Циномориум, Малтийска гъба
Циномориум, Малтийска гъба (Cynomorium coccineum, Maltese mushroom) представлява многогодишно цъфтящо растение от семейство Cynomoriaceae (Balanophoraceae). Сред популярните му наименования са „пустинен палец“, „червен палец“, „тартхут“ (на бедуински) и „суоян“ (на китайски). Като рядък или локално разпространен вид, той расте в сухи, скалисти или песъчливи почви, често в солени блата или други засолени местообитания близо до крайбрежието. Растението е намирало широко приложение в европейската, арабската и китайската народна медицина.
Семейство Cynomoriaceae (Циномориеви) включва само един род с 2 вида - Cynomorium coccineum и C. songaricum.
Cynomorium coccineum е холопаразит - то не произвежда собствен хлорофил и за набавянето на вода и хранителни вещества разчита изцяло на растение гостоприемник. Паразитира по корените на халофити (растения, които виреят в засолени почви), поради което се среща най-често в солени блата, както и в сухи, пясъчни крайбрежни райони.
Този вид, чийто естествен ареал обхваща Средиземноморието, както и части от Афганистан, Саудитска Арабия, Иран и Централна Азия, се появява на повърхността единствено през дъждовния сезон. Растението прекарва по-голямата част от живота си под земята и излиза навън само за да разцъфне. Едва след като е натрупало достатъчно енергия от своя гостоприемник, то издига тези необичайни цветни класове. Цветовете излъчват миризма, която често се оприличава на тази на зелето. Смята се, че опрашването се извършва предимно от мухи.
Малтийската гъба е била известна като храна за оцеляване по време на глад, но също така е била ценена заради широкия си спектър от лечебни свойства. Тя е защитен вид на Малтийските острови.
Устройство на циномориум
Това растение не съдържа хлорофил и не е способно да извършва фотосинтеза. То е геофит, който прекарва по-голямата част от живота си под земята под формата на коренище, прикрепено към корените на растението гостоприемник; представлява холопаразит, т.е. напълно зависим от своя гостоприемник. Има здрав, грудков корен. Ниското съцветие се появява (през пролетта, след зимните дъждове) върху месесто, неразклонено стъбло (по-голямата част от което е под земята), покрито с люсповидни, ципести листа. Тези стъбла са тъмночервени до пурпурночервени, което придава на растението отличителен вид, който е сравняван с корал или гъби, въпреки че не е нито едното, нито другото. Съцветието е тъмночервено или пурпурно, с плътна, изправена, бухалковидна форма и дължина около 15-30 см; то се състои от множество дребни яркочервени цветове, които могат да бъдат мъжки, женски или хермафродитни. Опрашва се от мухи, които биват привлечени от сладкия мирис на растението, наподобяващ леко аромата на зеле. След опрашването съцветието почернява. Цъфти от април до юни. Плодът представлява малко, едносеменно орехче, което не се разпуква при узряване.
Репродуктивните структури на растението, разположени на стъблото, отделят слаба миризма, която привлича опрашители, предимно бръмбари. Способността на Cynomorium coccineum да вирее в екстремни условия и необичайната му физиология подчертават неговата уникалност в растителното царство.
Разпространение на циномориум
Видът се среща от Южна Испания до южното крайбрежие на Италия, както и на островите Корсика, Сардиния, Сицилия, Малта и Крит. Освен това е разпространен от западноафриканското до северноафриканското крайбрежие, в източната част на Средиземно море, на Арабския полуостров (Сирия и Кувейт, до Иран и Пакистан) и Западна Азия.
Cynomorium се среща предимно в сухи и полусухи райони, като вирее в среда, в която малко други растения биха могли да оцелеят. Паразитира върху различни растения, обикновено в засолени местообитания. В Средиземноморския регион растението паразитира върху халофитни (солеустойчиви) растения от семействата Cistaceae (ладанникови) или Amaranthaceae (щирови). На други места той паразитира върху представители на семейства Amaranthaceae, Tamaricaceae (тамарискови), Chenopodiaceae, а в Китай - и върху Nitrariaceae, по-конкретно върху Nitraria sibirica. Според други източници растенията гостоприемници са видове от рода Atriplex (лобода, сем. Amaranthaceae).
