Миелит

› Какво представлява миелит?

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Рискове и усложнения при миелит

› Прогноза при миелит

Миелитът е потенциално инвалидизиращо състояние, което може да засегне гръбначния мозък и да наруши телесните функции. Причините за миелит варират от инфекции до автоимунни заболявания, а симптомите могат да включват болка, слабост, сензорни нарушения и парализа. Ранната диагностика и лечение са от съществено значение за ефективното управление на заболяването и предотвратяване на дълготрайна инвалидност. Чрез комбинация от лекарства, терапия и понякога операция, хората с миелит често могат да се възстановят или значително да подобрят качеството си на живот.

Какво представлява миелит?

Миелит представлява възпаление на двете страни на отдел от гръбначния мозък. Това неврологично заболяване често уврежда тъканта, покриваща влакната на нервните клетки (миелин).

Напречният миелит прекъсва нервното предаване, които нервите на гръбначния мозък изпращат към тялото. Това може да причини болка, мускулна слабост, парализа, сензорни проблеми или дисфункция на пикочния мехур и червата.

Има много различни причини за миелит, включително инфекции и нарушения на имунната система, които атакуват тъканите на тялото. Може да бъде причинено и от други миелинови нарушения, като множествена склероза. Други състояние, като инсулт на гръбначния мозък, често се бъркат с миелит и тези състояния изискват различни подходи за лечение.

Лечението на миелит включва лекарства и рехабилитационна терапия. Повечето хора с миелит се възстановяват поне частично. Тези тежки атаки понякога остават сериозно увреждания.

Честота и причини

Точната причина за напречния миелит не е известна. Понякога няма известна причина. Вирусни, бактериални и гъбични инфекции, засягащи гръбначния мозък, могат да причинят напречен миелит. В повечето случаи възпалителното заболяване се появява след възстановяване от инфекцията.

Вирусите, свързани с миелит, включват:

• Херпесни вируси
• Цитомегаловирус
• Епщайн-Бар вирус
• Еховируси
• Грипни вируси
• Хепатит Б
• Заушка, морбили и рубеола

Бактериалните инфекции, които са свързани с напречен миелит, включват:

Лаймска болест

• Сифилис
• Туберкулоза
• Актиномицети
• Коклюш
• Тетанус
• Дифтерия

Има редица възпалителни състояния, които изглежда причиняват разстройството:

• Множествената склероза - представлява заболяване, при което имунната система разрушава миелина около нервите в гръбначния мозък и мозъка. Трансверзалният миелит може да бъде първият признак на множествена склероза или да представлява рецидив. Трансверзалният миелит като признак на множествена склероза обикновено причинява симптоми само от едната страна на тялото ви.
• Neuromyelitis optica (болест на Devic) - е състояние, което причинява възпаление и загуба на миелин около гръбначния мозък и нерва в окото, който предава информация към мозъка. Напречният миелит, свързан с оптичен невромиелит, обикновено засяга и двете страни на тялото ви.

В допълнение към напречния миелит може да изпитате симптоми на увреждане на миелина на зрителния нерв, включително болка в окото при движение и временна загуба на зрение. Това може да се случи със или отделно от симптомите на напречен миелит. Въпреки това, някои хора с оптичен невромиелит не изпитват проблеми, свързани с очите, и може да имат само повтарящи се епизоди на напречен миелит.

Патофизиология

Съществуват няколко основни видове миелит, всеки различен с пораженията, които може да има върху организма и клиничното протичане.

• Напречен миелит - това е една от най-честите форми на миелит, при която възпалението засяга двете страни на гръбначния мозък на определено ниво. Трансверзалният миелит може да бъде резултат от инфекции, нарушения на имунната система или да възникне без ясна причина (идиопатичен). Миелит често води до внезапна слабост или парализа на ръцете или краката, болка и сетивни смущения.
• Остър миелит - рядко, но сериозно състояние, което засяга предимно деца. Често се свързва с вирусни инфекции, особено ентеровируси като полиовируса. Този вид миелит причинява внезапна слабост, особено в ръцете и краката, и може да доведе до парализа в тежки случаи.
• Невровъзпалителен миелит - тази форма е свързана с автоимунни заболявания, като множествена склероза (MS) или оптичен невромиелит (NMO). В този случай имунната система на тялото погрешно атакува гръбначния мозък, причинявайки възпаление и последващо увреждане.

Симптоми

Признаците и симптомите на трансверзален миелит обикновено се развиват за няколко часа до няколко дни и понякога могат да прогресират постепенно за няколко седмици. Напречният миелит обикновено засяга и двете страни на тялото под засегнатата област на гръбначния мозък, но понякога има симптоми само от едната страна на тялото.

Типичните признаци и симптоми включват:

• Болка - болката при напречен миелит може да започне внезапно в долната част на гърба. Остра болка може да прониже краката или ръцете ви или около гърдите или корема. Симптомите на болката варират в зависимост от частта от гръбначния ви мозък, която е засегната.
• Променена сетивност - някои хора с напречен миелит съобщават за усещане за изтръпване, изтръпване, студ или парене. Някои са особено чувствителни към лекото докосване на дрехите или към силна топлина или студ. Може да почувствате, че нещо плътно обвива кожата на гърдите, корема или краката ви.
• Слабост в ръцете или краката - някои хора забелязват тежест в краката или че се препъват или влачат единия си крак. Други могат да развият тежка слабост или дори пълна парализа.
• Проблеми с пикочния мехур и червата - това може да включва нужда от по-често уриниране, незадържане на урина, затруднено уриниране и запек.
• Вегетативна дисфункция - това може да доведе до необичайно кръвно налягане, сърдечен ритъм или затруднено дишане.
• Умора и треска - някои хора с миелит могат да изпитат обща умора или треска в резултат на основната инфекция или възпаление.

Диагноза

Диагнозата на миелит се поставя въз основа на признаците и симптомите на пациента, анамнестичните данни, клиничната оценка на нервната функция и резултатите от изследванията. Използваните изследвания, които могат да покажат наличие на възпаление на гръбначния мозък и да изключат други заболявания, включват следното:

• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) - използва магнитно поле и радиовълни за създаване на 3D изображения на меките тъкани. ЯМР може да покаже възпаление на гръбначния мозък и други потенциални причини за симптомите, включително аномалии, засягащи гръбначния мозък или кръвоносните съдове.
• Лумбална пункция - използва се игла за изтегляне на малко количество цереброспинална течност. При някои хора може да има необичайно висок брой бели кръвни клетки, които показват възпаление. Гръбначномозъчната течност също може да бъде изследвана за вирусни инфекции или някои видове рак.
• Кръвни изследвания - кръвните изследвания може да включва изследване на нивата на антитела, свързани с невромиелит. Хората с положителен резултат за антитела са изложени на повишен риск от множество атаки на миелит и се нуждаят от лечение за предотвратяване на бъдещи атаки.

Лечение

По време на острия период при миелит основно се използват следните видове лечение:

• Интравенозни стероиди - стероидите помагат за намаляване на възпалението в гръбначния стълб.
• Терапия за плазма - хората, които не реагират на интравенозни стероиди, може да се нуждаят от терапия с плазмен обмен. Това включва извличане на светла течност, в която са суспендирани кръвни клетки (плазма) и замяна на плазмата със специални течности.
• Антивирусни препарати - някои хора, които имат вирусна инфекция на гръбначния мозък, могат да бъдат лекувани с лекарства за лечение на вируса.
• Болкоуспокояващи - хроничната болка е често срещано усложнение на напречния миелит. Медикаментите, които могат да намалят мускулната болка, включват обикновени болкоуспокояващи
• Медикаменти за предотвратяване на повтарящи се пристъпи на миелит - хората, които имат антитела, свързани с оптичния невромиелит, се нуждаят от постоянни лекарства, като кортикостероиди и имуносупресори, за да намалят шансовете си за повече пристъпи на напречен миелит или развитие на оптичен неврит.

Допълнително към лечението на миелит могат да бъдат добавени следните мерки, които са за дългосрочен план:

• Физикална терапия - това помага за подобряване на силата и координацията. Вашият физиотерапевт може да ви научи как да използвате всички необходими помощни устройства, като например инвалидна количка, бастуни или скоби.
• Ерготерапия - помага на хората с напречен миелит да научат нови начини за извършване на ежедневни дейности, като къпане, приготвяне на храна и почистване на дома.
• Психотерапия - психотерапевтът може да използва терапия за говорене за лечение на тревожност, депресия, сексуална дисфункция и други емоционални или поведенчески проблеми от справяне с напречния миелит.

Рискове и усложнения при миелит

Хората с миелит обикновено изпитват само един епизод на това заболяване. Въпреки това, усложненията често остават, включително:

• Болка - едно от най-честите инвалидизиращи дългосрочни усложнения
• Скованост, стягане или болезнени мускулни спазми - най-често са засегнати задните мускули на бедрото
• Частична или пълна парализа на ръцете и краката
• Сексуална дисфункция - едно от честите усложнения на миелит. Мъжете изпитват трудности при постигане на ерекция, а жените основно изпитват трудности при достигане на оргазъм.
• Депресия или тревожност - това са често срещани дългосрочни усложнения поради значителните промени в начина на живот, стреса от хроничната болка или сексуалната дисфункция.

Прогноза при миелит

Въпреки че повечето хора с миелит имат поне частично възстановяване, това може да отнеме година или повече. Възстановяването започва още през първите седмици и е основно концентрирано през първите три месеца след епизода и силно зависи от причината за миелит. Основно пациентите след прекаран миелит могат да се категоризират по следния начин:

• Липса или леко увреждане - само минимални продължителни симптоми като болка.
• Умерено увреждане - тези пациенти са подвижни, но може да имат затруднения при ходене, изтръпване или мравучкане и проблеми с пикочния мехур и червата.
• Тежка инвалидност - някои пациенти може да имат трайно инвалидизиране и трудност при придвижването.

Трудно е да се предвиди хода на миелит. Прогнозата и чувствителността към лечението се определят от причина за заболяването и до известна степен от това колко рано е приложено лечението. Обикновено хората, които изпитват бързо начало на тежки признаци и симптоми и тези, които имат положителен тест за определено антитяло, имат по-лоша прогноза от тези с относително по-бавно начало, по-леки симптоми и отрицателен тест за антитела.

Изображения: freepik.com