Панарициум

› Въведение

› Какво представлява панарициум?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения при панарициум

› Диагноза при панарициум

› Лечение на панарициум

› Прогноза

Въведение

Острата гнойно-възпалителна инфекция, обхващаща тъканите на пръстите, се означава с термина панарициум. Процесът прониква в дълбочина и може да засегне сухожилия, стави, кости. Причинява се от бактерии, като травми, одрасквания и ожулвания по кожата улесняват проникването им. Изложени на по-висок риск са лица с подлежащ имунен дефицит, ниска хигиена, с професия, при която се травмират пръстите на ръцете. Панарициумът протича с болка, зачервяване, затопляне, намалена подвижност на засегнатия пръст, гнойна секреция и висок риск от усложнения, включително тендовагинит, остеомиелит, сепсис. Ранното разпознаване и предприемане на подходящи антибиотично или хирургично лечение подобряват прогнозата.

Панарициум се среща често в клиничната практика, главно сред лица, упражняващи професии, при които постоянно се травмират пръстите на ръцете или се наранява кожната цялост. Неглижирането на оплакванията крие висок риск от прогресия на процеса, проникване на инфекцията в дълбочина и развитие на сериозни усложнения.

Какво представлява панарициум?

При панарициум е налице развитие на гноен възпалителен процес, който засяга кожата, подкожието, сухожилията, ставите или дори костите най-често на пръстите на ръцете, по-рядко на пръстите на краката. Обикновено показва бактериална етиология и се среща по-често сред лица от определени професии, при които пръстите на ръцете са изложени постоянно на малки травми, убождания, ожулвания. Честотата на панарициум сред тези групи е висока, докато честотата в цялата популация не достига толкова високи нива.

Важно е различаването на панарициум от паронихия. При паронихия е налице инфекциозен процес, който засяга нокътния вал, най-често има повърхностна локализация, може да протече остро или хронично и се причинява най-често от бактерии и някои гъбички. При панарициум основният отличителен белег е дълбокото проникване на инфекциозния процес и често развитие на значими оплаквания и риск от сериозни усложнения.

Причини и рискови фактори

При панарициум етиологията на заболяването в масовия случай е подлежаща бактериална инфекция с причинител Staphylococcus aureus, по-рядко Streptococcus pyogenes и в много редки случаи някои Грам-негативни бактерии.

Предразполагащ фактор за проникване на бактериалните агенти са малки травми в областта на пръстите, включително порязване, убождане, одраскване, ожулване, но също и гризане на нокти (особено в случаите, в които това се е превърнало в нервен тик и изгризването е до разраняване).

Проникване на бактериите може да настъпи и при неправилно или твърде дълбоко изрязване на ноктите, при ниска лична хигиена, при контакт със замърсени инструменти, повърхности и други, например при извършване на маникюр, при козметици, механици, градинари и други.

Основните предразполагащи фактори за развитие на панарициум включват:

• подлежащи заболявания: всички заболявания, които влошават локалното кръвообращение и намаляват имунната защита на организма могат да предразположат към панарициум, като най-често се касае за подлежаща периферна съдова болест, захарен диабет, ХИВ, СПИН, продължителна терапия с кортикостероиди или цитостатици, онкологични заболявания, агресивна химиотерапия и други
• професионална среда: изложени на риск са много професии, главно тези, при които лицата работят предимно с пръстите на ръцете си (фризьори, маникюристи, козметици, механици, медицински лаборанти, медицински сестри и други), но също и всички, които работят във влажна среда, тъй като тази среда улеснява проникването на бактериите (например рибари, кухненски персонал и други)
• вредни навици: гризене на ноктите, неправилно изразяване на ноктите, ниска здравна култура, ниска хигиена на ръцете, липса на предпазни средства при извършване на рискови манипулации

Изясняването на причините и рисковите фактори има важно клинично значение, тъй като може да подпомогне последващата профилактика от рецидив чрез ограничаването на вредните въздействия.

Симптоми и усложнения при панарициум

Клиничното протичане при панарициум зависи до голяма степен от стадия, тежестта и дълбочината на проникване и разпространение на инфекциозния процес.

Често клиничните белези се използват като ориентир от клиницистите за определяне тежестта на състоянието.