Със сигурност може да се твърди, че Cynomorium coccineum е изключително рядък местен растителен вид и единственият представител на семейство Balanophoraceae в Европа. Растението е съществувало на Малтийските острови още преди стъпването на човека по тези земи, а ареалът му обхваща и пясъчните дюни в Северна Африка, Сицилия и Сардиния.
Cynomorium coccineum subsp. coccineum се среща в голяма част от този ареал - от Испания до Иран. Според Световния списък на избрани растителни семейства, родът е установен в Мавритания, Западна Сахара, Канарските острови, Мароко, Алжир, Португалия, Испания, Балеарските острови, Корсика, Италия (Сардиния и Сицилия), Тунис, Либия, Египет, Синай, Палестина, Ливан и Сирия, държавите от Персийския залив, Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Сомалия и Афганистан. Другият подвид, C. coccineum subsp. songaricum, има по-ограничен ареал и се среща по-на изток - в района на Алтай, Вътрешна Монголия, Казахстан, Киргизстан, Монголия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и региона Синцзян.
В исторически план Cynomorium се е разпространило из различни засушливи ландшафти, отчасти поради природни фактори, а отчасти - вследствие на човешка намеса. Среща се често по скалисти и негостоприемни терени, но също така и в крайбрежни зони или по хълмисти склонове, което свидетелства за способността му да се адаптира към различни видове почви и условия на средата.
Циномориум не фигурира в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN, 2019), но е уязвим вид на местно ниво в Испания и застрашен в Малта. Растението е станало рядко на Малтийския архипелаг, като най-голямата популация се намира на скалата „General's Rock“ (известна още като „Fungus Rock“); местообитание представлява и скалата „Large Blue Lagoon Rock“. В Малта Cynomorium coccineum е защитен вид съгласно Приложение VI на правния акт LN311/2006. Редица автори също изразяват загриженост относно природозащитния статус на подвид *songaricum* в Китай, където той се събира интензивно от дивата природа и се предлага на пазара под името *Herba Cynomorii* („суо янг“). Един от начините за намаляване на този натиск би бил чрез култивиране, което вероятно е трудно поради паразитния начин на живот на Cynomorium, въпреки че екип учени показва, че покълването на семената и последващото свързване на младите растения с гостоприемник са постижими.
Предизвикателства при опазването на малтийската гъба
Въпреки своята устойчивост, Cynomorium coccineum е изправено пред предизвикателства в естествените си местообитания. Урбанизацията, прекомерното събиране и промените в околната среда застрашават популациите му както в Катар, така и в Малта. Усилията за опазване са от решаващо значение, за да се гарантира, че това уникално растение ще продължи да процъфтява и да служи като ресурс за бъдещите поколения.
В Катар инициативите за документиране и защита на местната флора, включително Cynomorium coccineum, набират скорост. В Малта историческото значение на растението е стимулирало интереса към съхраняването на неговите местообитания - например островчето Филфла, което днес е защитена територия.
Използваема част на циномориум
В билколечението се използват всички части на растението, включително месестото стъбло и корените, заради многобройните им полезни за здравето свойства. Общности в Източна Европа и Азия събират Cynomorium от поколения насам, като прилагат устойчиви методи, за да гарантират наличието му и за в бъдеще.
Почти всяка част от растението Cynomorium се отличава със своята плътна, месеста структура, богата на биологично активни съединения. В народната медицина C. coccineum се използва като афродизиак и тонизиращо средство. В Саудитска Арабия изсушените зрели съцветия на C. coccineum се прилагат не само за облекчаване на еректилна дисфункция и други сексуални проблеми, но и за лечение на колики и стомашни язви. В САЩ и Япония съществуват патенти за екстракти и препарати от C. coccineum, предназначени за предотвратяване на стареенето на кожата, стимулиране на растежа на косата и лечение на еректилна дисфункция.
Химичен състав на циномориум
В билката са открити и идентифицирани повече от 30 съединения, включително 8 тритерпеноида, 6 флавоноида, 8 фенолни киселини, 4 мастни киселини - урсолова киселина, ацетилурсолова киселина, хемиестер на малонилурсоловата киселина, моно-малонов естер на урсола-12-ен-28-ова киселина (с 3β-хидроксилна група), олеанолова киселина, бетулинова киселина; тритерпеноидни сапонини; флавоноиди-катехин и (-)-катехин, епикатехин, (-)-епикатехин-3-O-гала, проантоцианидини, цитрусин-4-O-глюкопиранозид, гликозиди на цитринина, епикатехин галат и епифилокумарин. Други важни флавоноиди са рутин, кверцетин, изокверцетин, изокверцитрин, нарингенин, лутеолин и флоридзин. Стероиди - β-ситостерол и даукостерол или β-ситостерол олеат, β-ситостерол палмитат, β-ситостерол-β-D-глюкозид, 5α-стигмастерол-9 и неговите естери. Захариди, полизахариди и други захарни производни - глюкоза, захароза, глюкозид на кетони от джинджифилово масло, полизахариди и хетерополизахариди, както и n-бутил-α-D-фруктофуранозид и n-бутил-β-D-фруктофуранозид.
Други вещества изолирани от растението са - аминокиселини (включително пролин, глутамин, валин, треонин, аланин и аспарагин), карбоксилни киселини, фенилпропаноиди, лигнини, етерични масла и кондензирани танини; антоцианови гликозиди, тритерпеноидни сапонини и лигнани, галова киселина и цианидин-3-O-глюкозид; антрахинони, сапонини, алкалоиди и терпени; аминокиселини (включително пролин, глутамин, валин, треонин, аланин и аспарагин), както и моно-, ди- и трикарбоксилни органични киселини, цитрат, фумарат, малат, малонат и сукцинат, холин и бетаин.
Лечебни свойства и приложение на циномориум
Cynomorium coccineum, известен още като „Малтийска гъба“ или „Пустинен палец“, е своеобразно и поразително растение, което е привлякло вниманието на ботаници, историци и билкари от векове. Неговият наситен пурпурен оттенък, паразитен растеж и впечатляващи лечебни свойства го правят обект на очарование. Срещано в сухи и полусухи райони, особено в Катар и Малта, това растение се е вплело в културната и медицинска история на тези региони.
В хода на своята бурна и разнообразна история, това растение със специфична форма е намирало приложение като багрило, лек срещу венерически болести и средство за затваряне на открити рани. Рицарите са ценяли Cynomorium coccineum заради предполагаемите му лечебни свойства. Те въвеждат растението в европейската медицина по онова време, като дори търгуват с прах от него, използван за лечение на различни заболявания.
В миналото билката е прилагана при еректилна дисфункция, анемия, язви, водещи до вътрешни кръвоизливи или повръщане на кръв, при рани. Други традиционни приложения включват лечение на апоплексия, дизентерия, болести, предавани по полов път, хипертония, повръщане и нередовна менструация. Често е използвана като „храна за оцеляване по време на глад“ (последният такъв случай е документиран през XIX век на Канарските острови). Наред с много други приложения, тя е служила като контрацептив, средство за почистване на зъбите и траен пурпурен оцветител за тъкани. Лечебните препарати от растението са се приготвяли чрез изсушаване, стриване на прах и разтварянето му в различни сиропи в зависимост от симптомите и състоянието.
В древната европейска и особено в арабската медицина циномориум е бил високо ценен при приготвянето на средства срещу кръвоизливи, диария, дизентерия и нарушения на репродуктивната система.
Cynomorium coccineum е типичен пример за растение, което е добре познато в етнофармакологията, но е почти напълно забравено - явление, дължащо се на факта, че древните народни познания често изчезват с идването на новите поколения.
Свойства на циномориум
- адстрингентно;
- антиоксидантно;
- инхибиране на пролиферацията на ракови клетки - удължава преживяемостта при мишки с онкологични заболявания;
- афродизиак;
- противовъзпалително;
- действие върху репродуктивната система
Предклинични експерименти с мъжки плъхове показват повишаване на фертилитета след прием на екстракт от Cynomorium. При тези опити са наблюдавани увеличаване на теглото на тестисите, както и нарастване на броя и жизнеспособността на сперматозоидите. Резултатите, анализирани след евтаназирането на животните, показват, че при групата, третирана с екстракта, се наблюдава увеличаване на броя на сперматозоидите, както и по-висок процент на живи сперматозоиди и подобрена тяхна подвижност. Хистологичното изследване на тестикуларната тъкан разкрива засилена сперматогенеза и семенни каналчета, изпълнени със сперматозоиди, при третираната група в сравнение с контролната група. Установените биологични ефекти предполагат наличието на тестостероноподобна активност, което потвърждава резултатите на Harraz и съавт., според които воден екстракт от *C. coccineum* стимулира сперматогенезата при незрели плъхове. За съжаление, авторите не са направили опит да изолират конкретно съединение, отговорно за тази активност. Растенията от рода Cynomorium предлагат нов подход към лечението на човешкия стерилитет - проблем, който в наши дни е от значима величина.
От друга страна, нивата на тестостерон и фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) в серума са били по-ниски при незрели 20-дневни мъжки плъхове, приемали воден екстракт от *C. coccineum* в продължение на 6 дни, в сравнение с контролната група. ФСХ стимулира растежа на тестисите и засилва производството на андроген-свързващ протеин от клетките на Сертоли - компоненти на семенните каналчета, необходими за поддържане на съзряващите сперматозоиди. За разлика от ФСХ, нивата на хормона, стимулиращ интерстициалните клетки (ICSH), са били по-високи при третираните животни. ICSH, който се секретира от предния дял на хипофизата, действа чрез развитие на интерстициалната тъкан в тестисите и стимулиране на секрецията на андрогенни хормони. Тълкуването на тези резултати е доста сложно, което не е позволило на авторите да очертаят един-единствен възможен сценарий. Въпреки това, те стигат до заключението, че водният екстракт стимулира развитието на тестисите и сперматогенезата при незрели плъхове, като въздейства пряко върху семенните каналчета.
Изследвано е и влиянието на водния екстракт от C. coccineum върху репродуктивната система на женски плъхове. Незрели животни на възраст 17 и 25 дни са приемали екстракта в продължение на 6 дни. Наблюдавани са значителни промени в нивата на гонадотропините (ФСХ и ЛХ), придружени от увеличаване на теглото на яйчниците и засилена фоликулогенеза, особено при 25-дневните плъхове. Остава обаче неясно дали тези ефекти се проявяват пряко върху гонадотропините, или чрез хипоталамуса.
- противохемороидални свойства;
- регулира менструалните нарушения;
- хипотензивно действие;
- антиоксидантен потенциал;
- антивирусна активност;
- противодейства на умората;
- адаптогенно, тонизиращо;
- антитирозиназно;
Тирозиназите са отговорни за образуването на меланин или меланиноподобни пигменти при повечето живи организми, а също така участват в синтеза на бисусни нишки. Ензимните инхибитори се използват за предотвратяване на хиперпигментацията на кожата, както и за предпазване от потъмняване на плодове, зеленчуци и скариди. Откриването на нови инхибитори на тирозиназата е силно желателно, предвид нарастващия интерес към вещества от естествен произход за сметка на такива, получени чрез химичен синтез. C. coccineum се очертава като обещаващ кандидат за създаване на препарати на основата на природни вещества, предназначени за контрол на процесите на покафеняване.
