Болест на Пейрони

› Въведение

› Честота

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Болестта на Пейрони (в разговорната литература се означава още като изкривяване на пениса или счупване на пениса) представлява съединително-тъканно заболяване на пениса, при което в резултат от натрупването на фиброзни плаки настъпва неговото деформиране (изкривяване, скъсяване), често съпътствано с болка и еректилна дисфункция.

Ранната диагностика и адекватна терапия ограничават пораженията и могат значително да редуцират значителна част от асоциираните с болестта усложнения.

Честота

Точната честота на болестта на Пейрони не може да бъде определена, тъй като се предполага, че определен процент от засегнатите не търсят медицинска помощ и не споделят за проблема.

Проучвания в областта установяват честота, варираща в изключително голям диапазон в различните региони. Счита се, че обхваща около 10 процента от мъжкото население (един на всеки десет мъже) във възрастта между 40 и 70 години, но в някои литературни източници се цитира значително по-висока честота, обхващаща над 20 процента от мъжете в зряла и напреднала възраст. Много рядко състоянието се среща при млади мъже на възраст под 30 години.

Причини и рискови фактори

Точните причини за развитието на болестта на Пейрони не са напълно изяснени, като най-често се приема, че състоянието е резултат от травми в областта на фона на наследствена обремененост и под въздействието на някои рискови фактори:

• травма: еднократни или повтарящи се микротравми в областта на пениса в резултат от груби сексуални контакти, спортна дейност или други активности, водещи до нараняване могат да станат причина за поява на болестта на Пейрони. Микротравмите или минитравмите обикновено не се отчитат от мъжете като такива, често дори не се забелязват или открито се неглижират. Микротравмите водят до промени, които стартират процесите на натрупване на съединителна тъкан в областта
• автоимунно заболяване: установена е по-висока честота на болестта на Пейрони при мъже с подлежаща болест на Dupuytren (контрактура на Дюпюитрен), както и с редица други съединително-тъканни и/или автоимунни заболявания, включително плантарен фасциит, склеродермия, системен лупус, синдром на Behcet, синдром на Сьогрен и други

• генетична предиспозиция: установен е значително по-висок риск от поява на болестта на Пейрони при мъже с положителна генетична предиспозиция и наличие на близък роднина (брат, баща, дядо), страдащ от състоянието
• рискови фактори: наличието на подлежащ захарен диабет, особено при лош контрол на нивата на кръвната захар, както и високо кръвно налягане, висок холестерол, наднормено тегло и/или затлъстяване също могат да допринесат за развитието на болестта на Пейрони и еректиланата дисфункция

Симптоми и усложнения

Болестта на Пейрони протича най-общо в два относително добре обособени стадия, а именно остър и хроничен. Острият стадий продължава средно между шест и осемнадесет месеца, като през този период под кожата на пениса се натрупва активно фиброзна тъкан, което води до различни деформации във вида на пениса.

Хроничният стадий е с различна продължителност, като през това време са нали съответните промени във вида на пениса, възможни са прояви и на различни усложнения. Характеризира се със застой в натрупването на фиброзна тъкан.

Клиничното протича при болестта на Пейрони показва някои характерни белези. Проявите могат да стартират остро, внезапно, но могат да се проявят бавно и постепенно. Сред най-типичните за състоянието прояви се включват:

• натрупване на плака: при палпация (опипване) на кожата може да се усети наличието на плака с различни размери и форма, която се оприличава на плоски бучки или твърди ленти, като кожата над плаката често е с повишена чувствителност. Най-често фиброзната тъкан се натрупва в областта на върха на пениса, като може да обхване различни части от пениса, включително и целия пенис
• деформации на пениса: пенисът може да се огъне нагоре, надолу или странично, като тежестта и степента на огъването варира от 10 до около 90 процента в някои случаи. Възможни са различни по вид промени във вида на пениса, включително поява на вдлъбнатина или издутина, форма, наподобяваща пясъчен часовник
• скъсяване на пениса: често натрупването на фиброзна тъкан освен деформации предизвиква и скъсяване и/или стесняване на пениса, вариращо от половин до два сантиметра
• еректилна дисфункция: налице са нарушения в кръвооросяването, като плаката допълнително затруднява настъпването на ерекция
• болка: в острия стадий често е налице болка при получаване на ерекция, а в тежките случаи болка е налице и в нееректирало състояние. В хроничния стадий болката обикновено отшумява. Болка е налице и по време на полов акт

Еректилната дисфункция се явява както проява, така и усложнение на състоянието. Допълнително, болестта на Пейрони често предизвиква безпокойство, стрес, депресия във връзка с промените във вида на пениса и затрудненията при извършване на полов акт.

Само по себе си заболяването не води до репродуктивни нарушения, тъй като не се засяга сперматогенезата, но еректилната дисфункция и невъзможността за практикуване на полов акт може да стане причина за затруднено забременяване.

Диагноза

Диагнозата при болестта на Пейрони в много от случаите може да се постави само въз основа на характерните клинични находки, но за нейното потвърждаване, изясняване и диференциране от други увреждания се препоръчва обстоен диагностичен подход, включващ:

• разпит: данни за давността и особеностите на промените, наличие на известни подлежащи заболявания (диабет, хипертония, автоимунни и съединително-тъканни нарушения), травми в областта, наличие на положителна фамилна предиспозиция, данни за еректилна дисфункция и други
• физикални находки: с високо информативно значение са данните от клиничния преглед, като при палпация (опипване) специалистите обикновено са в състояние да потвърдят наличието на плака. В някои случаи може да се наложи медикаментозно предизвикване на ерекция с цел палпиране на плаката и установяване на нейната големина и особености. Може да се наложи измерване на пениса в нееректирало състояние с цел проследяване на прогресията на болестта
• образни изследвания: за визуализиране на наличните промени по хода на пениса в нееректирало състояние или след медикаментозно индуцирана ерекция може да се извърши ехографско изследване или рентгенография

Лечение

Липсва специфично етиологично лечение на болестта на Пейрони, като някои мерки, особено в ранните етапи на заболяването, могат да редуцират значително неговата прогресия, да ограничат деформациите и рисковете от усложнения.

Терапевтичният подход при пациентите с болест на Пейрони се определя строго индивидуално, съобразно стадия на болестта, тежестта на оплакванията, степента на деформация на пениса и редица други фактори. Сред най-често обсъжданите в клиничната практика терапевтични опции, често прилагани в различни комбинирани схеми, се включват:

• активно проследяване: при липса на сериозни оплаквания и тежки деформации много специалисти предпочитат активното наблюдение и проследяване на фона на редуциране въздействието на коригируемите рискови фактори и вредни навици
• медикаментозна терапия: одобрен препарат за лечение на болестта е колагеназата от Clostridium Histolyticum, която води до намаляване размерите и разграждане на колагенозните плаки. Допълнително могат да се използват лекарства, повлияващи еректилната дисфункция (тадалафил, силденафил), верапамил (предотвратява последващото натрупване на съединителна тъкан), интерферон (подпомага разграждането на фиброзната тъкан) и други
• лайфстайл терапия: този вид лечение е насочен към ограничаване на вредните навици, включително отказ от тютюнопушене, преустановяване приема на алкохол и наркотични субстанции, цялостно подобряване на здравословното състояние, липидния профил, кръвното налягане и кръвната захар. Някои добавки могат да подпомогнат лечебния процес, като макар да са необходими задълбочени и подробни изследвания в областта, често се назначават допълнително витамин Е, витамини от група В, L-карнитин и други
• други консервативни мерки: някои видове консервативни, нехирургични техники, включително йонофореза, ултразвукова терапия, вълно-шокови процедури, употреба на вакуумни устройства и други могат да се използват за подпомагане процеса на разбиване на плаките. При тракционната терапия с помощта на механично устройство (най-често наподобяващо пръстен) се цели разтягане на пениса. Използва се ежедневно, като в зависимост от тежестта на деформацията се прилага за кратко (около половин час) или по-продължително време (за три, четири или дори осем часа)
• оперативно лечение: хирургичното лечение се препоръчва само в случай на липса на ефект от останалите методи на терапия, тежки деформации и изразен болков синдром, невъзможност за извършване на полов акт. Препоръчва се изчакване и неоперативно лечение за поне шест месеца от диагностицирането на плаката и прибягване до различни хирургични техники само по строго медицински показания

При пациенти в остър стадий на заболяването най-добри резултати се постигат с използването на тракционна терапия, като се предотвратява загубата на дължина и деформацията на пениса. При необходимост може да се обмисли медикаментозна и лайфстайл терапия, докато хирургичното лечение обикновено е противопоказано.

При пациенти в хроничен стадий на заболяването могат да се прилагат всичко гореизброени методики, като само в краен случай и при липса на повлияване на фона на тежки оплаквания се преминава към хирургична намеса.

Прогноза

Прогнозата при болестта на Пейрони се определя строго индивидуално, като засегнатите мъже следва да имат предвид, че състоянието не засяга други части на тялото и не крие риск от развитие на други увреждания и оплаквания.

В някои случаи дори без лечение състоянието показва обратим характер, докато при други въпреки активното лечение резултатите са незадоволителни. Често са необходими няколко седмици или дори месеци до поява на видими резултати, като за ограничаване на психоемоционалните поражения при много от засегнатите мъже се препоръчва консултация с психолог.

Изображения: freepik.com

Заглавно изображение: Charles Turner, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons