Увеличени еритроцити

› Въведение

› Видове лимфоцитоза

› По-чести причини за възникване

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Увеличени еритроцити представлява състояние, при което концентрацията на еритроцитите в циркулиращата кръв е повишена. За високи стойности се приема, когато броят на еритроцитите надвишава 5,9 × 10¹²/L при мъжете и 5,2 × 10¹²/L при жените. Повишените стойности могат да бъдат свързани както с първични нарушения на костния мозък, така и с вторични състояния като дехидратация, хронична хипоксия, сърдечно-съдови патологии или заболявания на белите дробове. 

Еритроцитите, известни още като червени кръвни клетки, представляват малки, безядрени клетки. Те имат характерна форма на двойно вдлъбнат диск, която осигурява оптимална повърхност за газообмен, както и възможност за при преминаване през капилярите. Типичният диаметър на човешки еритроцит е около 7-8 μm, а дебелината между 1.7-2.2 μm в центъра и 2.5 μm в периферията. 

Увеличени еритроцити може да се дължи на: 

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм: полицитемия вера, фамилна еритроцитоза
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата:  Синдром на Кушинг, надбъбречен аденом, прием на анаболни стероиди
• Болести на отделителната система: поликистоза на бъбреците, стеноза на бъбречната артерия
• Болести на органите на кръвообращението: вродени сърдечни пороци
• Травми, отравяния и други външни въздействия: тютюнопушене, голяма надморска височина, отравяне с въглероден окис, прием на медикаменти
• Болести на дихателната система: хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), белодробна фиброза, сънна апнея
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации:  синдром на Гаисборк (Gaisbock)
• Новообразувания: бъбречен карцином, хепатоцелуларен карцином 

По-чести причини за възникване 

Дехидратация

Дехидратацията представлява състояние на воден дефицит, при което организмът губи повече течности отколкото приема. В резултат на тов Асе наблюдава нарушение на водно-електролитния баланс и намаляване на плазмения обем. Когато количеството вода в кръвта намалее, абсолютният брой на еритроцитите остава непроменен, но концентрацията им в единица обем се увеличава. Това създава впечатление за повишен брой еритроцити, явление известно като относителна еритроцитоза. Дехидратацията може да възникне при недостиг на течности, повръщане, диария, обилно изпотяване, висока температура или при прием на диуретици. Възстановяването на водния баланс обикновено нормализира показателите.

» Повече информация по темата: Дехидратация 

Хипоксия 

Oстрата или хронична хипоксия са състояния, които увеличават продукцията на еритроцити. Механизмът по който се осъществява това е чрез стимулиране еритропоезата - процесът, при който се образуват нови еритроцити в костния мозък, под влияние на хормона еритропоетин. 

• Голяма надморска височина: Голямата надморска височина е една от физиологичните причини за увеличен брой еритроцити, защото атмосферното налягане и концентрацията на кислород във въздуха са по-ниски. Това води до по-ниска кислородна сатурация в кръвта и стимулира организма да компенсира чрез повишено производство на еритропоетин. Хормонът активира костния мозък да синтезира повече еритроцити, за да осигури достатъчно кислород за тъканите. При продължителен престой на висока надморска височина броят на еритроцитите постепенно се увеличава като компенсаторен механизъм, който подобрява кислородния транспорт.
• Обструктивна сънна апнея: представлява нарушение на дишането по време на сън, при което настъпват кратки, но повтарящи се паузи в дишането. Тези паузи могат да продължат от няколко секунди до минута и водят до спад на кислородното насищане в кръвта. Организмът реагира с микросъбуждания и усилие за възстановяване на дишането, което фрагментира съня и причинява хронична нощна хипоксия. Сънната апнея често се проявява с хъркане, умора през деня и неспокоен сън.
• Белодробни заболявания: състояния като хронична обструктивна белодробна болест, фиброза или други интерстициални заболявания също водят до увеличен брой еритроцити чрез механизъм на хронична хипоксия. Тъканите получават по-малко кислород поради нарушена белодробна вентилация или дифузия. В резултат костният мозък произвежда повече еритроцити, което увеличава кислородния капацитет на кръвта.

Отравяне с въглероден окис

Въглеродният окис (CO) е невидим и без мирис газ, който се образува при непълно изгаряне на органични материали. Отравяне с въглероден окис настъпва най-често при вдишване на газове от неправилно работещи отоплителни уреди, автомобилни изпарения в затворени пространства или при пожари.Симптоми обикновено включват главоболие, замаяност, гадене, слабост, болки в гърдите, обърканост и в тежки случаи - загуба на съзнание. Газът се свързва с хемоглобина в кръвта и пречи на преноса на кислород до органите. 