- ефекти върху сърдечно-съдовата система
Изследвания установяват, че пресният сок от плодовете понижава кръвното налягане. Този ефект не се наблюдава при екстракти, получени чрез органични разтворители. За съжаление, авторите не успяват да идентифицират конкретен компонент, на който да се припише този ефект, а през следващите години, доколкото е известно, не са провеждани проучвания, които да потвърдят тази интересна биологична активност на C. coccineum.
Изследвани са потенциалните защитни ефекти на метанолови екстракти от няколко саудитски растения срещу индуцирана от доксорубицин кардиотоксичност при плъхове. Доксорубицинът (DOX) е антрациклин, който се използва широко като химиотерапевтично средство при лечението на редица тумори. Неговата кардиотоксичност обаче възпрепятства прилагането му в максимални терапевтични дози. Повечето проучвания посочват повишения оксидативен стрес като основен фактор за кардиотоксичността на DOX.
Метаноловите екстракти от *C. coccineum* притежават значителни антиоксидантни свойства. Това може да обясни защо предварителното третиране и съпътстващото прилагане на метанолови екстракти от растението предпазват от индуцирано от DOX изчерпване на GSH (редуциран глутатион), липидна пероксидация и повишена активност на серумната креатинкиназа-MB (CK-MB) - маркер, използван за проследяване състоянието на сърцето. Въпреки това, този екстракт не смекчава хистопатологичните изменения, предизвикани от DOX.
- антимикробна активност
В редица източници циномориум се посочва като традиционно средство за заздравяване на рани. Този ефект се дължи на неговите стягащи (адстрингентни) и кръвоспиращи (антихеморагични) свойства. Може да се предположи обаче, че ефективността му (особено в миналото) не се е ограничавала само до спиране на кървенето, а е включвала и синергично действие, насочено към предотвратяване на инфекции. В тази връзка е изследвана антимикробната активност на екстракти от C. coccineum, тъй като това би било ценно качество и при влагането им в нутрацевтични или козметични продукти.
Водни екстракти от образци, събрани в Сардиния, са тествани чрез дисково-дифузионен метод срещу няколко щама грам-положителни и грам-отрицателни бактерии. Екстрактите потискат растежа на всички изследвани грам-положителни бактерии, включително клиничния изолат MRSA S. aureus (метицилин-резистентен Staphylococcus aureus).
- антигъбична активност
Проби от малтийска гъба са изследвани и по отношение на активността им срещу някои видове гъбички. Като алтернатива на класическите системи за екстракция с вода или разтворител е използвана екстракция със свръхкритичен флуид (CO2–SFE) за получаване на т.нар. „фиксирано масло“ (масло, съдържащо нелетливи компоненти). Получената по този начин смес от неполярни съединения е сравнена с метаноловия екстракт от растението. Фиксираното масло показва по-слаба активност в сравнение с метаноловия екстракт, което предполага, че антифунгалната активност може да се дължи на определени полярни фитохимични съединения. Метаноловият екстракт демонстрира минимална инхибираща концентрация (МИК) от 0,025 mg mL-1 срещу Candida krusei, C. guilliermondii и C. neoformans - стойност, дори по-ниска от тази на флуконазола, използван като стандартен антифунгален агент. Като цяло, екстрактът показва активност срещу видове от рода Candida, Cryptococcus neoformans и видове от рода Trichophyton.
Антигъбична активност срещу C. albicans е потвърдена при наноформулировки, базирани на C. coccineum, събран в Сардиния. За получаването на почти еднакви сферични частици в нанодиапазона (3-600 nm) са използвани високоскоростно разбъркване и хомогенизация под високо налягане. Авторите установяват, че само нанопробите, получени от силно оцветения външен слой, потискат растежа на патогенната гъбичка, докато безцветната обелена част от растението е почти неактивна. Това показва, че за антигъбичната и антимикробната активност може да са отговорни различни химични съединения.
