Синдром на котешко мяукане

› Въведение

› Какво е синдром на котешко мяукане или кри ду чат синдром?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение на синдрома на котешкия вик

› Прогноза

Въведение

Синдромът на котешкото мяукане, известен още като синдром на котешкия вик и синдром на кри ду чат, представлява рядко генетично заболяване, дължащо се на делеция на късото рамо на хромозома 5. Клиничното протичане варира в широки граници в зависимост от размера и локализацията на делецията, като характерни са висок и писклив плач, дисморфични нарушения, установими още при раждането, сърдечни малформации, умствена изостаналост, забавено двигателно и психомоторно развитие. Диагнозата се потвърждава с генетични изследвания, а лечението често е симптоматично с мултидисциплинарен екип и нужда от дългосрочни грижи, подкрепа и наблюдение.

Какво е синдром на котешко мяукане или кри ду чат синдром?

Синдромът на котешкото мяукане или известен още като кри ду чат синдром (синдром Cri du chat) и синдром на котешкия вик представлява рядко генетично заболяване, дължащо се на хромозомни аномалии.

Наименованието на синдрома е във връзка с характерния плач на новородените, който силно наподобява мяукане на котка (писклив, с висока честота), но се дължи на незрялост на нервната система и анатомични аномалии в ларинкса.

Честотата на синдрома е относително ниска, като по данни от различни източници варира между 1 на 15 000 до 1 на 50 000 живородени деца, като малко по-често засяга женския пол, причините за което не са напълно изяснени.

Макар с ниска честота, синдромът на котешкото мяукане има високо социално значение във връзка с тежките двигателни и интелектуални увреждания, затруднения в комуникацията и самостоятелното функциониране, налагащи доживотни грижи и подкрепа, нужда от мултидисциплинарен подход в лечението и сериозни предизвикателства пред семействата на тези деца.

Причини и рискови фактори

Основната причина за възникването на синдрома на котешкото мяукане е частична делеция (загуба) на генетичен материал от късото рамо на пета хромозома.

В над две трети от случаите, дори над 80 процента от случаите според различни източници, мутацията е спорадично възникнала, без наследствена предиспозиция и без ясно установена причина. Този тип спонтанно възникнали мутации се означават като de novo. Възниква в гаметите преди или по време на зачеването, като в малък процент от случаите делецията е резултат от балансирана транслокация при родителите (в случаите, при които при единия родител е налице промяна в хромозомата, която сама по себе си не води до клинични прояви, но увеличава риска от развитие на аномалии в потомството).

В масовия случай промените възникват на случаен принцип, но определени фактори могат да повишат риска за развитие на състоянието. Такива например са напреднала възраст на бащата (макар връзката с възрастта на бащата да не е категорично потвърдена, се счита, че напредналата възраст увеличава риска от поява на de novo делеции), както и данни за предшестващи спонтанни аборти с неустановена причина, раждане на дете с хромозомна аномалия. При двойки с репродуктивни нарушения, както и при родители на деца с хромозомни аномалии, се препоръчва генетично консултиране преди планиране на следваща бременност.

Размерът на загубения фрагмент може да варира, като при по-голяма делеция обикновено са налице по-тежки клинични прояви на болестта.

Симптоми

Клиничната картина при синдром на кри ду чат е разнородна и многообразна, тъй като се засягат множество органи и системи в различна тежест съобразно размерите и локализацията на генетичните дефекти. Протичането при отделните пациенти варира в широки граници от леки функционални нарушения, до тежки, застрашаващи живота малформации и усложнения.

Сред най-характерните прояви при синдрома се включват:

• неврологични и психомоторни увреждания: при всички пациенти се наблюдава изоставане в интелектуалното развитие, обикновено в средна до тежка степен, с цялостно забавяне на развитието (нарушени двигателни и говорни умения, нарушена фина моторика и други), намален мускулен тонус, микроцефалия (намален размер на черепа, видим още при раждането), нарушения на речта, често с липса на говор при запазено разбиране на информацията, промени в поведението, включително автоагресия, стереотипни движения, хиперактивност и други. При малка част от пациентите около втората година от живота се развива и епилепсия

• писклив плач и нарушения на слуха: типичен е високочестотен, писклив плач, наподобяващ котешко мяукане, който се дължи на незрялост на централната нервна система и анатомични аномалии в ларинкса. Често се установяват нарушения на слуха. Типични са дисморфичните черти на лицето, включително широко разположение на очите, епикантус, ниско разположени и завъртяни назад ушни миди, високо небце, малка долна челюст и други
• скелетно-мускулни увреждания: децата обикновено са с по-нисък ръст и тегло спрямо своите връстници, често се установява кифоза, сколиоза, изкривяване на пръстите, синдром на хлабавите стави, нестабилна походка, ходене на пръсти
• сърдечно-съдови усложнения: при една трета до една втора от всички засегнати се установяват вродени сърдечни малформации, най-често тетралогия на Фало, пулмонална стеноза, дефекти на междупредсърдната и междукамерната преграда
• гастроинтестинални нарушения: характерни са затруднения в храненето, затруднено преглъщане, гастроезофагеален рефлукс, хроничен запек, възможни са и различни анатомични малформации, включително атрезии, хернии и други
• други прояви: възможни са бъбречни аномалии (хидронефроза, бъбречна агенезия), забавено полово съзряване, хипогонадизъм, крипторхизъм при мъжете. Децата са изложени на по-висок риск от чести инфекции, особено респираторни, рецидивиращи отити, бронхити, синузити и други

При липса на своевременна медицинска намеса с прогресия на уврежданията са възможни различни по тежест усложнения, включително поведенчески и двигателни нарушения, самоизолация, недохранване и малнутриция, забавяне на растежа, рецидивиращи инфекции, необходимост от чести хоспитализации във връзка с наличните оплаквания.

