Некротизиращ фасциит

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения

› Прогноза

Некротизиращ фасциит е тежка и бързо прогресираща инфекция на меките тъкани, която, ако не се лекува, може да доведе до пагубни резултати, включително смърт. Състоянието изисква незабавна медицинска намеса, включително хирургичен дебридман, антибиотично лечение и др. Разбирането на патологията, разпознаването на ранните симптоми и осигуряване на бързо лечение са от решаващо значение за подобряване на процента на преживяемост.

Въведение

Некротизиращият фасциит представлява инфекциозно заболяване, причинено от определен вид бактерии, което води до разяждане на меките тъкани на тялото. Това е сериозно заболяване, което започва и се разпространява бързо. Симптомите включват почервеняване на кожата, подуване, силна болка, треска и повръщане. Най-често засегнатите области са крайниците и перинеума.

Бактериалната инфекция е най-честата причина за некротизиращ фасциит. Въпреки че заболяването е известно като "болест, която разяжда тъканите", бактериите сами по себе си не причиняват това. По-скоро те отделят токсини, които причиняват смърт на тъканите.

Обикновено инфекцията навлиза в тялото чрез рана на кожата, като порязване или изгаряне. Рисковите фактори включват скорошна травма или операция и отслабена имунна система поради диабет или рак, затлъстяване, алкохолизъм, интравенозна употреба на наркотици и заболяване на периферните артерии.

Заболяването не се разпространява между хората. То се класифицира в четири типа в зависимост от микроорганизмите причинители. Некротизиращ фасциит се лекува с операция за отстраняване на засегнатата зона и антибиотици. Счита се за спешна хирургическа намеса. Забавянето на операцията е свързано с много по-висок риск от смърт.

Честота и причини

Съществуват два основни вида некротизиращ фасциит:

• полимикробен
• мономикробен

Полимикробният фасциит е инфекция, причинена от повече от един вид бактерии, обикновено смесени анаероби и аеробни бактерии. Мономикробният фасциит обикновено се причинява от група А стрептококи или S.aureus.

Някои хора са изложени на по-голям риск от развитие на фасциит. Това са следните групи от хора:

• Затлъстяване
• Диабет
• Злоупотреба с алкохол
• Имунокомпрометирани пациенти

Най-често срещаният начин за инфекция с некротизиращ фасциит е, когато бактериите нахлуят в тялото чрез разрез на кожата, въпреки че това може да се случи, ако пациентът има отворена рана. Начини, по които бактерии могат да проникнат в организма са:

• Порязвания, ожулвания или изгаряния
• Ухапвания от насекоми
• Рани от игли и други неща, които причиняват прободни рани.

Патофизиология

Некротизиращ фасциит започва, когато бактериите навлязат в тялото, обикновено чрез счупване на кожата, като порязвания, хирургични рани или ухапвания от насекоми. Тези бактерии се размножават и разпространяват по фасциалната равнина - съединителната тъкан, която обгражда мускулите, нервите и кръвоносните съдове. Инфекцията се разпространява бързо през дълбоките слоеве на кожата, което води до смърт на тъканите (некроза).

Бактериите, отговорни за фасциит, отделят токсини, които увреждат кръвоносните съдове, причинявайки исхемия (намален кръвен поток) и нарушавайки оксигенацията на тъканите. Тъй като инфекцията се разпространява, тя може да нахлуе в мускулите и подкожната тъкан, причинявайки големи щети. Имунната система на тялото предизвиква възпалителен отговор, но бързината и тежестта на инфекцията често изпреварват способността на имунната система да я задържа.

Основни патофизиологични характеристики:

• Исхемия и некроза - бактериите пречат на кръвния поток, което води до смърт на тъканите. Фасциалната тъкан става некротична и кожата може да започне да се разязвява и да се разпада.
• Токсичен шок и сепсис - токсините, отделени от бактериите, могат да причинят системен шок и сепсис, животозастрашаващо състояние, при което органите на тялото започват да се провалят.
• Анаеробни условия - много видове бактерии, участващи при фасциит, като Clostridium perfringens, виреят в среда с ниско съдържание на кислород (анаеробна). Това им позволява бързо да се разпространяват през засегнатата тъкан.

Симптоми

Клиничното протичане на некротизиращ фасциит обикновено е бурно, като симптомите се появяват в рамките на часове. Клиничните прояви на заболяването включват:

• Зачервяване
• Оток
• Индурация (втвърдяване на кожата и меките тъкани)
• Болка
• Висока температура и треска
• Мускулни болки
• Изтичане на гноевиден секрет от входната рана

Първоначалните кожни промени са подобни на целулит или абсцес, така че диагностицирането в ранните етапи може да бъде трудно. Зачервяването и подуването обикновено се смесват с околните нормални тъкани.

По-късните признаци, които насочват за некротизиращ фасциит включват:

• Образуване на були (мехури)
• Крепитации (наличие на газ в тъканите)
• Намалено или липсващо усещане върху кожата на засегнатата област
• Некроза на кожата

Диагноза

Ранната диагноза е трудна, тъй като заболяването често първо се появява като обикновена повърхностна кожна инфекция. Докато редица изследвания могат да повдигнат съмнение за некротизиращ фасциит, никой не може да го изключи. Златен стандарт за диагностициране на заболяването е хирургична обработка с последваща биопсия. При съмнение за некротизиращ фасциит, диагностичните тестове включват:

• Кръвни изследвания
• Биопсия от тъкан
• Образни изследвания (компютърна томография)

Лечение

Лечението на некротизиращ фасциит е агресивно и често изисква множество подходи:

• Хирургична интервенция - Основното лечение на фасциит е операция. Заразената тъкан трябва да бъде дебридирана (отстранена хирургично), за да се предотврати по-нататъшното разпространение на инфекцията. Това е животоспасяваща процедура, която може да се наложи да се повтори, ако инфекцията продължава.
• Антибиотици - широкоспектърните интравенозни антибиотици започват незабавно при подозрение за НФ, като често обхващат както Грам-положителни, така и Грам-отрицателни бактерии. След като се идентифицират специфичните патогени, антибиотиците могат да бъдат съответно коригирани.
• Терапия с кислород - в някои случаи хипербарната кислородна терапия, която включва дишане на чист кислород в камера под налягане, може да се използва за подпомагане на оксигенирането на тъканите и инхибиране на растежа на анаеробни бактерии.
• Поддържаща грижа - често се налага прием в интензивно отделение, особено в случаи на сепсис. Може да са необходими поддържащи лечения, като интравенозни течности, кислородна терапия и вазопресори за поддържане на кръвното налягане.
• Ампутация - в екстремни случаи, ако инфекцията е твърде тежка и се е разпространила в крайниците или други части на тялото, може да се наложи ампутация, за да се спаси животът на пациента.

Усложнения

Усложненията на некротизиращия фасциит са както тежки, така и животозастрашаващи и включват:

• Сепсис - тъй като бактериите навлизат в кръвния поток, те могат да предизвикат широко разпространено възпаление, органна недостатъчност и циркулаторен колапс. Това е водещата причина за смърт при лица с фасциит.
• Синдром на токсичен шок - особено при Streptococcus от група А, освобождаването на екзотоксини може да причини системна токсичност, водеща до полиорганна недостатъчност и шок.
• Ампутация - в тежки случаи, когато инфекцията не може да бъде задържана или увреждането на тъканите е необратимо, може да се наложи ампутация на засегнатите крайници или части от тялото, за да се спаси животът на пациента.
• Бъбречна недостатъчност - сепсисът и дехидратацията могат да доведат до увреждане или недостатъчност на бъбреците.
• Дългосрочно увреждане - дори ако пациентът оцелее, белези, контрактури (постоянно стягане на кожата и тъканите) и загуба на функция са често срещани усложнения, които могат да изискват дългосрочна рехабилитация и подкрепа.
• Психологическо въздействие - травматичният характер на инфекцията и възможните ампутации могат да доведат до значителни психологически ефекти, включително посттравматично стресово разстройство (PTSD), депресия и тревожност.

Прогноза

При съмнение за некротизиращ фасциит трябва да се започне с агресивно антибиотично лечение и хирургична обработка още в началните етапи на състоянието, тъй като е бързо прогресиращо и често води до усложнения. Заболяването се влошава бързо, разрушава тъканите и причинява сепсис и органна недостатъчност. Дори при лечение, 1 от 3 души завършват с летален край от фасциит.

Прогнозата на некротизиращия фасциит до голяма степен зависи от това колко бързо се диагностицира и се лекува инфекцията. Ранната намеса значително подобрява шансовете за оцеляване и намалява вероятността от тежки усложнения. Процентът на преживяемост е приблизително 70-80% въпреки че рискът от смърт нараства със забавяне на лечението, наличието на съпътстващи заболявания и степента на увреждане на тъканите.

Дори ако пациентът оцелее след острата инфекция, могат да възникнат дългосрочни усложнения като белези, загуба на функция и необходимост от продължаваща рехабилитация. Докато фасциита не винаги може да бъде предотвратен, някои мерки могат да намалят риска:

• Грижи за рани - правилната хигиена и грижите за порязвания, ожулвания, изгаряния или хирургични рани могат да намалят вероятността от инфекция. Поддържането на раните чисти и покрити е от съществено значение.
• Управление на хронични състояния - ефективното управление на състояния като диабет и периферни съдови заболявания може да помогне за поддържане силната имунната функция и кръвообращение, намалявайки риска от инфекция.

Изображения: freepik.com