Неспособност за водене на разговор

Неспособност за водене на разговор представлява говорно нарушение, при което индивидът не може да започне и поддържа нормален разговор с другите.

Неспособност за водене на разговор може да се дължи на физическа неспособност за това (мутизъм - неспособност за изговаряне на срички и думи), или на ментално разстройство (например аутизъм). Други причини за неспособност за водене на разговор могат да бъдат: употреба на наркотици, отосклероза, мозъчен инсулт, мозъчна киста, пресбиакузис, руптура на тъпанчевите мембрани, синдром на Аспергер, ларингит, болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth), шизофрения, болест на Алцхаймер, поведенчески разстройства, паническо разстройство, булимия, дистимия, посттравматично стресово разстройство, нарушения в комуникацията.

Нарушения в комуникацията (Communication disorders) представляват разнообразие от разстройства и състояния, при които се наблюдава нарушение на способностите на индивида да комуникира с останалите. Нарушенията могат да включват проблеми с речта, езика, слуха или развитието. Влиянието им върху комуникирането може да бъде слабо или много добре изразено. Примери за нарушение в комуникацията са заекването, аутизмът, дислексия и други. Наблюдават се следните симптоми: неспособност за водене на разговор, неспособност за изразяване на мислите и чувствата, стереотипна реч, нарушения в говора, глухота, слепота, мутизъм. Симптомите може да варират в зависимост от първопричината за нарушенията в комуникирането.