Червеноплодна хвойна, Финикийска хвойна

Червеноплодна хвойна (Juniperus phoenicea) представлява вид диворастящо дърво от семейство Кипарисови (Cupressaceae), което често се използва за лечение на заболявания. Разпространена е в западната част на Средиземноморието. Растението се събира от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на материали; използва се и като съставка в търговски козметични продукти. Притежава потенциал за използване като пионерно растение при възстановяване на местни гори, а понякога се отглежда и като декоративно в градини. Видът е класифициран в категорията „Незастрашен“ в Червения списък на застрашените видове на IUCN (2013 г.).

Устройство на червеноплодна хвойна

Билката е голям вечнозелен храст или малко дърво, достигащо височина 5-8 метра, със закръглена или неправилна корона. Кората е тъмно сиво-кафява и се бели на ивици. Клонките са цилиндрични и гладки. Листата са два вида: младите са игловидни (с дължина 5-14 мм и ширина 1 мм) и се срещат при поникналите растения, а листата при възрастните екземпляри са люсповидни (с дължина 1-2 мм) и имат цвят от зелен до синьо-зелен; те са разположени по двойки (кръстосано срещуположно) или на прешлени по три. Видът е предимно еднодомен (с мъжки и женски репродуктивни органи на едно растение), но се срещат и двудомни екземпляри. Женските шишарки приличат на плодове (шишаркоплоди), имат диаметър 6-14 мм, оранжево-кафяв цвят (понякога с розов восъчен налеп) и съдържат 3-8 семена; те узряват за около 18 месеца и се разпространяват главно чрез птици. Мъжките шишарки са с дължина 2-4 мм; те отделят прашец в началото на пролетта, който се пренася от вятъра.

Често се среща под формата на храст, тъй като е била обект на интензивна експлоатация, а растежът ? е толкова бавен, че липсват едри екземпляри.

Разпространение на червеноплодна хвойна

Естественият ареал на вида обхваща целия средиземноморски регион - от Канарските острови, планината Атлас и атлантическото крайбрежие на Португалия на запад до Йордания и Саудитска Арабия на изток, като основната зона на разпространение е в западната част на Средиземноморието, особено на Иберийския полуостров и в Северозападна Африка. Това е пионерен вид, който предпочита светли и открити местообитания и се установява бързо. Видът е добре адаптиран към сезонните засушавания, характерни за средиземноморския климат, и често се среща върху дюни, скалисти склонове и други терени с добър дренаж. Растението е адаптирано към сухия средиземноморски климат и към скалисти или песъчливи почви, изложени на морски ветрове и пръски.

Тази хвойна обикновено се среща на надморска височина от 50-100 м до около 1600-1800 м, като най-голяма концентрация на находища има между 400 и 1200 м. Това разпространение отразява предпочитанието на вида към скалисти местообитания във вътрешността на сушата и в предпланинските райони, често върху варовикови почви. Най-високите документирани надморски височини за вида са 1900 м в Сиера Невада и 1970 м в Сиера Махина - и двете разположени в Испания. В Испания и Франция е гостоприемник на паразитното растение имел от вида Arceuthobium gambyi.

Природозащитният статус „незастрашен“ отразява големия ареал на разпространение, в рамките на който дървото често е срещано; липсват сериозни доказателства за намаляване на популацията, а видът присъства в много защитени територии. Проучване за климатичните промени обаче прогнозира значително по-тежки последици, ако предвижданията за края на XXI век се сбъднат, като в такъв случай статусът вероятно би се променил на „уязвим“ или „застрашен“.

Червеноплодната хвойна играе важна роля за укрепването на почвата в скалисти местности или по стръмни склонове. Не образува гори; може да се срещне на групи, но често расте и като единични екземпляри. Издържа отлично на снежни бури, суша и студени климатични условия, характерни за вътрешността на полуострова.

Използваема част на червеноплодна хвойна

Плодовете на растението намират приложение в народната медицина и козметиката. С лечебна цел се употребяват екстракти от листата и плодовете му, както и извлечено от него етерично масло. Интересът към фармацевтичните му свойства расте.

Химичен състав на червеноплодна хвойна

Етеричното масло на дървото е особено богато на трицикличния сескитерпен туйопсен. Сърцевината на дървесината му съдържа приблизително 2,2% туйопсен, което обяснява изключителната естествена устойчивост на самата дървесина. През 1960 г. биохимикът Ярл Рунеберг отбелязва, че J. phoenicea изглежда е „най-удобният източник на туйопсен, откриван досега“.

