Начало Медицинска енциклопедия Медицински журнал Медицинска практика и клинични случаи Отряване с диворастящи гъби – добър вкус и сериозна опасност

Отряване с диворастящи гъби – добър вкус и сериозна опасност

Отряване с диворастящи гъби – добър вкус и сериозна опасност - изображение

В древността човек е избирал храни, които са били лесно достъпни. Неговото внимание е привличано от различни видове гъби, в това число и отровни.

Известно е, че Древните римляни са употребявали гъби в голямо количество, като някои, например Amanita caesarea, е много ценена във висшите кръгове на римското общество, като прекрасен деликатесен продукт. Известен римски поет Марциал е писал: ”От сребро и злато, от любов на приятели е лесно да се откажеш, но трудно е да се откажеш от ястие с гъби”.

Гръцкият поет Еврипид (IV век пр. н. ера) в един ден е изгубил жена си, дъщеря си и двамата си сина, загинали в резултат на гъбно отравяне.
Папа Климент VII, римският император Йовиан, Карл VI, а също така вдовицата на руския цар Алексей Михайлович, Наталия Кириловна, са загинали от гъбни интоксикации.

Ювенал разказва, че император Клавдий е бил отровен от съпругата му Агрипина, която е смесвала отровни гъби с любимите ястия на императора и това е довело до смъртта му (Горянинов - 1848 г.).

По статистически данни в Русия, леталитетът от гъбни интоксикации достига 14% от другите хранителни отравяния. (Оксенгендлер, Гдаль Иосифович – Санкт Петербург). До средата на 20-ти век смъртността у нас беше около 60-70%, но с усъвършенстването на медицината, въвеждането на нови медикаменти, през последните години е значително снижена.

Отравянето с гъби, известно още като мицетизъм, е следствие на поглъщане на токсични вещества, съдържащи се в някои видове гъби. Симптомите на гъбното отравяне варират от лек стомашно-чревен дискомфорт до смърт.

В България най-чести са отравянията със зелена, жълта, червена, бяла мухоморка и дяволска гъба, които зачестяват в летните топли и влажни месеци. Малцина знаят, че само една зелена мухоморка е в състояние да отрови цели фамилии, като нейни двойници са полската и ливадна печурка.

Отравянето най-често е следствие на консумация на токсични двойници на диви ядливи видове. Главната причина за това е погрешна идентификация, поради сходство в цвета и устройството на ядливите и отровните видове.

В зависимост от токсичното действие гъбните интоксикации се разделят на:

1. Отравяния с гъби с хепатотропно действие – това е фалоидна гъбна интоксикация, причинена от зелена, бяла, жълта мухоморка - amanita phalloides, amanita verna, amanita virosa.

2. Отравяния с гъби с невротропно действие - това отравяне се причинява от:

  • amanita muscaria – червена мухоморка;
  • amanita panterina – петниста мухоморка и др.

Червената мухоморка е по-слабо отровна от зелената, но отравянията с нея са значително по-чести. Тя има красива гугла с ярко червен цвят, която е осеяна с бели петна.

3. Отравяния с гъби, увреждащи храносмилателната система – с иритативно местно действие – най-честите и с благоприятна прогноза.
Това са интоксикации, при консумация на:

  • дяволска гъба – Boletus satans;
  • отровна млечница;
  • дипленка и др.

Те съдържат смолисто отровни вещества, които не се разрушават при кулинарна обработка и водят до хиперемия на лигавицата на храносмилателната система и гастроинтестинални прояви с дехидратация и водно - солеви нарушения.

4. Отравяния с гъби, причиняващи увреждане на кръвта – Gyromitra esculenta т. нар. гиромитрено гъбно отравяне – съдържат хелвелна киселина, водеща до хемолиза.

5. Отравяния с гъби, с нефротропно действие – ореланово гъбно отравяне – Cortinarius orellanus

В зависимост от времето на изявата на клиничната картина те се разделят на:

I. Гъбни отравяния с кратък латентен период (ЛП) – от 15 мин. до 3 часа след консумацията.
1. Мускариново гъбно отравяне - ЛП = 15 мин. – 30 мин. - 1 ч.
2. Микоатропиново гъбно отравяне - ЛП = 1 – 2 ч.
3. Нитроидно гъбно отравяне - ЛП = 1 мин. – 15 мин.
4. Псилоцибиново (шизофреноподобно) гъбно отравяне - ЛП = 30 мин. - 3 ч.

