушена морфогенеза на екринните потни жлези, коса и зъби. Засегнатите деца могат да изпитат животозастрашаваща хиперпирексия, причинени от невъзможността от изпотяване. Други характеристики включват съпътстваща дистрофия на ноктите, хиперкератоза на дланите и стъпалата, цепка на небцето, конични зъби, хиперплазия на млечните жлези и лющене на кожата.

Анхидрозата може да бъде и обратим страничен ефект при употреба на антихолинергични лекарства като оксибутинин, трициклични антидепресанти, фенотиазини.

Диагностицирането на анхидроза става чрез потен тест и кожна биопсия на засегнатите области.

Ако анхидрозата засяга една малка част от тялото обикновено не е необходимо лечение, но засягането на големи площи може да бъде животозастрашаващо. Лечението на анхидроза зависи от етиологията й.

Заглавно изображение: magnific.com