Аднексит

› Въведение

› Какво представлява аднексит?

› Причини и рискови фактори за аднексит

› Симптоми и усложнения при аднексит

› Диагноза и изследвания

› Лечение при аднексит

› Прогноза

Въведение

Възпалението на яйчниците и маточните тръби се означава с термина аднексит. Среща се често в клиничната практика, като има бактериална етиология. Най-често се дължи на подлежаща гонорея или хламидийна инфекция. По-висок риск е налице при честа смяна на половите партньори, липса на предпазни средства при полов акт, след някои гинекологични интервенции, при нисък имунитет. Характерните симптоми включват болка, вагинално течение, висока температура с риск от развитие на усложнения, включително хронифициране на инфекцията, безплодие, извънматочна бременност. Диагнозата е комплексна, като решаващо значение имат микробиологичното изследване и образна диагностика, а лечението включва антибиотици, симптоматични средства, а при необходимост и оперативна намеса.

При аднексит в резултат от проникване на патогенни бактерии до яйчниците и маточните тръби се развива възпалителен процес с различна тежест, който причинява широка палитра от оплаквания и значителен риск от сериозни усложнения с дългосрочни последици. Ранното откриване, подходящо лечение и проследяване на жените значително подобрява прогнозата.

Какво представлява аднексит?

С термина аднексит се обозначава възпалението на придатъците на матката, а именно яйчниците и маточните тръби, като включва в себе си развитието съответно на оофорит (възпаление на яйчниците) и салпингит (възпаление на маточните тръби). Аднексит често се включва като част от по-широкия термин тазова възпалителна болест. Най-често се асоциира с подлежаща бактериална инфекция, като с най-голямо клинично значение са гонорея и хламидиаза.

Състоянието се среща относително често в клиничната практика, като засяга най-често жени в репродуктивна възраст, главно в групата между 15 и 35 години. Счита се, че приблизително една или две жени от десет през живота си ще преживеят поне един епизод на тазова възпалителна болест и аднексит съответно.

Честотата нараства под въздействие на някои рискови фактори, като ранното разпознаване и лечение са ключови за намаляване риска от тежки усложнения с дългосрочен план.

Причини и рискови фактори за аднексит

Аднексит най-често се причинява от подлежаща бактериална инфекция с възходящ (асцендентен) характер, която прониква през цервикалния канал и достига до маточните тръби и яйчниците. Основните патогени са причинителите на едни от най-често описваните в клиничната практика полово предавани инфекции, а именно Chlamydia trachomatis (причинител на хламидийна инфекция) и Neisseria gonorrhoea (причинител на гонорея).

Възможно е причинител на инфекциозния процес да бъдат някои опортюнистични патогени, главно бактерии, обитаващи нормално вагиналната флора, включително някои анаероби, като Peptostreptococcus и Bacteroides, същи и E. coli, Mycoplasma, Ureaplasma и други.

В много редки случаи инфекциозният процес може да се развие в резултат от разпространение по кръвен или лимфен път.

Сред рисковите фактори, които значително повишават вероятността за развитие на аднексит, се включват:

• честа смяна на партньорите: ранното започване на половия живот и честата смяна на половите партньори значимо повишава рисковете от аднексит, тъй като при мъже много от предаваните по полов път инфекции протичат безсимптомно или едва забележимо
• липса на предпазни средства: липсата на предпазни средства по време на полов акт (презервативи) увеличава вероятността от предаване на инфекцията
• гинекологични интервенции: някои гинекологични манипулации, включително поставяне на вътрематочна спирала, спонтанен или провокиран аборт, извършване на кюретаж, хистероскопия и други повишават риска от проникване на инфекция и развитие на аднексит
• имунен дефицит или дисбаланс: при нарушения в имунната защита, включително във връзка с подлежащи хронични заболявания (диабет, автоимунни нарушения, ендокринни заболявания, прием на имуносупресивни лекарства), както и при нарушен баланс на вагиналната флора в резултат от бактериална вагиноза е налице повишен риск от развитие на аднексит
• ниска интимна хигиена: ниската интимна хигиена значително предразполага към дисбаланс във вагиналната флора и асцендентно проникване на бактериалните агенти

Изясняването на причините и рисковите фактори има важно клинично значение, подпомага успешното лечение и намалява рисковете от рецидив.

Симптоми и усложнения при аднексит

В зависимост от естеството и тежестта на уврежданията, клиничното протичане при аднексит варира в широки граници при отделните жени. При някои протичането може да е леко, с едва забележими оплаквания, докато при други протичането може да е тежко и да наложи своевременно хоспитализиране и стартиране на незабавна терапия.

Острите форми протичат по-тежко и с по-добре проявени оплаквания, докато при хронифициране симптомите обикновено са по-леки, но е налице по-висок риск от усложнения.

