Увеличен или намален мускулен тонус

Увеличен или намален мускулен тонус представлява състояние, при което могат да се наблюдават и двата вида мускулен тонус - повишен, когато контрактилитета на мускулите е увеличен и пасивното движение на крайниците е невъзможно и намален, когато пациента е вял и отпуснат и е затруднено поддържането на позата на тялото и главата.

Увеличен или намален мускулен тонус се наблюдава при различните форми на детска церебрална парализа, деформираща мускулна дистония тип 1, идиопатична дистония тип 1, дистония на Опенхайм (Oppenheim's dystonia), торзионна дистония тип 1 с автозомно доминантно унаследяване и други.

Понижен тонус се наблюдава при синдром на Прадер-Вили, доброкачествена вродена хипотония, синдром на Патау (Patau), синдром на котешкото мяукане, детски ботулизъм, хипотиреоидизъм, миастения гравис, мускулна дистрофия, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre), синдром на Елер-Данлос, хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, травма на гръбначния мозък и други.

Повишен мускулен тонус се наблюдава при болест на Паркинсон, менингит, кататония, дискова херния, епилепсия, злокачествена хипертермия, тетанус, нараняване на гръбначния стълб, бъбречни заболявания, дехидратация, респираторна алкалоза, амиотрофична латерална склероза, ревматична треска, болест на Алцхаймер, алкохолна енцефалопатия, сънна болест, бяс, болест на Хънтингтън и други.