Характерно при протичането и симптомите на панарициум е:

• ранни симптоми: ранните симптоми бележат развитие на повърхностен панарициум и най-често включват зачервяване на кожата на засегнатия пръст, подуване на пръста, болка, която варира по интензивност и се засилва значително при допир. Засегнатият пръст обикновено е затоплен, възможно е усещане на пулсиране
• симптоми при напреднала инфекция: при проникване на инфекциозния процес в дълбочина се наблюдава бърза прогресия на оплакванията. Налице са силни болки, често с пулсиращ характер, ограничаване на подвижността на засегнатия пръст, дискомфорт и напрежение в областта, натрупване на гнойно съдържимо (налице е гноен мехур, изпълнен с жълтеникава течност)
• тежки прояви: прогресията на процеса води до засягане на разположените в дълбочина тъкани и структури, като освен гореизброените симптоми се наблюдават и значително подуване, деформация и обездвижване на засегнатия пръст, интензивна и постоянна болка с дифузен характер, възможни са белези на некроза на околните тъкани. При значително проникване в дълбочина на процеса често са налице и някои общи симптоми, включително повишение на телесната температура, отпадналост, главоболие, втрисане и други

Липсата на своевременно и адекватно лечение крие риск от възникване на редица усложнения, вариращи по тежест и криещи опасност от дългосрочни последици. Сред най-характерните усложнения при панарициум се включват развитие на тендовагинит (възпаление на съответното сухожилие), остеомиелит (възпаление на подлежащата кост), артрит (възпаление на ставата), гангрена, некроза, сепсис.

Диагноза при панарициум

Ранната диагноза позволява адекватно лечение и превенция на асоциираните с панарициум усложнения. Диагнозата обикновено се базира на клиничните данни, но в някои случаи може да се наложи назначаване на допълнителни лабораторни и образни изследвания:

• разпит и преглед: данни за професията на засегнатия, вредни навици, травми и увреждания на пръстите в комбинация с обстоен физикален преглед. Извършва се инспекция за наличие на зачервяване, затопляне, подуване на засегнатия пръст, видима гнойна колекция, болка, промени в подвижността
• лабораторни и микробиологични изследвания: при леките форми рядко се назначават лабораторни изследвания, но при тежко протичане често се назначават подробни кръвни изследвания за оценка на тежестта на процеса. Необходима е проба от гнойната колекция за определяне на причинителя на процеса и изготвяне на антибиограма с определяне на неговата чувствителност към рутинно използваните антибиотици
• образни изследвания: при съмнения за проникване на процеса в дълбочина и евентуално засягане на кости, стави, сухожилия е уместно извършването на рентгенография, ултразвуково изследване, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза при панарициум изисква различаване от паронихия, еризипел, целулит, дълбока микоза (гъбична инфекция), някои форми на артрит (например подагрозен артрит), остеомиелит, дълбоко разположен абсцес и други.

Лечение на панарициум

Терапевтичният подход при пациенти с панарициум се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, дълбочината на проникване на инфекциозния процес, наличието на развили се усложнения и редица други фактори.

Най-общо лечението включва:

• антибиотици: антибиотиците се подбират съобразно резултатите от антибиограмата, като при леките форми на протичане се прилагат само локално под формата на мазила и антибиотични мехлеми, докато при дълбока инфекция и особено при развитие на усложнения се налага перорален или парентерален прием
• симптоматични средства: локално се прилагат различни антисептици и дезинфектанти, противовъзпалителни средства. Леките и повърхностни форми на инфекцията се повлияват добре от топли бани с антисептици, като например калиев перманганат, йод, а в някои случаи и с физиологичен разтвор
• хирургично лечение: при наличие на видима гнойна колекция се препоръчва своевременен хирургичен дренаж и подходяща последваща антисептична обработка и грижа за раната. При дълбоки инфекции може да се наложи разширен разрез, некректомия и дълбоко почистване на инфекциозните огнища
• общи мерки: засегнатото място следва да се почиства и третира с подходящи средства, да не се натоварва, да не се излага на натиск и да се избягва допълнително травмиране

Ранното, целенасочено и строго индивидуализирано лечение значително намалява рисковете от развитие на усложнения и подобрява прогнозата.

Прогноза

Ранната диагноза и лечение позволяват овладяване на процеса преди проникване в дълбочина и развитие на тежки усложнения, съответно прогнозата е много добра, с незначителен риск от усложнения.

Късната диагноза, закъсняло или неправилно лечение, особено при дълбока инфекция и развитие на усложнения, крие риск от дългосрочни неблагоприятни последствия, включително влошена подвижност на засегнатия пръст, деформации, системни усложнения при разпространение на инфекцията.

Изображения: freepik.com

Заглавно изображение: Rob Hille, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons