Възли на щитовидната жлеза

› Въведение

› Какво представляват възлите на щитовидната жлеза?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Възлите на щитовидната жлеза са често срещано състояние, при което в тъканта на щитовидна жлеза се образуват ограничени лезии с различен размер и структура. В повечето случаи те са доброкачествени и протичат без симптоми, като често се откриват случайно при профилактичен преглед или образно изследване. Макар рядко, част от възлите могат да бъдат свързани със злокачествен процес или с нарушения в хормоналната функция на жлезата. Поради това ранното откриване, правилната диагностика и проследяването им са важни за навременното установяване на потенциални усложнения и избор на подходящо лечение.

Какво представляват възлите на щитовидната жлеза?

Възлите на щитовидната жлеза представляват ограничени образувания в тъканта на жлезата, които се различават от околната нормална тъкан по структура, плътност или функция. Те могат да бъдат единични или множествени и се откриват сравнително често при образни изследвания на шията.

Възлите могат да се различават значително по своята структура и произход. Най-често те представляват колоидни възли )доброкачествени образувания, свързани с натрупване на колоид), кисти (кухини, изпълнени с течност), аденоми (доброкачествени тумори на жлезата), възпалителни възли или в редки случаи злокачествени образувания, свързани с рак на щитовидната жлеза.

Разпространението им се увеличава с възрастта. При палпация те се откриват при около 5 процента от населението, но при изследване с ултразвук честотата може да достигне до около 50 процента, особено при жени над 50 години.

Повечето възли не влияят върху хормоналната функция на жлезата и протичат напълно безсимптомно.

Причини и рискови фактори

Точният механизъм за образуване на възли на щитовидната жлеза невинаги може да бъде определен. Смята се, че развитието им е резултат от комбинация между генетични, хормонални и външни фактори:

• дефицит на йод: един от най-важните фактори е недостатъчният прием на йод. Този микроелемент е необходим за синтеза на тиреоидни хормони, като при дефицит щитовидната жлеза може да увеличи обема си, да се развие гуша и в нейната структура често се формират възли
• възраст и пол: възлите се срещат значително по-често при жените. Рискът се увеличава с възрастта, като след 50 годишни честотата им нараства значително
• генетична предразположеност: наличието на фамилна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза или за рак на щитовидната жлеза повишава вероятността за развитие на възли
• излагане на радиация: радиационното облъчване на областта на шията, особено в детска възраст, е един от най-добре установените рискови фактори за развитие на възли и злокачествени заболявания на щитовидната жлеза
• хормонални и автоимунни заболявания: някои заболявания на щитовидната жлеза също могат да доведат до формиране на възли, като например тиреоидит на Хашимото, Базедова болест и други. При тези състояния възпалителните и автоимунните процеси могат да променят структурата на жлезата и да доведат до възлови изменения

Към потенциалните рискови фактори се отнасят още и хормонални промени (например по време на бременност), тютюнопушене, някои фактори на околната среда, метаболитни нарушения и други.

Симптоми

В много случаи възлите на щитовидната жлеза не предизвикват никакви оплаквания и се откриват случайно при профилактичен преглед или при ултразвуково изследване на шията. Малките възли обикновено не влияят върху функцията на щитовидна жлеза и остават безсимптомни.

Когато възелът е по-голям или когато засяга хормоналната активност на жлезата, могат да се появят различни симптоми:

• локални симптоми: по-големите възли могат да доведат до механичен натиск върху съседни структури в областта на шията. Възможните прояви включват видима или осезаема бучка в предната част на шията, чувство за натиск или тежест в шията, затруднено преглъщане, затруднено дишане, промени в гласа
• симптоми, свързани с хормонална активност: в някои случаи възлите могат да бъдат функционално активни и да произвеждат излишно количество тиреоидни хормони. Това може да доведе до развитие на хипертиреоидизъм, чиито типични симптоми включват ускорен пулс и сърцебиене, нервност и раздразнителност, повишено изпотяване, непоносимост към топлина, загуба на тегло въпреки нормален апетит, тремор на ръцете, нарушения на съня и други

По-рядко възлите могат да бъдат свързани с намалена функция на щитовидната жлеза и развитие на хипотиреоидизъм, при който се наблюдават умора, студова непоносимост, наддаване на тегло и суха кожа.

Усложнения

В повечето случаи възлите на щитовидната жлеза протичат доброкачествено и не водят до сериозни усложнения. Въпреки това при определени обстоятелства могат да възникнат различни усложнения:

• злокачествено израждане: макар и рядко, част от възлите могат да се асоциират с рак на щитовидната жлеза. Рискът е сравнително нисък, но налага внимателна диагностика и проследяване. По-голяма вероятност за злокачествен процес съществува при бързо нарастващ възел с твърда консистенция, наличие на увеличени шийни лимфни възли, фамилна анамнеза за рак на щитовидната жлеза, предшестващо радиационно облъчване на шията
• компресия на околните структури: големите възли или мултинодуларната гуша могат да окажат натиск върху трахеята, хранопровода или нервите в областта на шията. Това може да доведе до затруднено дишане, проблеми с преглъщането, дрезгав глас и други
• хормонални нарушения: функционално активните възли могат да доведат до развитие на тиреотоксикоза, която представлява състояние на излишък на тиреоидни хормони в организма. Продължителната тиреотоксикоза може да повиши риска от сърдечни ритъмни нарушения, костна загуба и остеопороза, общо изтощение на организма

Ранната диагностика и подходяща терапия значително ограничават рисковете от развитие на сериозни усложнения, асоциирани с възлите на щитовидната жлеза.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при възли на щитовидната жлеза има за цел да установи размера, структурата и функционалната активност на възела, както и да оцени риска от злокачествено заболяване.

В повечето случаи диагностичният процес включва комбинация от клиничен преглед, лабораторни изследвания и образни методи на изследване:

• клиничен преглед: първата стъпка е внимателен физикален преглед, при който лекарят палпира щитовидна жлеза, за да установи наличие на възли, увеличаване на жлезата или промени в консистенцията, наличие на увеличени шийни лимфни възли
• лабораторни изследвания: основно значение имат изследванията на тиреоидните хормони и тиреостимулиращият хормон. При съмнение за автоимунно заболяване могат да се изследват и антитела срещу тиреоидни структури, характерни например за тиреоидит на Хашимото или Базедова болест
• ултразвуково изследване: ултразвукът е основният образен метод за оценка на възлите на щитовидната жлеза. Той позволява да се определят размерът и броят на възлите, тяхната структура, граници и ехогенност, наличие на калцификати, кръвоснабдяване
• тънкоиглена аспирационна биопсия: когато възелът има подозрителни характеристики или достигне определен размер, може да се извърши тънкоиглена аспирационна биопсия. Това изследване позволява вземане на клетъчен материал от възела и микроскопското му изследване. Биопсията е основният метод за разграничаване между доброкачествени възли и възли, свързани с рак на щитовидната жлеза

При определени случаи могат да бъдат назначени и допълнителни изследвания, например сцинтиграфия на щитовидната жлеза, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Лечение

Лечението на възлите на щитовидната жлеза зависи от техния размер, симптомите, хормоналната активност и риска от злокачествен процес. В много случаи не се налага активно лечение, а само периодично наблюдение:

• наблюдение: при малки, доброкачествени и безсимптомни възли най-често се препоръчва активно проследяване. То включва периодични ултразвукови изследвания и контрол на тиреоидните хормони
• медикаментозно лечение: в някои случаи могат да бъдат използвани медикаменти, които влияят върху функцията на щитовидната жлеза. Например при наличие на хипертиреоидизъм се прилагат тиреостатични лекарства, които потискат синтеза на тиреоидни хормони. При дефицит на йод може да бъде препоръчан и прием на йод-съдържащи препарати
• радиойодтерапия: радиойодтерапията използва радиоактивен йод за селективно унищожаване на хиперфункционираща тиреоидна тъкан. Методът се използва най-често при автономни възли, които причиняват хипертиреоидизъм
• хирургично лечение: оперативното лечение се препоръчва при доказан или подозрителен злокачествен процес, големи възли, причиняващи компресия на съседни структури, бързо нарастване на възела, козметични проблеми

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално, като влияние върху избора на метод на лечение оказва и общото здравословно състояние на засегнатия, подлежащите заболявания, приемани лекарства и други.

Прогноза

Прогнозата при възли на щитовидната жлеза обикновено е много добра, тъй като голяма част от тях са доброкачествени и не водят до сериозни здравословни проблеми.

При регулярно проследяване и своевременно лечение рискът от усложнения е нисък. Редовните профилактични прегледи и навременната оценка на новопоявили се възли са важни за ранното откриване на потенциални проблеми и за поддържане на нормалната функция на щитовидната жлеза.

Изображения: freepik.com