Полицитемия вера 

Полицитемия вера е първична миелопролиферативна неоплазия, при която костният мозък произвежда прекомерно количество еритроцити независимо от регулаторните механизми на организма. В повечето случаи е свързана с мутация в гена JAK2. Клинично може да се прояви със зачервено лице, главоболие, чувство за тежест в главата и повишен риск от тромбози. Диагнозата се поставя чрез лабораторни изследвания и костно мозъчна биопсия.

» Повече информация по темата: Полицитемия вера

Прием на медикаменти 

Някои лекарства могат да доведат до вторична еритроцитоза:

• Диуретици: причиняват загуба на течности и водят до относителна еритроцитоза.
• Анаболните стероиди: стимулират еритропоетичната активност и увеличават производството на еритроцити.
• Еритропоетин (EPO): използва се терапевтично при анемии, но неправилната употреба (включително злоупотреба в спорта) води до прекомерно производство на еритроцити.

Симптоми 

При увеличен брой еритроцити симптомите често се дължат на по-високия вискозитет на кръвта и намаления кислороден транспорт. Оплакванията могат да бъдат леки или изразени според степента на еритроцитозата и причината за нейното възникване. Най-често пациентите съобщават за следните симптоми:

• Главоболие
• Световъртеж или усещане за нестабилност
• Зачервяване на лицето
• Умора и отпадналост
• Тежест или болка в главата
• Зрителни нарушения, „мъгла“ пред очите
• Парестезии или изтръпване на крайниците
• Повишена склонност към кръвно сгъстяване и тромбози
• Задух при натоварване
• Сърбеж (понякога по-силен след къпане)

Изследване и диагноза 

Увеличаването на еритроцитите само по себе си не представлява заболяване, а лабораторен признак, който насочва към възможни подлежащи състояния. За да се постави точна диагноза, е необходимо да се оценят и други лабораторни показатели и клинични симптоми. 

Анамнеза

Оценяват се симптоми като главоболие, замайване, умора, сърбеж след топъл душ, кървене от носа, тромбози. Разпитва се за тютюнопушене, хронични белодробни заболявания, престой на висока надморска височина, прием на медикаменти (например тестостерон), наличие на сърдечни или бъбречни заболявания, както и фамилна анамнеза.

Физикален преглед

Оценява се общото състояние, цвят на кожата и лигавиците, кръвно налягане и сърдечна честота. Палпират се далакът и черният дроб за признаци на спленомегалия или хепатомегалия. Изслушва се сърдечно-белодробната система за наличие на шумове или белези на хронична хипоксия.

Кръвни изследвания

Първата стъпка е да се установи дали повишението на еритроцити е абсолютно или относително, след което се преминава към детайлно лабораторно изследване. То може да включва следните показатели:

• Пълна кръвна картина - еритроцити, хемоглобин, хематокрит, MCV, MCH, MCHC, левкоцити, тромбоцити.
• СУЕ - скорост на утаяване на еритроцити,
• Изследване на еритропоетин - хормон, стимулира образуването на еритроцити (еритропоеза)
• Кръвно-газов анализ - изследване, което оценява кислородното насищане и газовия обмен, полезен при съмнение за белодробни или сърдечни заболявания.
• Бъбречни показатели - оценка на креатинин, урея.
• Чернодробни показатели - АСАТ, АЛАТ, ГГТ, АФ, билирубин, албумин, протромбиново време.
• Карбоксихемоглобин - изследва се при съмнение за отравяне с въглероден окис 

Други изследвания

• Генетично изследване - търси мутация в гена JAK2, която е характерна за полицитемия вера
• Костномозъчна пункция - извършва се при съмнение за миелопролиферативно заболяване и позволява директна оценка на клетъчния състав и активността на костния мозък.
• Ехография на коремни органи - за оценка на бъбреците, черния дроб, слезка, жлъчен мехур и панкреас
• Ехокардиография - при съмнение за сърдечни пороци или сърдечна недостатъчност, водещи до хронична хипоксия.
• Полисомнография - при съмнение за обструктивна сънна апнея като причина за вторична еритроцитоза.
• Спирометрия - функционално изследване на дишането за диагностика на ХОББ, астма и други белодробни заболявания.

Изображения: freepik.com