II. Гъбни отравяния с дълъг латентен период - от 6 до 30 – 48 часа след консумацията - средно 8 до 12 часа:
1. С увреждане на черния дроб – фалоидно гъбно отравяне – Amanita faloides - ЛП = 8 – 30 ч.
2. С увреждане на бъбреците – ореланово гъбно отравяне – Cortinarius orellanus – ЛП = 2 – 7 дни.
3. С увреждане на кръвта – гиромитрено гъбно отравяне – Gyromitra esculenta – ЛП = 10 – 24 – 53 ч.

Фалоидни гъбни интоксикации

С най-голямо значение за клиничната токсикология са отравянията, причинени от групата фалоидни гъби – зелената, бяла и жълта мухоморка (Amanita phalloides, Amanita vema u Amanita virosa), които по ботанически белези, местонаходища и сезонност наподобяват ядливите, с добри вкусови качества неотровни гъби – ливадна и полска печурка.

Гъбната тъкан на фалоидните гъби, съдържа две групи токсични вещества, които са циклопептиди:

  • Група на фалотоксините – фалоидин, фалоин, фалодин, които са специфичен мембранен токсин.
  • Група на аманитотоксините.

Двете групи токсични вещества имат избирателна токсичност, спрямо черния дроб и водят до т.н. химическа хепатектомия. Аманитотоксините, в частност алфа – аманитинът, бета - гама - и делта аманитин, инхибира РНК-полимераза II, с последващо увреждане цялостния метаболизъм на чернодробната клетка и нейната структура. Нарушава се белтъчният синтез. Летална доза на алфа-аманитинът е 0,1 mg/кг тегло чиста субстанция.

Значителна роля в патогенезата на чернодробното увреждане играе и липидната пероксидация. Нарушава се белтъчната синтеза, обмяната на мазнини и въглехидрати и детоксичната функция на черния дроб, настъпва остра чернодробна недостатъчност.
Вторични токсични увреждания настъпват от натрупаните в организма метаболити и от токсичните продукти на обмяната на веществата.

Клиничната картина се развива 6 до 48 часа след гъбната консумация, с проявата на следните основни синдроми:

1. Токсичен гастроентероколит - холероподобна диария и повръщане до тежка дехидратация с водно-електролитни нарушения.

2. Токсично увреждане на черния дроб – тежест, болезненост, иктер, тъмна урина и хепатоспленомегалия. Развива се бързо тежка цитолиза, холестаза с директна хипербилирубинемия, нарушена протеин-синтезираща функция на черния дроб, с хипопротеинемия хипоалбуминемия. Това води и до тежки нарушения в хемостазата, чиито показатели дават отклонение още в първото денонощие. Постепенно настъпва остра чернодробна недостатъчност и хепатална кома.

ПРИ ДЕЦАТА отравянето протича фудроянтно!

Грешки в диагнозата могат да се допуснат при:
1. Едновременна консумация на ядливи и фалоидни гъби.
2. Консумация на фалоидните гъби 1-2 дни преди консумацията на ядливите, което маскира и латентния период.
3. Друго наслоено заболяване.

Характерно за лечението на гъбните отравяния е, че то е изключително скъпо и трудоемко, тъй като се използват много биопродукти, скъпоструващи медикаменти, многократни карбохемоперфузии. За съжаление, това е тежко увреждане на организма, застрашаващо живота, което може да бъде избегнато.

Българската токсикологична школа, създадена от професор Александър Монов и неговите последователи, е изградила и единна диагностично – терапевтична доктрина за лечение на острите екзогенни отравяния, която непрекъснато се усъвършенства. При съмнение за отравяне с диворастящи гъби е необходимо да се търси компетентна токсикологична помощ.

Статията е публикувана в списание "MedPost", бр. 9, 2015 г.

Автор:
Доц. д-р Евгения Бързашка, дм, Д-р Олимпиада Станчева
Клиника по Токсикология „Д-р Дочо Иванов“ – Плевен
МУ – Плевен, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен.

За Framar.bg:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория