Черна желатинка, Жлезиста ексидия

Черна желатинка, Жлезиста ексидия (Exidia glandulosa) представлява желирана гъбичка от семейство Auriculariaceae. Гъбата е наричана и маслото на черна вещица, заради консистенцията си подобна на масло, мазната си повърхност и тъмен цвят. Алтернативна теория за произхода на общото наименование на тази доста разпространена желирана гъбичка е, че този вид се е смятал, че има силата да противодейства на магьосничеството, ако плодните тела бъдат хвърлени в огъня!

Exidia glandulosa често се бърка с Exidia nigricans. Двете са сходни, но E. nigricans произвежда плодни тела с форма на копчета в гроздове, които бързо се деформират и се сливат, образувайки излята маса с лопатки, която може да бъде с диаметър 10 см или повече. Двата вида са неразличими микроскопски, но изследванията на ДНК показват, че са различни. Близкият E. recisa има по-изправени плодни тела без брадавици по повърхността, по-светли цветове (вариращи от жълтеникавокафяв до тъмнокафяв) и малка основа. E. nucleata също е подобен.

Аскомицетът Bulgaria inquinans образува подобни, каучуково-желатинови, черни плодни тела върху дъбове. Горните им повърхности обаче са напълно гладки и произвеждат обилни черни (не бели) отпечатъци от спори, като често оставят черно петно, ако се избършат с ръка.

Устройство на черна желатинка

Плодните тела на жлезистата ексидия са широки до 3 см в диаметър, високи до 1,3 см, лъскави, черни и подобни на мехури. Растат поединично или на гроздове. Може да се слеят в по-големи маси до 18-20 см дълги.Те са желатиноподобни, с до неправилно изкривени плодни тела, сливащи се заедно, за да образуват големи маси с черно-кафяво до маслинено-кафяво или изцяло черна, лъскава повърхност, с много малки черно-кафяви жлезисти точки. Долната им повърхност е гладка и матова в началото, но развива плътно покритие от малки, желатинови шипове. Когато плодните тела са изсушени, те могат да се свият, за да образуват сплескана черна кора. Могат да се рехидратират, като възвръщат свежия си вид. Когато са млади биват леко прозрачни. Спорите на черната желатинка са с форма на наденица, гладки, с големина 12-14 x 4,5-5 µm. Споровият отпечатък е бял. Мирисът на гъбата е неотличителен.

Разпространение на черна желатинка

Това е често срещан вид, развиващ се върху гниеща дървесина, предимно в Европа. Среща се през цялата година. Вирее върху мъртва дървесина от широколистни дървета, особено бреза, дъб, бук, глог, по рядко върху елша и бор. Предпочита по-ниски температури и е по-вероятно да се намери от септември до май месец. Бързо заселва живи и мъртви дървета.

Exidia glandulosa се среща в цяла Великобритания и Ирландия. В световен мащаб разпространението на Exidia glandulosa е неясно и вероятно неточно регистрирано, отчасти защото този вид не е бил ясно отделен таксономично от макроскопски сходната Exidia plana до края на 60-те години на миналия век и дори в наши дни погрешната идентификация не е необичайна. Съвсем вероятно е тази желирана гъба да е широко разпространена в северното полукълбо; със сигурност се съобщава, че е широко разпространена в Северна Америка.

Използваема част на черна желатинка

Употребява се цялото плодно тяло на жлезистата ексидия. Тази гъба се разпознава по-често през по-влажните месеци, тъй като има способността да се дехидратира при сухо време и се свива до суха, лъскава и само милиметър тънка мембрана върху повърхността на субстрата. Въпреки това, гъбата бързо се възстановява до меко желатиново тяло при дъждовно време.

Химичен състав на черна желатинка

Липидният състав на E. glandulosa е 37,5% общи липиди (mg/g сухо тегло). От този процент 60,5% са неутрални липиди, 35,8% са фосфолипиди и 3,7% гликолипиди.

Проучванията за храненето със и ползите за здравето от тази конкретна гъбичка са редки, но е известно, че гъбите от същото семейство имат много ползи за здравето, включително намаляване на кръвното налягане и нивата на холестерола. Подобни видове също имат огромни количества протеини, мазнини, полизахариди и желязо, така че редовното им консумиране може да предотврати заболявания, свързани с дефицит на желязо, като анемия. Този вид вероятно съдържа също пектин, калций, витамин D, B1 и B2.

Лечебни свойства и приложение на черна желатинка

В Азия много различни желирани гъби са били използвани заради техните лечебни свойства от стотици години. Те са най-желани като имуностимулатори и да помагат при здравословни състояния, засягащи циркулацията и дишането.

Антитуморни ефекти на черна желатинка

Полизахаридите, извлечени от мицелната култура на E. glandulosa и приложени интраперитонеално на бели мишки в доза от 300 mg/kg, инхибират растежа на саркома 180 и твърдия рак на Ehrlich съответно със 100% и 90%.

Кулинарна употреба на черна желатинка

Въпреки че е неотровен вид, за жлезистата ексидия е показано, че е негодна, неприятна за консумация.

Внимание!

Има доста големи разногласия относно безопасната ядливост на гъбата. Поради това бъдете предпазливи първо при нейното събиране и второ при нейната обработка и консумация.

Заглавна снимка: Jerzy Opio?a, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons