Дефицит на биотинидаза

› Въведение

› Какво представлява дефицитът на биотинидаза?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Дефицитът на биотинидаза представлява рядко наследствено метаболитно заболяване, при което организмът не може ефективно да използва и рециклира витамина биотин, поради намалена или липсваща активност на ензима биотинидаза. Това води до функционален недостиг на биотин и до нарушения в метаболизма на мастни киселини, аминокиселини и въглехидрати. Заболяването се унаследява автозомно-рецесивно и най-често се проявява в ранна детска възраст с неврологични симптоми, кожни промени и метаболитни нарушения. Ранното откриване чрез неонатален скрининг и своевременното лечение с биотин могат да предотвратят развитието на тежки усложнения и да осигурят добра прогноза.

Какво представлява дефицитът на биотинидаза?

Дефицитът на биотинидаза представлява рядко наследствено метаболитно заболяване, при което организмът не може ефективно да рециклира и използва витамина биотин (витамин Б7). Причината е недостатъчна или липсваща активност на ензима биотинидаза.

Биотинът е водоразтворим витамин от групата на Б-комплекс витамините и играе ключова роля като кофактор на няколко карбоксилазни ензима, участващи в метаболизма на мастни киселини, аминокиселини и въглехидрати. При нормални условия организмът използва биотинидазата, за да освобождава биотина от хранителни протеини и да го рециклира след разграждането на биотин-зависимите ензими.

При дефицит на биотинидаза този процес е нарушен. В резултат свободният биотин в организма намалява, което води до функционален дефицит на витамина и до нарушена активност на зависимите от него карбоксилази, което от своя страна причинява различни метаболитни нарушения, засягащи нервната система, кожата и имунната функция.

Заболяването се унаследява по автозомно-рецесивен механизъм, като се различават две основни форми на заболяването според степента на ензимната активност, а именно значителен дефицит на биотинидаза (активността на ензима е под 10 процента от нормалната) и частичен дефицит на биотинидаза (активността е приблизително между 10 и 30 процента от нормалната).

Причини и рискови фактори

Основната причина за дефицита на биотинидаза са мутации в гена BTD, който кодира ензима биотинидаза. Тези генетични промени водят до намалена или напълно липсваща ензимна активност и съответно до нарушено освобождаване и рециклиране на биотин.

Заболяването се унаследява автозомно-рецесивно, като родителите обикновено са безсимптомни носители на мутиралия ген и при всяка бременност съществува приблизително 25 процента риск детето да бъде засегнато, ако и двамата родители са носители.

Някои фактори увеличават вероятността за раждане на дете с дефицит на биотинидаза, включително:

• фамилна анамнеза: наличие на случаи на заболяването или доказано носителство на мутация в семейството значително повишава риска
• носителство на мутация в BTD гена: родители, които са хетерозиготни носители на мутацията, могат да предадат дефектния ген на потомството
• родствени бракове: брак между близки родственици увеличава вероятността двамата родители да носят една и съща мутация
• липса на неонатален скрининг: в много държави дефицитът на биотинидаза е включен в програмите за неонатален скрининг. При липса на такъв скрининг заболяването може да остане неразпознато до появата на клинични симптоми

Важно е да се подчертае, че това състояние не се причинява от хранителен недостиг на биотин, а от генетичен дефект в механизма за неговото използване и рециклиране.

Симптоми

Клиничната картина при дефицит на биотинидаза е разнообразна и засяга основно нервната система, кожата и имунната функция. Проявите обикновено се развиват в ранна детска възраст, най-често през първите месеци или години от живота, но при частичен дефицит симптомите могат да се появят по-късно или да се провокират от стресови състояния като инфекции.

Най-честите прояви са свързани с нарушена активност на биотин-зависими ензими и функционален дефицит на биотин вследствие на намалената активност на ензима биотинидаза:

• неврологични симптоми: неврологичните прояви са сред най-характерните и могат да включват гърчове, намален мускулен тонус, забавено психомоторно развитие, атаксия и нарушения в координацията, летаргия и сънливост, раздразнителност, нарушения на зрението, сензоневрална загуба на слуха. При някои пациенти могат да се наблюдават и поведенчески промени или когнитивни нарушения
• кожни прояви: дерматологичните симптоми са сравнително типични и често включват екземоподобен дерматит, суха и лющеща се кожа, алопеция (интензивен косопад), зачервяване и обриви около очите, носа и устата
• други симптоми: възможни са затруднено хранене при кърмачетата, повръщане, метаболитна ацидоза, дихателни нарушения, отслабен имунен отговор и по-чести инфекции

Тежестта на симптомите зависи от степента на ензимния дефицит, като при значителен дефицит клиничната картина обикновено е по-изразена, докато при частичен дефицит симптомите могат да бъдат по-леки или да се появяват периодично.

Усложнения

При липса на своевременна диагноза и лечение дефицитът на биотинидаза може да доведе до сериозни и понякога необратими усложнения. Те са резултат от продължителния функционален недостиг на биотин и нарушената активност на биотин-зависимите карбоксилази:

• неврологични увреждания: най-тежките усложнения засягат нервната система и могат да включват трайно изоставане в психомоторното развитие, интелектуално увреждане, хронични гърчове, атаксия и двигателни нарушения
• сензорни нарушения: продължителният дефицит може да доведе до сензоневрална глухота, загуба или значително увреждане на зрението, включително оптична атрофия
• метаболитни усложнения: нелекуваното заболяване може да предизвика тежки метаболитни нарушения, включително метаболитна ацидоза, натрупване на органични киселини, епизоди на метаболитна декомпенсация
• други възможни усложнения: възможни са и хронични кожни увреждания, повтарящи се инфекции, забавен растеж и развитие

Поради риска от необратими усложнения, ранното откриване чрез неонатален скрининг и своевременното лечение с биотин са от ключово значение.

Диагноза и изследвания

Ранното диагностициране на дефицита на биотинидаза е изключително важно, тъй като навременното започване на лечение може да предотврати развитието на сериозни неврологични и метаболитни усложнения.

Основният диагностичен метод е определяне на активността на ензима биотинидаза в серум или плазма. Намалената или липсваща ензимна активност потвърждава диагнозата:

• неонатален скрининг: в рамките на неонаталния скрининг се изследва активността на биотинидазата в капка кръв, взета от петата на новороденото. Този тест позволява ранно откриване както на значим, така и на частичен дефицит на биотинидаза, още преди появата на клинични симптоми
• лабораторни изследвания: при съмнение за заболяването могат да се проведат допълнителни лабораторни изследвания, включително определяне на ензимната активност на биотинидазата в серум, анализ на органични киселини в урината, изследване на метаболитни показатели в кръвта, оценка на киселинно-алкалното равновесие
• генетично изследване: генетичният анализ може да потвърди наличието на мутации в BTD гена, който кодира ензима биотинидаза

При пациенти със симптоми могат да бъдат назначени и изследвания за оценка на засегнатите органи и системи, включително изследване на слуха при съмнение за слухови нарушения, офталмологичен преглед, оценка на неврологичния статус, образни изследвания на мозъка при неврологични прояви и други.

Лечение

Дефицитът на биотинидаза е едно от малкото наследствени метаболитни заболявания, при които лечението е сравнително лесно и много ефективно. Основният терапевтичен подход е доживотното приложение на биотин, което компенсира нарушеното рециклиране на витамина.

Лечението включва ежедневен прием на стандартните препоръчителни дози биотин под формата на хранителна добавка или лекарствен продукт. Терапията осигурява достатъчно количество свободен витамин, независимо от намалената активност на ензима биотинидаза.

При повечето пациенти лечението води до бързо подобрение на метаболитните нарушения, изчезване на кожните прояви, значително намаляване или изчезване на гърчовете, подобрение на общото състояние.

Терапията с биотин обикновено е пожизнена, тъй като генетичният дефект не може да бъде коригиран. Прекъсването на лечението може да доведе до повторна поява на симптомите.

Пациентите с дефицит на биотинидаза трябва да бъдат редовно проследявани с цел ранно откриване и лечение на евентуални усложнения.

При вече настъпили неврологични или сензорни нарушения може да се наложи допълнително лечение, включително антиепилептична терапия при гърчове, подходяща рехабилитация и физиотерапия, слухопротезиране при тежка загуба на слуха.

Прогноза

Прогнозата при дефицит на биотинидаза е много добра, когато заболяването бъде диагностицирано рано и лечението с биотин започне навреме. При пациенти, открити чрез неонатален скрининг и лекувани още преди появата на симптоми, развитието обикновено е нормално. При по-късно диагностициране прогнозата зависи от степента на вече настъпилите увреждания. Редовният прием на биотин и медицинското проследяване са ключови за предотвратяване на рецидиви и усложнения.

Изображения: freepik.com