Трябва да се отбележи, че почти всички проучвания върху свойствата на билката са проведени in vitro, като липсват значими потвърждения in vivo. Особено обещаваща изглежда противотуморната активност. От друга страна, макар и интересни, данните за въздействието на растението върху сърдечносъдовата система са все още твърде ограничени. Тези факти, в съчетание с действието му срещу ензима тирозиназа, предполагат, че растението би могло да бъде подходящо за нутрицевтични цели или като добавка в хранително-вкусовата промишленост. От друга страна, неговата антимикробна активност би могла да открие възможности за приложение в козметиката.
Въздействието върху репродуктивните системи също би могло да бъде много обещаващо от търговска гледна точка, но е необходимо то да се съпостави със съществуващите лекарствени средства. Освен това, все още не са установени конкретните химични съединения, отговорни за тази активност. Изясняването на този въпрос би помогнало да се разбере дали ефектът е локален, или засяга и централната нервна система.
Употребата на препарати от C. coccineum за лечение на диария и кръвоизливи е била широко препоръчвана в медицинските текстове. Това се дължи на стягащото и кръвоспиращо действие на катехините и проантоцианидините, съдържащи се в съцветията и листата на растението, както и на кръвоспиращия ефект на галовата киселина, която се открива в стъблото му.
Ползи за здравето от циномориум
Повишаване на жизнеността, подкрепа на имунната система, облекчаване на ставни и мускулни проблеми
Зад необичайния си външен вид циномориумът крие ценно тонизиращо средство, което носи най-големи ползи при редовна употреба във времето. В традиционните билкови практики, особено в азиатската медицина, екстракти от това растение често се използват за укрепване на организма и поддържане на жизнеността - нещо особено полезно при смяна на сезоните, когато тялото се нуждае от допълнителна подкрепа.
Циномориумът е богат на мощни съединения, които му създават репутацията на ефективно природно средство. Често се използва за подобряване на сексуалното здраве и репродуктивните функции. Освен това се смята, че билката подпомага здравето на ставите и мускулната сила, което я прави ценна добавка за поддържане на подвижността и физическото благополучие.
Растението може да се приготвя под различни форми като чай, тинктура или капсули за подкрепа на общото здраве през цялата година. Макар външният вид на циномориума - плътен и месест, да изглежда необичаен, той е високо ценен в билколечението заради широкия си спектър от ползи, включително укрепване на имунната система и повишаване на издръжливостта. След съответната обработка той се превръща в приятно за консумация и мощно средство за здраве, заемащо важно място в традиционните лечебни практики.
Лечебната репутация на Cynomorium coccineum се подкрепя както от традиционните знания, така и от съвременните научни изследвания. В исторически план то е било използвано за лечение на:
1. Храносмилателни разстройства: Смятало се е, че екстрактите от растението успокояват стомашно-чревния дискомфорт, лекуват диария и подпомагат храносмилането.
2. Анемия и умора: Богато на желязо, Cynomorium coccineum традиционно се е използвало за борба с анемията и повишаване на енергийните нива.
3. Мъжко репродуктивно здраве: В много култури растението е било считано за афродизиак и лечение на еректилна дисфункция и безплодие.
4. Противовъзпалително и заздравяващо рани: Прилагано локално или консумирано, се е използвало за намаляване на възпалението и насърчаване на заздравяването на рани и язви.
5. Укрепване на имунитета: Смятало се е също, че растението укрепва имунната система, помагайки на тялото да се бори с инфекциите.
6. Ендокринно здраве: Предварителни проучвания сочат, че растението може да влияе върху хормоналния баланс, особено по отношение на нивата на тестостерон, което подкрепя репутацията му на афродизиак.
Употребата на това растение в Испания е ограничена предимно до провинция Албасете. Там отвара от растението се използва за промивки при хемороиди, за лечение на диария, както и като обезболяващо средство за жабурене при деца, на които им никнат зъби. На остров Сардиния надземните части на растението са се използвали под формата на отвара срещу диария. В страните от Северна Африка всички части на билката се използват като афродизиаци, средства за стимулиране на сперматогенезата и общоукрепващи тонизиращи средства, или като стипчиви (адстрингентни) препарати за лечение на хемороиди и диария. Прахът от растението се смесва с масло при жлъчни запушвания или се добавя като подправка към месни ястия. В Северен Тунис надземните му части също се използват при хемороиди и диария, докато в Сахарска арабска демократична република растението се прилага за лечение на диария при камилчета и мастит при камили.
Интересно за историческата употреба на циномориум като билково лекарство
Циномориумът е ценен от векове, а употребата му е добре документирана в различни култури - най-вече в древните азиатски и близкоизточни билкови традиции. В старинни текстове се описва използването му заради неговите тонизиращи и възстановяващи свойства, като се подчертава ролята му за повишаване на жизнеността и справяне със специфични здравословни проблеми, свързани с репродуктивното здраве и състоянието на ставите.
Изолирането на галова киселина (използвана като кръвоспиращо средство), нарастващата наличност на химически кръвоспиращи препарати през XVIII век, както и наличието на ефикасни алтернативни средства срещу диария с по-сигурно действие, най-вероятно са довели до намаляване на значението на малтийската гъба във фармацията през XVIII век. Ефективността на галовата киселина като системно кръвоспиращо средство остава несигурна.
Рицарите са познавали растението още от времето, когато са били в Йерусалим. Когато през XVI век са принудени да напуснат Йерусалим, те се установяват в Малта и откриват Cynomorium върху „Гъбената скала“. Растението е било строго охранявано от войници, а за крадците са били предвидени сурови наказания. През 1651 г. е построена кулата Дуейра (Dwejra Tower), за да се охранява скалният къс, върху който расте то. Рицарите са използвали изсушени съцветия за спиране на кръвоизливи, предотвратяване на инфекции и възстановяване след битка. Растението се е използвало също за лечение на стомашни проблеми, дизентерия, диария и хемороиди, както и като афродизиак. Изсушени съцветия са били изпращани като ценен дар на европейски крале, кралици и благородници.
То е играло много важна роля и в арабските страни, където е било използвано под името „тартут“ (tarthuth), например за лечение на високо кръвно налягане, повръщане, колики, стомашни язви, нередовна менструация, импотентност, безплодие и венерически болести. Освен това се е ползвало за храна, като подправка и като средство за боядисване на тъкани.
В традиционните кухни, особено в региони на Азия и Средиземноморието, циномориумът е намирал приложение в различни ястия и напитки. Макар да не е толкова универсален в кулинарията, колкото например копривата, неговите екстракти са се използвали за обогатяване на напитки и специални лечебни рецепти в духа на древната философия, че храната може да бъде и лекарство.
Освен кулинарното и лечебното си приложение, в исторически план циномориум е ценен и заради своята здравина и влакнеста структура. Тези влакна са намирали приложение в традиционните занаяти подобно на начина, по който копривата се е използвала в текстила и при изработването на въжета. Устойчивостта и уникалните свойства на растението са го превърнали в полезен ресурс за създаване на инструменти и предмети, които са едновременно функционални и натоварени със символика, внасяйки по-дълбоко културно и историческо значение в ежедневието.
Cynomorium coccineum в Катар
В Катар Cynomorium coccineum отдавна е признат за лечебната си стойност. Известен на местно ниво като „барнават“, Абушал или тартут, той се използва в традиционната бедуинска медицина за лечение на различни заболявания. Сухата среда на Катар е идеална за това устойчиво растение, което често може да се намери в песъчливи и солени почви близо до бреговата линия. В продължение на векове местните общности го събират заради терапевтичните му свойства, особено за храносмилателни проблеми, заздравяване на рани и повишаване на жизнеността.
Традиционната катарска медицина често използва Cynomorium coccineum в прахообразна форма или като отвара. Било е особено ценено заради предполагаемата си способност да повишава мъжката потентност, да лекува анемия и да действа като тоник при обща слабост. Оскъдността и лечебната репутация на растението повишават неговия статус, правейки го търсено лекарство в региона.
