Последни открития за новите-стари хормони

Естрогенен дефицит и повишен прием на храна

Ниските дози на естроген, свързани с нередовен месечен цикъл, се считат за причина за повишен прием на храна. Оказва се, че при тези пациентки са по-ниски и нивата на GLP-1 пептид. Третиране на мишки с комбинация на естроген и GLP-1 води до потискане на склонността за повишен прием на храна. GLP1 носи естрогена на специфични места, за да произведе положителните ефекти, като подминава тъканта на млечните жлези.

Естрогенът се свързва със серотонина в мозъка и тази мозъчна зона модулира стремежа към ядене. Този рецептор силно потиска чувството за нужда от храна. Известно е, че дългогодишната хормоно-заместваща терапия с естроген може да повиши риска от рак на млечната жлеза. Комбинацията на естроген и GLP1 пептид се оказва по-безопасна, поради ефекта на избягването на тъканта на млечна жлеза.

Връзка между захарен диабет тип 1 и тип 2

Учени от Манчестър и Оукланд смятат, че при захарен диабет тип 1 и тип 2 се касае за един и същи патогенетичен механизъм. И при двата вида се откриват токсични влакна от хормон, наречен амилин. И при двата вида захарен диабет, за да се спре развитието и да се подобри хода на заболяването, е необходимо спиране на образуване на токсичните влакна амилин. Клетките на панкреаса произвеждат и инсулин, и амилин. Тези хормони работят синергично с цел осигуряване на адекватна реакция при постъпване на храна. Ако не се произвеждат достатъчно, се развива захарен диабет – заболяване, при което се увреждат органи като сърце, бъбреци, нерви, съдови стени.

Част от произведения амилин се отлага около клетките на панкреаса под формата на токсични повлекла, които разрушават клетките, произвеждащи инсулин и амилин. Резултатът е смърт на клетките и развитие на захарен диабет. Механизмът е еднакъв и за двата вида захарен диабет, но при тип 1 болестта стартира по-рано и е с по-бързо развитие, отколкото при тип 2.

Синтетичен хормон на растежа

Синтетичният хормон на растежа се използва при деца и юноши, които имат недостатъчност в производство на растежен хормон в хипофизата.
Проучване на френски екип от учени установява, че тази терапия се свързва с определен риск от инсулт. Те твърдят, че терапията не трябва да се спира, но е необходима консултация за преценка на риска от инсулт. Заместителното лечение има за цел да се справи с проблема, но това има своята цена. Синтетичен растежен хормон се дава не само при дефицит на хипофизата, но и за ускоряване на растежа и повишаване на ръста при деца с нисък ръст при генетични аномалии, хронична бъбречна болест или при ниски показатели на растежа при раждане.

През 1985 г. е позволено използването на синтетичен растежен хормон, но все още се знае малко за страничните ефектите при продължително лечение. Последните изследвания в САЩ показват повишен процент на използване на синтетичен растежен хормон при подрастващите. Младите хора, които искат да натрупат бързо мускулна маса, го използват като средство за бодибилдинг. Но това се оказва опасен път за придобиване на атлетично телосложение. Учени от Франция са направили проучване за определен период от време на деца, използващи синтетичен хормон за продължително време, и са установили повишен риск от хеморагични мозъчни инсулти.

Използването на синтетичен хормон на растежа, извън медицинския протокол, е свързан с повишен риск от инсулт – изгражда се тяло, но се руши мозъкът.

Друг широко използван хормон извън медицинската практика е тестостеронът.

Тестостерон = агресия и заплаха

Тестостеронът е стероиден хормон, който отговаря за агресията при мъжете, но неврологичният път, по който се осъществява този ефект не е много добре известен. Досегашни изследвания показват, че единична доза тестостерон повлиява мозъчната функция. Те се фиксират в мозъчните структури, които медиират заплаха и агресия - това са амигдалата, хипоталамусът, сивото вещество около мозъчните синуси.

Ново проучване с млади мъже е събрало данни за влиянието на тестостерона. През първия ден доброволците са приемали хапче, което намалява нивото на тестостерона, за да се постигнат еднакво ниски изходни нива. През втория ден една част приемат плацебо, а другата група - единична доза тестостерон. Проведени са ЯМР на споменатите мозъчни структури и са отчетени реакциите. Налице са убедителни данни, че при пациентите, приели тестостерон, има повишена активност в зоните на агресия и заплаха.

За първи път данните показват, че повишаване на тестостерона в нормалните физиологични граници все пак моделира мозъчно-свързана реакция на заплаха и агресия. Този аспект е важно да се отчете, тъй като стана много популярно използването на тестостеронови препарати при застаряващи мъже, с цел хормоно-заместителна терапия. Реакциите на заплаха и агресия трябва да са отчитат, при повишаване на тестостероновото ниво. Подрастващите, които използват тестостеронови препарати за бодибилдинг, са в постоянна екпозиция на агресивност и заплаха и това поведение е свързано с изкуствено поддържане на високи тестостеронови нива.

Хормонът на любовта

Окситоцинът е известен още като хормонът на любовта. Той има огромно влияние върху детската способност за социализиране. Деца, които имат по-високи нива на окситоцин, имат по-изразени комуникативни способности. Колкото по-висок е окситоцинът, толкова по-добри социални функции имат. Проучванията показват, че нивото на окситоцин е наследствено. Този хормон се отделя основно при активности, свързващи хората - секс, прегръщане, държане за ръце, раждане, кърмене. Направено е проучване на деца аутисти, с цел да се види дали тяхното ниво на окситоцин не е по-ниско от обикновеното и с това да се свързват проблемите им с комуникацията с другите хора. Аутизмът е заболяване, свързано със значима трудност в социалното общуване. Поразява едно от 68 деца в САЩ. Най-новите изследвания показват, че нивата на окситоцина при деца аутисти са сходни с тези от контролните групи. Отчетено е обаче подобряване на функциите на комуникация след повишаване на окситоцина и при двете групи – аутисти и контроли с ниски нива на окситоцин. Окситоцинът е универсален регулатор на социалните функции при хората. Счита се, че той може да е полезен при деца аутисти с доказано ниско ниво на окситоцин. Повишаването му се свързва с подобряване на социалните контакти и подобряване на общуването с хората.

Окситоцинът е известен и като хормонът на моногамията. Направено е проучване с дългогодишни двойки и се е установило поддържане на високи нива на окситоцин и при двамата партньори.

В друго проучване се изследва нивото на окситоцин у мъжете преди и след като се дадат снимки на различни колежки и познати. Установило се, че нивото на окситоцин скача сигнификантно, когато мъжете видят снимката на любимата жена. Екип от учени е провел експеримент, в който участват двойки, инструктирани при семеен скандал или конфликт да прилагат определена доза назален спрей с окситоцин. Оказало се, че след апликацията на окситоцин двойките много по-бързо се сдобряват, помиряват и си искат прошка. Прави впечатление и фактът, че мъжете се решават първи на крачка за помирение - нещо, което не е типично за тях извън експеримента. Изводите са, че мъжете се оказват по-чувствителни при повишаване на нивата на окситоцин.

Стрес хормони и кръвен тест за самоубийство

Изследователи от САЩ са открили химична вариация на човешки ген, който е свързан със стрес реакцията на човешкия организъм. Психиатрите считат, че промените в определен ген се свързват с мозъчния отговор към стрес хормоните. Стрес хормоните са причина за обръщането на незабележимите реакции на ежедневно напрежение в мисли и поведение за самоубийство. Камински и екип установили генетична мутация на ген SKA2 при пациенти, починали след самоубийство. При тях нивата на ген SKA2 са силно понижени, в сравнение със здрави хора. Установени са и високи нива на метилизация на гена при пациенти със склонност към самоубийство. Направен е извод, че по-високите нива на метилизация на ген SKA2 повишават риска от самоубийство. На тази база се моделира кръвен тест, който изследва нивото на метилизация на ген SKA2 и се дава прогноза за евентуални самоубийствени събития. Тези с висок риск от самоубийство са били предсказани и свързани с високите нива на метилизация на ген SKA2. В най-скоро време ще е възможно чрез кръвен тест да се „разчита“ склонността към самоубийствени постъпки.

Статията е публикувана в списание "MedPost", бр. 6, 2015 г.

Автор:
Д-р Красимира Кирова, ендокринолог "Сити Клиник" Варна.