Билката съдържа още фенолни съединения, като ферулова киселина; флавоноиди, танини и антоцианини в екстракти от листа и плодове.

Лечебни свойства и приложение на червеноплодна хвойна

Екстрактите от листа и плодове на този вид хвойна демонстрират силна противовъзпалителна активност, изразен аналгетичен ефект; значителна антиоксидантна активност, съчетана с антимикробно действие. Изследване предоставя доказателства, че хидро-етаноловият екстракт от J. phoenicea действа антиоксидантно и може ефективно да намали възпалението и болката при мишки.

Плодовете на билката намират приложение и в народната медицина при различни състояния, въпреки че липсват висококачествени клинични доказателства за тяхната ефективност. Надземните части на растението се използват при лечение на кожни заболявания, фарингит, ревматизъм, диабет и диария.

Етерично масло от червеноплодна хвойна

В него са идентифицирани 73 съединения. Основните компоненти в етеричните масла, добити съответно от листата и плодовете на червената хвойна, са α-пинен (55,7% и 80,7%), δ-3-карен (10,7% и 4,5%) и γ-кадинен (2,9% и 5,1%); полифеноли, танини, антоцианини, флавоноиди.

В химичния състав на етеричните масла от билката преобладава един основен компонент - α-пинен (36,3-55,9%). Във високи концентрации са представени и три други компонента: терпинолен (0-13%), делта-3-карен (0-12,4%) и β-феландрен (0-7,3%), мирцен, линалоол, гермакрен-D. Резултатите от изследване потвърждават наличието на количествена и качествена вариабилност при вида в Източен Алжир.

Етеричното масло, извлечено от растението, притежава противогъбични и антимикробни свойства, антиоксидантна и противогъбична активност. Антимикробната активност е изследвана спрямо девет бактериални щама. Резултатите показват различна степен на антибактериална активност. Установено е, че етеричното масло проявява активност срещу всички изследвани бактериални щамове. Разреждането на етеричното масло в някои случаи влияе върху неговата ефективност - активността на маслото варира в зависимост от концентрацията му и вида на бактериите. Маслото от популациите „Т’кут“ (T'kout) и „Мена“ (Mena) не проявява антибактериална активност, докато маслото от популацията „Елхаджаз“ е силно активно срещу всички тествани бактерии.

Включването на етерични масла от червеноплодна хвойна в дажбата на овце не подобрява показателите за смилаемост при овцете.

За α-пиненът е установено, че притежава антиоксидантна активност, близка до тази на аскорбиновата киселина. Установено е, че това етерично масло потиска образуването на газове и понижава показателите за ферментация в търбуха. Следователно може да се направи заключението, че то не се препоръчва за преживни животни, дори и в ниски дози.

Други употреби на червеноплодна хвойна

Дървесината с розовеещ оттенък е с фина текстура, твърда, плътна и смолиста, с ароматен мирис. Подобно на дървесината от други видове хвойна, тя е ценена при изработката на дребни изделия и инкрустации. В Алжир и Тунис, когато стволът е прав, дървесината се използва в дърводелството. В Африка дървесината се използва главно като гориво и за производство на дървени въглища. Тя има ниска търговска стойност.

Видът се използва за укрепване на почвата и създаване на защитни пояси; използва се също така при възстановяването на сухи и деградирали ландшафти. Финикийската хвойна е естествен пионерен вид, който навлиза в открити пространства, пасища, изоставени ниви и др., създавайки условия, подходящи за развитието на други горски растения. Може да се използва за възстановяване на местни гори, както и за създаване на горски градини.

Червеникавите и сравнително месести шишарки могат да се използват за овкусяване при готвене и в алкохолни напитки.

Екстракт от смолата на растението се използва като съставка в търговски козметични продукти като тоник за кожа.

Внимание!

Етеричното масло от растението съдържа сабинол. Това съединение е силен дразнител и може да причини храносмилателни, неврологични, сърдечно-дихателни и хепато-ренални (чернодробно-бъбречни) нарушения.

Макар екстрактите от плодове или дървесен катран да се използват като ароматизатори (особено в козметиката), безопасността на мехлемите, произведени от J. phoenicea и сродни видове, не е достатъчно доказана според обзорна статия от 2001 г. Локалното приложение на екстракти от хвойна може да предизвика алергични кожни реакции; употребата им трябва да се избягва по време на бременност.

Заглавно изображение: Sten, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons