Малайски орех, Анакардиум

Малайски орех, Анакардиум (Semecarpus anacardium) представлява дървесен вид принадлежащ към семейство Смрадликови (Anacardiaceae). Растението има много широк ареал на разпространение и не е изложено на сериозни заплахи. В Червения списък на застрашените видове на IUCN (2013 г.) то е класифицирано в категорията „Най-малко застрашен“.

Известен е още като „дърво за маркиране“ (marking nut tree), „малакско бобово дърво“, „маранийски орех“, „източно кашу“, „дърво на перачите“ (dhobi nut tree), „Балатака“ (Ballataka) или „Бхилва“ (Bhilwa) и „лаково дърво“. Европейците също наричат Semecarpus anacardium* „дърво за маркиране“ (marking nut), тъй като перачите са използвали плодовете му, за да отбелязват платове и дрехи преди пране - те оставят върху тъканта следа, която е неразтворима във вода.

Видовият епитет *anacardium* (в превод „сърце нагоре“) е използван от аптекарите през XVI век за обозначаване на плода на растението. По-късно Линей използва същото наименование за кашуто.

През Средновековието се е смятало, че подпомага паметта. Важно е обаче да се отбележи, че растението притежава и токсични свойства - може да причини увреждания на кожата и очите и дерматит. Контактът със сока му може да доведе до нефротоксичност и болезнено уриниране.

Устройство на малайски орех

Анакардиум е дърво със средни до големи размери (височина 15-25 м) със сива кора, която се бели на малки, неправилни люспи. Листата са прости, разположени последователно, с обратнояйцевидно-продълговата форма; достигат 30-60 см дължина и 12-30 см ширина. Върхът им е заоблен, а повърхността е кожеста - гладка от горната страна и повече или по-малко мъхеста от долната. Цветовете са зеленикаво-бели, събрани в съцветия тип „метлица“; появяват се едновременно с новите листа през май и юни. Растението се разпознава лесно по едрите си листа и червеникавите участъци по кората, от които изтича смола - тя почернява при контакт с въздуха.

Подобно на близкородственото му кашу, плодът му се състои от две части: червеникаво-оранжева „допълнителна“ част (същински плод) и черна костилкова част, разположена в края й. Самият орех е с дължина около 25 милиметра, с яйцевидна форма и гладка, лъскава черна повърхност. Допълнителната част е ядлива и сладка, когато узрее, но черната част е отровна; тя предизвиква тежка алергична реакция при консумация или при контакт на смолата й с кожата. Семето, намиращо се вътре в черната част, известно като годамби, е годно за консумация, ако бъде правилно обработено.

Разпространение на малайски орех

Естественият ареал на този вид обхваща територията от Индийския субконтинент до Мианмар, от външните части на Хималаите до Короманделския бряг. Представлява дърво, което расте предимно в сезонно сухия тропически биом. Вирее на надморска височина до около 1067 м. Растението е широко разпространено в Асам, Бихар, Бенгал и Ориса, Читагонг, Централна Индия, западната част на Малайския архипелаг и Северна Австралия. Среща се по-често в по-сухи, отколкото във влажни местности. Няма специфични изисквания към почвата. То е умерено сенкоиздръжливо.

Използваема част на малайски орех

Тази билка се използва в Аюрведа още от древността. Плодовете й са били определяни от Гален и Авицена като „златни жълъди“. Използват се различни части на растението с медицинска цел и в бита, включително плодовете, смолата и маслото.

Химичен състав на малайски орех

В Аюрведа малайският орех се класифицира сред подмладяващите билки и афродизиаците. Фитохимията на Semecarpus anacardium е била обект на задълбочени проучвания, при които са идентифицирани, изолирани и характеризирани над тридесет биоактивни съединения. Основните съставки включват 3-етокси-N,N-диетил-4-хидроксибензамид, аментофлавон, анакардинова киселина, анакардозид, билаванол А, кардол, гваяцин, меден(I) феноксид, различни аминокиселини (напр. DL-аргинин, L-левцин, L-метионин), флаванони (напр. галуфлаванон, джидифлаванон, налафлаванон), мастни киселини (напр. олеинова, палмитинова, тетрадеканова киселина) и други съединения, като рибофлавин, пирокатехин и тетрахидроаментофлавон.

Плодовете (ядките) на анкардиум съдържат множество биологично активни съединения  - бифлавоноиди, фенолни съединения, „билаваноли“ (bhilawanols), стероли, гликозиди, минерали, витамини и аминокиселини, флавоноиди и анакардиеви киселини, които притежават разнообразни лечебни свойства и са полезни при широк спектър от заболявания, включително инфекции, тумори, артрит и други.

Установено е, че билаванолът, извлечен от растителния материал, представлява смес от цис- и транс-изомери; тази молекула се състои предимно от 1,2-дихидрокси-3-(пентадекадиенил-8,11)-бензен и 1,2-дихидрокси-3-(пентадекадиенил-8)-бензен. Други изолирани компоненти в билката са: анакардозид, семекарпетин, налафлаванон, джидифлаванон, семекарпуфлаванон, галуфлаванон, анакардуфлавон, моноолефин I, диолефин II, билаванол-A, билаванол-B, аментофлавон, тетрахидроаментофлавон, семекарпол, анакардинова киселина, тетрахидробустафлавон, O-триметил бифлаванон A1(21), O-триметил бифлаванон A2, O-тетраметил бифлаванон A1, O-хексаметил бихалкон A, O-диметил бифлаванон B, O-хептаметил бихалкон B1, O-хексаметил бихалкон B2, O-тетраметил бифлаванон C.

Фенолните съединения съставляват основната част от маслото на Semecarpus anacardium. При излагане на въздух фенолните вещества се окисляват до хинони. Съхраняването на маслото в азотна среда спира процеса на окисление. Билаванол А (моноенипентадецил катехол I), билаванол B (диенипентадецил катехол II) и анакардозид (глюкозид) са трите основни фенолни съединения в него.

Лечебни свойства и приложение на малайски орех

Макар и най-известно с употребата си за производство на трайно маркиращо мастило, това многофункционално дърво осигурява също храна, лекарствени средства, масло и др. Събира се в големи количества от дивата природа за местна употреба, както и за търговия като лечебно средство; често се отглежда и като декоративно растение в тропическите райони. Билката се прилага от дълбока древност в различни традиционни медицински системи за лечение на редица заболявания. В народната медицина намира приложение при боядисване на косата и за стимулиране на нейния растеж.

В традиционната медицина се използва за лечение на състояния като артрит, кожни заболявания, тумори, неврологични разстройства и храносмилателни проблеми. Съвременните фармакологични изследвания потвърждават много от тези традиционни твърдения, като доказват ролята на растението в потискането на туморния растеж, намаляването на оксидативния стрес и засилването на имунния отговор.

Свойства на малайски орех

• противораково, антинеопластично, цитотоксично, цитопротективно;
• противовъзпалително;
• антимикробно;
• антисперматогенно;
• антитуберкулозно;
• антиатерогенно;
• ноотропно;
• хепатопротективо;
• кардиопротективно;
• антихелминтно;
• потенциална роля в имуномодулацията и сърдечно-съдовата защита.

Semecarpus anacardium ефективно инхибира ензима ацетилхолинестераза, като по този начин удължава полуживота на ацетилхолина. Следователно е доказано, че билката подпомага подобряването на когнитивните функции. Екстракти от растението са показали ефикасност срещу инфекции, тумори и артрит, като притежават потенциални противоракови и противовъзпалителни свойства. Анакардиум може да се използва за облекчаване на редица заболявания, като анорексия, кашлица, астма, лошо храносмилане, язви, мазоли, проказа, хемороиди и различни нервни разстройства.

Анакардиум е с положително въздействие при включване в лечението на ракови заболявания като хепатокарцином, карцином на млечната жлеза, левкемия, хроничната миелоидна левкемия.

Проявява антибиофилмна активност - инфекциите, свързани с биофилми, създават сериозни предизвикателства поради своята устойчивост към конвенционалните антимикробни терапии и представляват значим здравен проблем.

Приложение на различни части на анакардиум при заболвания

• плодове

Екстрактите от плода и ядката проявяват широк спектър от действия: антиатерогенно (намалява натрупването на мастни отлагания в артериите), противовъзпалително, антиоксидантно, антимикробно, антирепродуктивно, стимулиращо централната нервна система, хипогликемично (регулира нивата на кръвната захар), антиканцерогенно, значително цитотоксично, нефротоксично, както и способност да стимулират растежа на косата.

Плодовете на това растение действат още като

• адстрингентно;
• пречистващо/възстановяващо;
• противоревматично;
• газогонно;
• средство за предизвикване на дразнене (за облекчаване на болка в по-дълбоки тъкани);
• средство, предизвикващо зачервяване на кожата (рубефациент);
• средство, предизвикващо появата на мехури (везикант).

Зрелите плодове действат като афродизиак, подпомагат храносмилането и имат стимулиращ ефект. Паста или сок от плодовете се използват при лечение на бронхит, дизентерия, треска, астма и хемороиди; прилага се външно за облекчаване на ревматични болки, други болки и навяхвания. В Аюрведа зрелият плод се използва широко за лечение на различни заболявания, включително ракови образувания. Наблюдаваната противоракова активност се отдава на силните му антиоксидантни свойства и способността му да подсилва антиоксидантната защитна система в организма.

• масло от плодове

Чистият, черен и лютив сок/масло, извлечен от плодовете, се прилага външно за облекчаване на ревматични болки, общи болки и навяхвания. Малко количество от маслото се втрива в засегнатите зони – това е ефикасно средство, с изключение на случаите при хора, предразположени към възпаления и отоци. В комбинация с чесън и други съставки, сокът се използва за лечение на почти всички видове венерически заболявания.

• кора

Кората има умерено стягащо действие.

• семена

Паста от семената, смесена с мед, се използва при стомашни неразположения. Сокът от семената се прилага външно при лечение на трихофития (гъбични инфекции по кожата) и силно напукани стъпала. Той е изследван като потенциално противораково средство. Антибактериално съединение, изолирано от семената, обосновава употребата му при лечение на инфекции и разкрива потенциал за разработване на нови антибактериални лекарствени средства.

В Аюрведа семето (ядката) се счита за най-важната лечебна част. След процес на детоксикация (шодхана) то се използва при кожни заболявания, артрит, тумори, хроничен ревматизъм, чревни паразити, запек, диабет, дисменорея.

• масло от семена

Маслото, извлечено от семената, се прилага както вътрешно (в много малки дози), така и външно. То е изключително полезно при заздравяване на рани, хронични язви, подуване на жлези, филариаза, дрениране на абсцеси, предотвратяване образуването на гной, ревматични болки и кожни заболявания. Често се комбинира с чесън, лук, аджвайн (индийски кимион) или сусамово масло за по-добър терапевтичен ефект. Маслото от анакардиум съдържа фенолни химични съединения с антиоксидантно и противовъзпалително действие.

• млечен сок/смола/латекс

Млечният сок се прилага външно при главоболие, кожни заболявания и краста; хронична болка и локални възпалителни отоци. Проучвания, използващи млечен екстракт от Bhallataka при плъхове с индуциран ревматоиден артрит, разкриват наличието на флавоноиди, феноли и въглехидрати, като същевременно демонстрират защитен ефект срещу токсичност, предизвикана от оловен ацетат.

• сок от обвивката на плода

Установено е, че той има значим ефект при коронарна болест на сърцето, различни видове рак и други заболявания.

• плодова обвивка/перикарп

Перикарпът съдържа силни, активно дразнещи съединения и се използва само след пречистване. Традиционно той се включва в състава на препарати за лечение на нарушения, свързани с „Кафа“ (Kapha), хемороиди, диспепсия, рани, както и в терапии за регулиране на уринирането.

• кората, смолата, листата и семената се използват при лечение на ухапвания от змии и ужилвания от скорпиони.

В народната медицина препарати от кората се прилагат също за облекчаване на болка и при кожни проблеми, макар и по-рядко в сравнение със семената.

• листа

Листата понякога се включват в традиционни лечебни средства - главно при отровни ухапвания, възпалителни състоянияи за външно приложение. Някои системи на народната медицина споменават употребата на листа и при кожни заболявания или проблеми, свързани с рани.

Приложение на малайски орех при системни заболявания

Semecarpus anacardium се използва за медицински цели още от древността. Ето някои от здравословните проблеми, при които това растение може да помогне:

• Респираторни заболявания: Известно е, че облекчава определени дихателни оплаквания. Растението помага при бронхит, хронична кашлица и астма. Също така допринася за по-лесно дишане. 
• Сърдечни проблеми: Това специфично растение може да помогне при задържане на течности, отоци вследствие на сърдечна недостатъчност, както и при сърдечна слабост. 
• Храносмилателни проблеми: Може да се използва за овладяване на вътрешни инфекции и различни храносмилателни смущения, включително чревни паразити, диария, колит и хемороиди. Още от древността растението се прилага и при жълта треска. 
• Кожни инфекции: Чрез традиционни методи растението може да помогне при кожни инфекции като краста и гъбични инфекции (дерматофитози). Ефективно е и при други кожни проблеми, като екзема, мазоли, брадавици и псориазис. 
• Полова система: Растението традиционно се използва при репродуктивни проблеми, като болезнена менструация, нисък брой сперматозоиди и липса на сексуално желание. 
• Нервни разстройства: Анакардиум може да помогне при проблеми с паметта (забравяне), деменция и различни психологически травми. Известно е също, че облекчава парализа, невралгични болки, а в определени случаи - дори епилепсия.

Други употреби на малайски орех

Растението е източник на танини, черна боя и смола. Смолата или латексът, добивани от растението, намира приложение и в индустрията - като мастило за маркиране, багрило и материал за защитни покрития. Използва се за производството на трайно мастило за маркиране. Маслото, извлечено от семената, се влага в лакове, багрила и изолационни материали; използва се в производството на пластмаси, за регенериране на каучукови изделия, като средство за обработка на подови настилки, за защита на дървесината от термити. Семената са източник на танини.

Обвивката около семето също дава вид неизтриваемо мастило.

Сокът от плодните дръжки, смесен с варна вода, се използва като черно мастило за маркиране или писане върху тъкани. От дръжките на цветовете отново се добива черна боя.

Дървесината на малайския орех съдържа парлив сок, който я прави опасна за хората, работещи с нея. Използва се за производство на дървени въглища.

Плодовете се консумират от макаци и прилепи. Нектарът и прашецът служат за храна на пчели, птици и прилепи. Основни опрашители на билката са мухи, пчели, оси, пеперуди и мравки.

Внимание!

Хората, които проявяват алергични реакции към нея, трябва да преустановят употребата й и да я избягват. Тя не трябва да се използва при малки деца, много възрастни хора, бременни жени. Употребата й следва да бъде ограничена през летния сезон. При алергични реакции, като обрив, сърбеж и оток, като външни противодействащи средства се използват кокосово масло, пречистено масло (гхи), каша от листа на кориандър или масло, смесено с билката „муста“ (Cyperus rotundus). Приемът на сол и подправки трябва да бъде строго ограничен, а по време на лечение с Bhallataka се препоръчва избягване на излагане на слънце, топлина и прекомерна сексуална активност. Маслената част на ядката е токсична, като степента на нейното отстраняване е правопропорционална на границата на безопасност при употреба.

Споменават се случаи, свързани с лечение на алопеция, облекчаване на болка в глезена, причини за нефротичен синдром, анафилаксия, предизвикани от Semecarpus anacardium; алергичен дерматит, болезнено уриниране, инхибиране на ацетилхолинестеразата, контактна уртикария, атеросклероза и оток на лицето, причинен от същото растение.

Нефропатията се свързва с излагане на токсини от растителен произход. Отбелязано е, че - с изключение на нефротоксичността, причинена от боба „дженкол“ (Djenkol bean) - токсините от Semecarpus anacardium водят до остра бъбречна недостатъчност вследствие на хемодинамични ефекти.

Анакардиум може да причини увреждания на кожата и очите, спонтанни аборти и дерматит. Растението е отровно при допир подобно на отровния бръшлян и предизвиква тежък кожен обрив. Сокът може да предизвика дразнене, болезнени мехури и сърбеж по кожата в засегнатата зона; понякога мястото може да придобие вид, наподобяващ синина.

Дерматитът може да се развие у хора, които приготвят маслото, нанасят го върху дрехи по време на пране или носят така третирани облекла. Описани са два основни типа дерматит. Дерматит по ръцете и лицето може да възникне при хора, които приемат препарати от ядките с лечебна цел. Възможно е да бъдат засегнати и краката, ако ядките се стриват в хаванче, което се държи между коленете. Вторият клиничен тип засяга хора, които носят въпросните облекла, изложени на въздействието на сока от S. anacardium. В резултат на употребата на Semecarpus anacardium са се появили кожни лезии и анурия, като впоследствие се е развила кортикална некроза, която е прогресирала. Възможно е нефротоксичността на растителния сок да се дължи на съдържащите се в него фенолни съединения. При външно приложение S. anacardium е предизвикал изключително болезнено уриниране, яркочервена урина с наличие на кръв, както и болезнена дефекация. Пациенти, лекувани с S. anacardium, също съобщават за нежелани реакции. В отделните случаи тези странични ефекти са били свързани с приложената дозировка. Отбелязва се, че 17 от общо 70 души са проявили реакция към препарата. Обикновено тя се изразява в сърбеж по гърба на дланите и предмишниците, понякога придружен от червеникав макуло-папулозен обрив.

Малайският орех не трябва да се приема във високи дози, тъй като може да причини появата на мехури в гърлото и сериозно дразнене на стомашно-чревния тракт. В някои случаи са възможни също хипотония (ниско кръвно налягане), затруднено дишане (диспнея) и арефлексия (липса на рефлекси).

Заглавно изображение: wikimedia.org