Прогения

› Въведение

› Какво представлява?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми при прогения

› Усложнения

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Мандибуларен прогнатизъм, обратна захапка или прогения са термини, описващи аномалии в развитието на челюстите, в резултат от което долната челюст изпъква напред. Причините за развитие включват генетична предразположеност, нарушения в растежа на челюстите, подлежащи ендокринни заболявания и други. Състоянието се проявява с видима промяна във вида на лицето, издаване на долните зъби пред горните, затруднения в говора, храненето, дишането и повишен риск от стоматологични, храносмилателни и други усложнения. Лечението включва ортодонтски средства (апарати, брекети, алайнери), при тежки случаи може да се приложи ортодонтско хирургично лечение в комбинация с физиотерапия и консултация с логопед за подобряване на нарушенията в говора.

Хабсбургската челюст или прогения е състояние, което се среща по-често сред определени фамилии във връзка с изразена генетична предразположеност. Не е само козметичен или естетичен проблем, а състояние, което може да причини нарушения в храносмилането, говорни дефекти, проблеми с дишането, риск от усложнения в дългосрочен план и социална изолация. Ранната диагноза и специализирана терапия подобряват прогнозата при отделните пациенти.

Какво представлява?

Състоянието прогения е известно още като мандибуларен прогнатизъм, обратна захапка, Хабсбургска челюст и представлява проблем в денталната практика, вид ортодонтски дефект, който се дължи на издадена напред долна челюст (мандибула). Издадената напред мандибула и избутването назад на горната челюст води до неправилно съотношение между горните и долните зъби, което от своя страна може да повлияе в различна степен дъвченето, храненето, говора, естетиката на лицето, социалните контакти и други.

Този вид обратна захапка засяга между един и пет процента от световното население, като по-често се описва сред азиатските популации и определени фамилии с генетична предразположеност.

Династията на Хабсбургите, известна в миналото с владенията си и господство над редица райони, с цел да запази богатството си е практикувала близкородствено кръвосмешение, разчитайки на смесени бракове поколения наред, което е довело до развитието на този вид прогнатизъм.

Причини и рискови фактори

Причините за развитие на прогения или мандибуларен прогнатизъм са многобройни, като могат да включват наследственост, неправилно развитие на челюстите, влияние на фактори от околната среда, подлежащи заболявания и други. Сред най-често описваните в практиката възможни причини за развитието на този вид обратна захапка се включват:

• наследствена предразположеност: при наличие на тази черта в семейството, вероятността от нейното предаване на бъдещите поколения е много висока
• нарушения в развитието на челюстите: по-бърз растеж на долната челюст или изоставане в растежа на горната челюст може да провокира несъответствие в зъбните редици и обратна захапка
• подлежащи заболявания: състоянието най-често се наблюдава при някои ендокринни заболявания, главно акромегалия, при която свръхпроизводството на растежен хормон води до увеличен растеж на костите, включително и долната челюст
• дентални проблеми: ранната загуба на млечните зъби крие риск от неправилно развитие и подредба на постоянните зъби и нарушения в захапката, включително прогения
• други причини: продължителното смучене на палеца, неправилната позиция на езика и постоянен натиска върху долната челюст при малки деца може да причини обратна захапка. Травми в областта на челюстите, увреждане на зъбите при падане също може да причини прогения

Изложени на по-висок риск са семействата, в които един от родителите страда от състоянието, като липсата на своевременно специализирано ортодонтско лечение може да задълбочи проблема.

Симптоми при прогения

Клиничното протичане при прогения включва наличието на някои характерни прояви, които улесняват поставянето на диагнозата само въз основа на дентален преглед. Сред най-типичните за състоянието признаци се включват:

• видима деформация на лицето: пациентите с мандибуларен прогнатизъм имат видимо издадена напред долна челюст спрямо горната, което променя профила на лицето, правейки го по-издължено в различна степен, с видимо по-голяма и променена брадичка. При тежките форми лицето придобива патологично удължен, масивен вид
• обратна захапка: налице е видима обратна захапка, като долните зъби покриват горните (вместо горните да покриват долните), което от своя страна води до неправилна подредба на зъбите, повишено износване на емайла, затруднения при дъвчене на твърди храни
• говорни нарушения: при значителен процент се наблюдават различни логопедични нарушения, като най-типично е наличието на затруднения в произнасянето на така наречените шъшкащи звуци, а именно звуците "с", "ш", "з", като при някои се наблюдава и носов говор
• болка, дискомфорт: в зависимост от тежестта на състоянието са възможни още болка в долната челюст, затруднения при отваряне на устата, хъркане нощем, сънна апнея и други

Клиничното протичане при прогения зависи до голяма степен от етиологията на състоянието, тежестта на изява, възрастта на засегнатите лица.

Усложнения

Мандибуларният прогнатизъм при липса на навременно и специализирано лечение крие риск от развитието на различни по вид и тежест усложнения в дългосрочен план, като сред най-характерните се включват:

• нарушения в храносмилането: затрудненото дъвчене на храната крие риск от различни проблеми с храносмилането, болки в корема, дискомфорт, риск от възпалителни стомашно-чревни разстройства и други
• дентални заболявания: обратната захапка излага на повишен риск от по-често образуване на кариеси и заболявания на венците, тъй като е затруднено правилното и оптимално почистване на зъбите. Износването на емайла в резултат от постоянното и неправилно триене води до повишена чувствителност на зъбите и болка при прием на топли или студени храни и напитки
• хронична болка: натоварването на ставния апарат на долната челюст (темпоромандибуларната става) крие риск от хронична болка, често главоболие, напрежение в областта на лицевата мускулатура
• социални последици: нарушенията в говора, обратната захапка, промените във външния вид често имат и психологически и социални аспекти, като крият риск от социална изолация, депресия, тревожност и други

Прогенията не е само естетичен, козметичен проблем, а крие риск от сериозни дентални, храносмилателни и социални усложнения, поради което изисква своевременно и целенасочено лечение.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при съмнения за обратна захапка изисква консултация със стоматолог или лицево-челюстен хирург, като обикновено се изгражда въз основа на информацията, получена в хода на следните изследвания:

• клиничен преглед: клиничният преглед включва оглед и анализ на лицевата структура, оценка на съотношението между долната и горната челюст, оценка на обратната захапка, проверка за затруднения при говор, дишане, дъвчене
• образни изследвания: с висока информативна стойност е извършването на панорамна рентгенография за оценка на цялостното разположение на зъбите и костите на долната и горната челюст. При нужда може да се извърши странична рентгенова снимка на черепа за точно определяне на съотношенията между двете челюсти. При тежки случаи и съмнения за увреждане на ставния апарат може да се назначи и компютърна томография
• други изследвания: при фамилна анамнеза може да се назначи генетично изследване, докато при съмнения за акромегалия, гигантизъм или други ендокринно заболяване могат да се назначат изследвания на съответните хормони

Ранното откриване на състоянието и изясняване на етиологията позволява насочена и специализирана терапия с цел намаляване риска от дългосрочни усложнения.

Лечение

Терапевтичният подход при прогения, мандибуларен прогнатизъм, се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на протичане, етиологията, възрастта и общото състояние на пациентите, като най-често включва следните терапевтични подходи:

• ортодонтско лечение: обикновено е първи избор при деца и подрастващи е леки до умерени форми на заболяването. При възрастни пациенти може да се използва, но в комбинация с подходящо хирургично лечение. Използват се брекети или алайнери за подпомагане подравняването на зъбите и възстановяване нормалната захапка. При деца могат да се използват и функционални апарати за корекция растежа на челюстите

• хирургично лечение: този метод на лечение се прилага при тежки форми на прогения, главно при възрастни пациенти, при изразена костна деформация и липса на ефект от ортодонтското лечение. Прилагат се различни оперативни методи и техники за корекция на долната или горната челюст, като възстановяването може да отнеме няколко месеца
• допълнителни лечебни методи: за подобряване на движенията на челюстите и облекчаване напрежението в ставния апарат се прилага физиотерапия и рехабилитация, а за корекция на нарушенията в говора може да се приложи логопедична терапия

За постигане на оптимални резултати, подобряване на прогнозата и редукция риска от тежки и дългосрочни усложнения най-често се използва комбиниран, строго индивидуализиран подход и проследяване на пациентите.

Изображения: freepik.com