Начало Медицинска енциклопедия Медицински журнал Медицинска практика и клинични случаи Хламидията – тихата инфекция, водеща до стерилитет

Хламидията – тихата инфекция, водеща до стерилитет

Хламидията – тихата инфекция, водеща до стерилитет - изображение

Хламидиалната инфекция е най-разпространенаната бактериална полово-предавана болест. Съществуват четири вида хламидии, един от тях е Chlamydia trachomatis.

Chlamydia trachomatis е в състояние да увреди репродуктивните органи в жената. Тя може да доведе до сериозни усложненения и за двата пола.  При жените се проявява главно като мукопурулентен цервицит, ендометрит и тазововъзпалителна болест, чиито последици са ектопична бременност, стерилитет и възможност за заразяване на плода по време на раждане. При мъжете хламидиалната инфекция може да доведе до уретрит, простатит, баланит и епидидимит, който играе важна роля в патогенезата на постхламидиалния стерилитет. Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Gram–негативни микроорганизми, които се предават по полов път. Хламидиалната инфекция протича твърде разнообразно и нетипично.

Клинична форма на хламидиалната инфекция при жените

Поради липсата на специфични клинични прояви, при жените хламидиите могат да засегнат всички отдели на гениталния тракт и да причинят тежки и непоправими промени в него. Инкубационният период е средно от 8 до 15 дни. При половината от жените се наблюдава увеличено влагалищно течение, често рецидивиращо, понякога съчетано с болки в долната част на корема. В малка част от случаите пациентките се оплакват от по-изразена секреция, сърбеж, парене и дискомфорт, проявени като подостър вулвовагинит. При колпоскопия – екзо- или ендоцервицит, зачервен цервикс с гъст флуор, цитологичният анализ описва обилие от левкоцити.

Усложнения при жените

За разлика от остро протичащите салпингити, които по правило изискват навременно лечение и се повлияват добре от него, хроничното и безсимптомното развитие на хламидиалната инфекция, в горните отдели на гениталния тракт при жените, води до стерилитет.

Хроничният безболков салпингит води до перитубарни сраствания, запушвания на тръбите с образуване на сакто-, пио- и хидросалпинкс, водещи до тубарен стерилитет, който заема водещо място сред причините за женския стерилитет. Образуваните перитубарни или периовариални адхезии нарушават тубарния мотилитет и механизмите на приемането или транспорта на яйцеклетката. Диагнозата се поставя чрез ХСГ- хистеросалпингография или лапароскопия с хромопертубация. ХСГ дава добра представа за локализацията на запушването на тръбите, както и наличието на усложнения, като хидросалпинкси, които често засягат и двете тръби. Лапароскопията с хромопертубацията предоставя информация за пропускливостта на тръбите и наличието на сраствания в малкия таз. Увредените тръби увеличават риска от извънматочна бременност.  На жените с диагноза тубарен стерилитет се препоръчва Фертилизация in vitro.

В България от няколко години успешно работи програма за борба със стерилитета към "Фонд за Асистирана репродукция", чрез която на жени с доказан стерилитет, до 43-годишна възраст, се дава възможност за извършването на 3 безплатни процедури инвитро, по избор в 30 клиники в страната. Благодарение на тази програма се сбъднаха мечтите на много родители и те прегърнаха своите дългоочаквани живи и здрави деца.

Инфектираната и нелекувана майка може да предаде инфекцията на новороденото си дете, при което да се развие конюктивит, ринофарингит и интерстициална пневмония.

Клинични форми на хламидиалната инфекция при мъжете

При над половината от мъжете с хламидиална инфекция се установява подостър уретрит, проявяващ се със слаба секреция, понякога съпроводена от болка, парене или дразнене по уретрата. Характерно е асимптоматичното носителство  на инфектираните.

Усложнения при мъжете

Най-често усложненията настъпват в резултат от неправилно лекуван уретрит. Такива са епидедимитът, простатитите  и баланита. Други усложнения при мъжа и жената са конюктивит, артритни прояви, както и Синдром на Raiter, който се характеризира с генитални /уретрит, простатит, ендоцервицит/, очни /конюктивит, иридоциклит/ и ставни прояви /олиго или полиартрит/. Друго усложнение е перихепатита.

За всички жени, особено в репродуктивната възраст, се препоръчва да си правят веднъж годишно тест за хламидии. Често освен хламидиалната инфекция, при тях безсимптомно протичат и инфекциите от микоплазми и уреаплазни, предаващи се също по полов път. Тези инфекции подобно на  хламидията дават усложнения, като уретрит, пиелонефрит, колпит и инфекция на горния генитален тракт.  Те са отговорни за спонтанни аборти, преждевременни раждания и стерилитет.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез ДНК тестове, откриващи хламидии в секрет от цервикалния канал на матката при жените и секрет от уретрата при мъжете. Серологична диагноза, чрез реакция на свързване на комплемента – изследва се  титър на антитела IgA , IgМ и IgG-маркер за късна инфекция.

Лечение

Лечението се провежда с широкоспектърни антибиотици - макролиди и тетрациклини, задължително за всички партньори. Средство на първи избор е Азитромицин, използват се също и Доксициклин, Авелокс, Клиндамицин и др. по схема. Контролно изследване се прави след един месец.

Статията е публикувана в списание MedPost, бр. 3, 2015 г.

Автор:
Д-р Ангелина Цимеонова, акушер-гинеколог,
Клиника „Нова“, гр. Варна.

За Framar.bg:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория