Актиничен гранулом МКБ L57.5

› Какво представлява

› Епидемиология

› Причини

› Клинична картина

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Какво представлява?

Актиничният гранулом, известен още като гранулом на O’Brien, е рядко кожно заболяване, което се характеризира с асимптоматични ануларни (пръстеновидни) плаки с повдигнати еритематозни граници и атрофични центрове върху изложени на слънце области. Най-често засегнатите области са врата и ръцете. Съществува дебат дали това е обособено заболяване или вариант на гранулома ануларе (granuloma annulare).

Епидемиология

Актиничният гранулом на O’Brien е хронично заболяване, което засяга индивиди на средна възраст от двата пола, които имат анамнеза за интензивно излагане на слънце. Среща се по-често при жени със светла кожа.

Причини

Патогенезата на състоянието е неизвестна. Въпреки това се смята, че соларната еластоза на увреждане от слънцето е отключващ фактор.

Счита се, че актиничният гранулом е възпалителен отговор на вредното въздействие на слънцето, вероятно поради увредени еластични влакна. Преобладават хелперни Т-лимфоцити.

Съобщава се и във връзка с продължителен прием на доксициклин.

O’Brien, който първоначално описва актиничен гранулом през 1975 г., постулира, че актинично увредените еластични влакна са антигенните стимули, които предизвикват възпалителния процес, водещ до възстановяване на увредената от слънцето съединителна тъкан.

Клинична картина

Изображение: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Актиничният гранулом започва като розови или с телесен цвят папули, които се сливат в пръстеновидни плаки, вариращи в размер от 1 до 10 см в диаметър. Плаките обикновено имат надигнати червени граници и леко изтънена, бледа централна зона.

Лезиите могат да се появят по лицето, врата, гърдите и ръцете. Те обикновено не причиняват симптоми, но когато са изложени на слънце, могат да станат червени и да предизвикат дискомфорт.

Изображение: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Актиничният гранулом започва бавно, но се развива прогресивно и може да хронифицира.

Диагноза

Клиничната диагноза на актиничен гранулом се подозира, когато е налице ануларна кожна плака на изложена на слънце кожа. Диагнозата често се подкрепя от типични хистопатологични характеристики на кожната биопсия.

Изображение: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Откриват се грануломи тип чуждо тяло, многоядрени гигантски клетки, лимфоцити и хистиоцити. Лимфоцитите са основно CD4 клетки. Характерна е липсата на еластични влакна в центъра на лезията и наличието на такива в гигантските клетки.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с базално-клетъчен карцином, еритема ануларе, granuloma annulare, necrobiosis lipoidica, tinea corporis, саркоидоза, субакутен лупус еритематозус и други инфекциозни грануломатозни заболявания, но те могат лесно да бъдат разграничени по хистопатологични характеристики и лабораторни находки.

Лечение

Лечението на актиничния гранулом може да бъде трудно. Лезиите персистират и реагират слабо на приложените кортикостероиди. Много рядко при някои пациенти може да се наблюдава спонтанно изчезване на лезиите.

Препоръчително е да се избягва експозиция на слънчева светлина и да се използват слънцезащитни продукти. Защитата от слънце е важна за намаляване на вероятността от бъдещи лезии.

Важно място в лечението заемат методи като криотерапия, фотохемотерапия. От лекарствените средства се използват циклоспорин, метотрексат, пентоксифилин.

Заглавно изображение: freepik.com