Cynomorium coccineum в малтийското наследство
В Малта билката заема уникално място както в историята, така и във фолклора. Често наричано Малтийска гъба, растението е тясно свързано с рицарите на Свети Йоан, които управлявали Малта от 1530 до 1798 г. Рицарите открили растението на малкия остров Филфла и други скалисти терени и то се превърнало в ценен лечебен ресурс в техните лазарети.
Смятало се е, че малтийската гъба има чудодейни лечебни свойства. Използвана е като лекарство за дизентерия, стомашно-чревни разстройства и кръвоизливи. Историческите записи сочат, че рицарите са култивирали дълбоко уважение към растението, дори са ограничавали достъпа до райони, където е растяло, за да защитят запасите му. Великият магистър на Ордена е гарантирал, че Cynomorium coccineum е изнесен като престижен подарък за европейски кралски особи и високопоставени лица.
Значението на растението в Малта се отразява и в неговата културна символика. Cynomorium coccineum се споменава в малтийския фолклор и понякога се свързва с жизненост и устойчивост, отразявайки собствената му способност да вирее в сурови условия.
Cynomorium coccineum е доказателство за способността на природата да се адаптира и да предоставя лек за човешките неразположения. Присъствието му в суровите ландшафти на Катар и Малта подчертава неговата устойчивост и екологична значимост. В продължение на векове то е било източник на изцеление и вдъхновение, свързвайки традиционното познание със съвременната наука.
Докато изследователите продължават да разкриват тайните му, Cynomorium coccineum ни напомня за богатството от лечебни ресурси, които се срещат в природата. Опазването на това забележително растение е не само признание за неговото историческо и културно значение, но и инвестиция в потенциала му да допринесе за бъдещи медицински постижения.
Внимание!
Острата токсичност, генетичната токсичност и токсичността при 90-дневно многократно перорално приложение на C. songaricum (Suo Yang) са проучени при мишки. Тестът за остра токсичност не показва необичайно поведение или повишена смъртност сред животните. Установено е, че максималната поносима доза от този билков препарат надвишава 15 g/kg. В три проучвания за генотоксичност не са наблюдавани токсични ефекти. За целите на изпитването за генотоксичност са използвани: тест за обратни мутации при бактерии, тест за микроядра в костния мозък на мишки и анализ за хромозомни аберации в сперматоцити. При изследванията in vivo не е установена повишена честота на микроядра или структурни аномалии на хромозомите в сперматоцитите.
Заглавно изображение: wikimedia.org
Библиография
https://en.wikipedia.org/wiki/Cynomorium
https://www.indefenseofplants.com/blog/tag/Cynomorium+coccineum
https://powo.science.kew.org/taxon/urn:lsid:ipni.org:names:103330-1
https://heritagemalta.mt/news/not-a-fungus-by-any-other-name-cynomorium-coccineum/
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6719927/
https://botany.cz/en/cynomorium-coccineum/
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0378874119331496
https://www.usahealthking.com/blogs/herbal-medicine/cynomorium?srsltid=AYCX9vLg9WJ6QIoGgg8dfO40Bl2BTbCbn0THNPwlfFPZEX9oXLuAO7LK
https://www.independent.com.mt/articles/2026-10-18/newspaper-lifestyleculture/Maltese-Mushroom-A-botanical-marvel-with-medicinal-legacy-6736293819
https://www.sciencedirect.com/topics/pharmacology-toxicology-and-pharmaceutical-science/cynomorium
https://journal.pan.olsztyn.pl/Biological-Activities-and-Nutraceutical-Potentials-of-Water-Extracts-from-Different,98456,0,2.html
https://mmsl.cz/pdfs/mms/2020/02/05.pdf
https://agris.fao.org/search/en/providers/122535/records/65de58050f3e94b9e5cdec57
https://www.um.edu.mt/library/oar/handle/123456789/34922
Коментари към Циномориум, Малтийска гъба