Сред характерните признаци при аднексит се включват:

• болка: болката при аднексит може да бъде тъпа или остра, обикновено е постоянна, като се усеща едностранно при засягане на единия яйчник или двустранно, дифузно при засягане на болестния процес и на двата яйчника
• висока температура: телесната температура се повишава в умерена до значителна степен, съобразно тежестта на процеса, като фебрилното състояние е характерно за острите форми и рядко се описва при хронифицирането на процеса
• нарушения в менструалния цикъл: значителен процент от жените се оплакват от дисменорея, промени в интензивността на кървенето при менструален цикъл, нередовен цикъл
• вагинално течение: при острата форма има особено добре изразено вагинално течение с неприятна миризма и жълто-зеленикав цвят, явен признак на бактериалната инфекция
• общи, неспецифични оплаквания: възможни са главоболие, обща умора, гадене, психоемоционални проблеми с повишена раздразнителност и лабилно настроение, при някои жени са налице и нарушения в уринирането с болка и парене при уриниране, болка при полов акт и други

Липсата на своевременно лечение крие риск от развитие на някои асоциирани с аднексит усложнения, включително хидросалпинкс или пиосалпинкс (натрупване на течност или гной в маточните тръби), безплодие във връзка с непроходимост на тръбите, извънматочна бременност, разпространение на инфекцията и други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при аднексит изисква задълбочен анализ на клиничните, лабораторни и образни изследвания с цел потвърждаване на предполагаемата диагноза, уточняване на причините и рисковите фактори, оптимизация на последващата терапия:

• разпит и преглед: данни за особеностите в половия живот (възраст на започване, брой полови партньори, използване на предпазни средства), данни за прекарана тазово възпалителна болест, бременност, аборт и други в комбинация с наличните оплаквания и обстоен гинекологичен преглед
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания, като обикновено се установява левкоцитоза на фона на повишени маркери на възпалението (ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, повишени нива на С-реактивния протеин). Изследване на урина ще подпомогне диференциране от инфекциозен процес по хода на отделителната система. Микробиологичното изследване на вагинален и цервикален секрет обикновено изяснява причинителя
• образни изследвания: най-често се извършва ултразвуково (ехографско) изследване, а при съмнения за усложнения може да се назначи компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. В някои случаи се налага извършване на лапароскопия

При диференциалната диагноза следва да се вземат под внимание всички възпалителни, инфекциозни, неопластични и автоимунни заболявания, които водят до идентични оплаквания и находки. Обикновено микробиологичните и образните изследвания изясняват диференциалната диагноза и потвърждават болестта.

Лечение при аднексит

Лечението при аднексит се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, причинителя на инфекцията, индивидуалните особености при всяка отделна жена, наличието на развили се усложнения и редица други фактори.

Най-общо терапията включва:

• антибиотици: основното етиологично лечение при леко до умерено протичащ аднексит включва лечение с антибиотици, като изборът се определя съобразно резултатите от антибиограмата. Най-често използвани представители са цефтриаксон, доксициклин, азитромицин, метронидазол, клиндамицин и други в подходяща доза, начин на приложение и продължителност на терапевтичния курс
• симптоматични средства: за овладяване на болките се назначават подходящи аналгетици (най-често лекарства от групата нестероидни противовъзпалителни средства, като например ибупрофен), при спазми се назначават спазмолитици, при жени с влошена имунна активност може да се обмислят средства за подобряване на имунния статус. При дисбактериоза е уместно включването на подходящи пробиотици

• операция: при липса на ефект от консервативното лечение, при наличие на абсцес със значителни размери, както и при развитие на някои от другите сериозни усложнения опция на избор е хирургичното лечение с извършване на дренаж, отстраняване на засегнатите структури, а при най-тежките случаи с животозастрашаващ характер се предприема отстраняване на матката и нейните придатъци
• физиотерапия: след овладяване при остър аднексит, както и за повлияване на хроничните форми, може да се използват някои от методите на физиотерапията, включително пелоидотерапия (терапия с лечебна кал), магнитотерапия, лечение с ултразвук и други

При всички жени се препоръчва въздържане от полови контакти до пълно излекуване, провеждане на антибиотично лечение и на засегнатите полови партньори и проследяване с контролен преглед няколко дни след приключване на лечението.

Прогноза

Прогнозата при аднексит се определя до голяма степен от тежестта на протичане, развитието на усложнения и навременното и адекватно лечение. Лекото до умерено по тежест протичане и своевременно откриване и лечение се асоциират с изключително добра прогноза и липса на риск от дългосрочни последици.

При неглижиране на състоянието, неправилно, ненавременно или недостатъчно лечение при значителен процент от жените има риск за развитие на хроничен аднексит. При 15 до 40 процента от нелекуваните жени има риск от развитие на безплодие и репродуктивни проблеми, а рискът от извънматочна бременност нараства значително (според някои се увеличава десетократно).

За подобряване на прогнозата и минимизиране риска от усложнения се препоръчва повишаване на здравната култура, редовни гинекологични прегледи и своевременно лечение при първи признаци на инфекция.

Изображения: freepik.com