Диагноза и изследвания

Първите подозрения за синдром на котешкото мяукане възникват скоро след раждането, в неонаталния период във връзка с характерните клинични прояви, като ранната диагноза позволява изготвянето на оптимален терапевтичен план и стриктен мониторинг на засегнатите деца:

• разпит: необходим е подробен разпит на родителите са особеностите на бременността, наличието на известни подлежащи генетични аномалии в случай, че е направена предварителна генетична консултация, възраст на родителите, данни за предшестващи аборти или мъртвораждания и други
• преглед: характерен писклив и високочестотен плач, наподобяващ котешко мяукане, забавено неонатално развитие с мускулна хипотония, лош сукателен рефлекс, затруднения при хранене, наличие на дисморфизъм, като например микроцефалия, закръглено лице, ниско разположени уши и други. Важно е установяването на нарушения в растежа, двигателното и когнитивното развитие, поведението, съобразно възрастта на детето
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания се назначават основно с цел подпомагане на диференциалната диагноза и изключване на други възможни причини, включително инфекция, възпаление, автоимунни заболявания, неоплазми и други
• генетични изследвания: диагнозата се потвърждава въз основа на резултатите от генетичните изследвания, установяващи делеция на късото рамо на хромозома 5. Използват се различни методи, включително кариотипиране, флуоресцентна ин ситу хибридизация и други

При диференциалната диагноза е необходимо различаване от някои други синдроми и състояния, които могат да показват идентични клинични прояви, включително синдром на Ангелман, синдром на Корнелия де Ланге, синдром на Даун, синдром на Уилямс и други.

Лечение на синдрома на котешкия вик

Синдромът на котешкия вик няма специфично етиологично лечение, като основната цел в терапията е осигуряване на подкрепа, контрол доколкото е възможно, на симптомите, подобряване качеството на живот, активен мониторинг, лечение на усложненията и мултидисциплинарно наблюдение.

Най-често терапевтичният подход се изготвя индивидуално и може да включва подходяща комбинация от следните мерки:

• лекарствена терапия: макар да липсват разработени лекарства, повлияващи върху причината за състоянието, медикаментозната терапия често се назначава за симптоматично повлияване. При нарушения в поведението, тревожност или изразена хиперактивност може да се обмисли терапия с антипсихотици, анксиолитици. При храносмилателни нарушения се назначават подходящи препарати, при нужда може да се обмисли и хормонално лечение, но задължително под стриктно наблюдение
• рехабилитация и физиотерапия: подходяща физиотерапия се назначава за подобряване на мускулния тонус, контрол на позата, походката, двигателните умения. Подходящата ерготерапия може да подобри фината моторика и ежедневните умения за обслужване. При повечето деца се налага работа с логопед и поведенческа терапия
• психосоциална подкрепа: при всички деца се препоръчва консултация с психолог, като подкрепата е както за детето, така и за семейството с цел улесняване и справяне с налична тревожност, оказване на подкрепа, помощ, обучение на родителите как да се справят с проблемното поведение, създаване на спокойна и стимулираща среда
• включване в групи за подкрепа: включването в подходящи групи за подкрепа на родителите или настойниците на децата може да е полезно за обмяна на опит, намаляване на социалната изолация, осигуряване на усещане за споделеност
• общи мерки и грижи: необходими са регулярни медицински прегледи и проследяване от педиатър, невролог, гастроентеролог, офталмолог, очен лекар, ортопед, логопед и други. В много случаи се налага изготвяне на специална диета за подпомагане на растежа и контрол на стомашночревните проблеми
• хирургична намеса: при наличие на вродени сърдечни дефекти може да се обмисли ранна хирургична намеса, при тежки малформации по хода на храносмилателната система или изразен рефлукс може да се наложи избор на подходяща хирургична намеса. При установяване на сколиоза, контрактури и ортопедични деформации може да се наложи извършване на съответните ортопедични интервенции

Колкото по-рано се диагностицира състоянието, толкова по-рано може да стартира активното наблюдение и лечебни мероприятия, да се контролират усложненията и да се подобри качеството на живот.

Прогноза

Прогнозата при синдрома на котешкото мяукане зависи до голяма степен от размерите и локализацията на хромозомната делеция, наличието на съпътстващи малформации и увреждания, своевременна диагноза, оказване на навременна и подходяща терапия, семейна и социална подкрепа.

При липса на сериозни съпътстващи увреждания продължителността на живот на пациентите е добра, като са документирани и случаи на лица, доживели до 50 години, макар в зряла възраст значителен процент от засегнатите да имат продължаваща нужда от частични или постоянни грижи.

Повишена риск от ранна смъртност, влошаване на качеството на живот и чести хоспитализации е налице при съпътстващи сърдечни и бъбречни малформации, епилепсия, големи по размери делеции.

Изображения: freepik.com