Аортна стеноза – видове, симптоми, подходи на лечение

Аортната стеноза е едно от най-често срещаните заболявания на сърцето. Тя се характеризира със стеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено преминаване на кръв от лявата камера на сърцето в аортата.

Стенозата на аортната клапа предизвиква в различна степен повишаване на налягането в лявата камера, защото кръвта трябва да премине през по малък отвор. Сърцето като мускулен орган реагира с хипертрофия или натрупване на допълнително мускулна тъкан, за повишаване на своята сила.

Етиология и видове

Аортната клапна стеноза може да бъде вродена или придобита.

Вродена - среща се при аортна клапа с едно платно или уникуспидна, с две платна или бикуспидна, много рядко с нормален брой платна или трикуспидна. Стенозата при уникуспидната клапа се изявява в кърмаческа и ранна детска възраст. Бикуспидната клапа се среща в 2 % от новородените.Аортната стеноза се развива в различна възраст, като в много случаи настъпва фиброзиране и натрупване на калций на клапата след 30-40 годишна възраст.

Придобита - бива няколко вида:

• Ревматичен валвулит с последващо срастване на аортните клапни комисури. Често се съчетава с аортна инсуфициенция.
• Дегенерация и калциноза на първоначално интактна трикуспидна аортна клапа в напреднала възраст. Атеросклероза със засягане на аортната клапа
• Други причини могат да бъдат: инфекциозен ендокардит, ревматоиден артрит, калциноза при болест на Paget.

Нормалната аортна клапа има площ 3 - 3.5 сm², а при аортна стеноза е под 2 сm², като може да стигне и под 0.5 сm². В зависимост от степента на стеснението, аортната клапна стеноза бива: лека с площ над 1 сm², умерена с площ от 0.75 до 1сm² и тежка с площ под 0.75 сm². Друг маркер показващ степента на аортна стеноза е измереният патологичния градиент. Или това е разликата в систолното налягане между лявата камера и аортата.

Симптоми

С еволюция на заболяването се наблюдават три харакрерни симптома: синкоп, гръдна болка и признаци на сърдечна недостатъчност.

• Синкоп - настъпва поради невъзможността за покриване на енергийните нужди в условията на повишени изисквания като физическо натоварване. Синкоп може да възникне и в покой във връзка с нарушение в барорецептори, контролиращи артериалното налягане, или във връзка с ритъмни нарушения. Внезапни аритмии могат да са причина и за внезапна сърдечна смърт. 
• Гръдна болка - настъпва във връзка с исхемията на миокарда поради хипертрофията или поради съпътстващи коронарни атеросклеротични плаки.
• При настъпването на сърдечна недостатъчност се появяват задух и умора при физически усилия, пристъпен нощен задух, отоци. Прави впечатление бледите кожа и видими лигавици поради намаленото кръвоснабдяване на периферните тъкани за сметка на жизнено важните органи. При аортна стеноза се наблюдава слабо напълнен периферен пулс, лесно се потиска, бавно се покачва и спада и е с по-ниска честота. При млади и много възрастни подобни белези може и да липсват.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на физикални и инструментални изследвания като:

• аускултаторна находка,
• ЕКГ, Ro графия,
• ЕхоКардиография,
• СКАГ,
• ЛВГ,
• АоГ,
• манометрия.

Лечение

Консервативно лечение

При болни с безсимптомно протичане на аортната стеноза се провеждат периодични прегледи – през интервал от 6 месеца до 2 години в зависимост от тежестта на стенозата. Препоръчва се избягване на тежки физически натоварвания. При появата на симптоми се започва медикаментозно лечение. Провежда се лечение на левостранната сърдечна недостатъчност, на стенокардните пристъпи, на ритъмните нарушения. При аортна стеноза с ревматична етиология се провежда лечение и профилактика на ревматични рецидиви. Извършва се антибиотична профилактика на инфекциозния ендокардит.

Оперативно лечение

В миналото се е практикувало балонна валвулопластика – при млади пациенти с вродена клапна аортна стеноза, без калциноза на клапата.

В днешно време се предпочита протезиране на аортната клапа. Като самата тя се замества се с механична или биологична протеза. В зависимост от възрастта на пациента.

Пациенти до 65 години са показани за механична клапа, а пациенти над 65 години за биологична клапа. През последните години благодарение на развитието в дизайна на биологичните клапи, както и навлизането все повече на миниинвазивната техника на работа, се дава възможност за поставяне на биологични протези чрез минимален достъп през през малък разрез. Това води до по-бързото възстановяване на пациента и по-малък болничен престой.

При пациенти над 75 години с множество придружаващи заболявания, които не са показани за стандартно клапно протезиране се използва метода транскатетърно имплантиране на аортна клапа – TAVI.

Автор:Д-р Тихомир Христов, кардиохирург в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“