Алергична уртикария МКБ L50.0

Уртикарията е заболяване, което протича с наличие на надигнат, силно сърбящ обрив под формата на зачервени, плаки с различна големина, по-известни още като уртики. В някои случаи уртикарията може да бъде придружена и от ангиоедем. Уртикарията и ангиоедемът се причиняват от оток, който засяга различни нива на кожните съдове. Ангиоедемът е в резултат от по-дълбок оток. Ангиоедем на езика, фаринкса може да промени говора, храненето и дишането. Ангиоедем на ларинкса може да доведе до асфиксия.

Между 15-23 % от населението би могло да получи уртикария. От всички пациенти с уртикария около 25 % имат продължителен ход на заболяването.

Уртикарията може да протича остро или хронично. За остра се счита уртикария с давност по-малко от 6 седмици. Хроничната уртикария е с давност повече от 6 седмици.

Острата уртикария най-често е алергична уртикария, която е IgE медиирана. Често се причинява от храни, паразитни инфекции, алергия към лекарства.

Клиничната картина на алергичната уртикария се характеризира с наличие на уртики с размер от един до повече от десет сантиметра. Формата на уртиките може да бъде разнообразна - окръглени, овални, ануларни, серпигинозни. Уртиките могат да конфлуират.

Алергичната уртикария може да се дължи на повишени нива на IgE. Причината за образуването им е действието на специфични антигени, които водят до освобождаване на биологично активни молекули. Много често алергичната уртикария възниква при хора с атопия.

Най-честите алергени са:

• храни - мляко, яйца, брашно, миди, ядки

• лекарства - пеницилин, ACE-инхибитори, аспирин, НСПВС

• паразитни инфекции

• радиоконтрастни вещества

• консерванти и добавки в хранителните продукти

За диагностицирането на алергичната уртикария се използват различни методи. Могат да се търсят специфични IgE антитела или да се измери нивото на еозинофилите.

Най-важна за поставянето на правилна диагноза е анамнезата. Чрез нея се получават данни за прием на определени храни, медикаменти или друго въздействие на вредни фактори.

Прогнозата на алергичната уртикария е добра. Обикновено лесно се открива причината за нея.

Лечението на алергичната уртикария включва елиминиране на етиологичния фактор. В някои случаи това е напълно достатъчно. Най-често за овладяване на състоянието се прилагат антихистамини и по-рядко при наличие на ангиоедем или по-тежко протичане - кортикостероиди.