Миофасциален синдром

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Синдром на миофасциална болка е често срещан при пациенти с мускулно-скелетни заболявания. Това е състояние на болка, произхождаща от мускула и околната фасция. Пациентите обикновено се представят с локализирана болка в ограничена област. При тези пациенти характерни са тригерните точки на засегнатите мускули. Заболяването може да се раздели на остра и хронична форма. Хроничен миофасциален синдром обикновено е с по-лоша прогноза и симптомите могат да продължат повече от 6 месеца. Лечението е индивидуално при пациентите и основно включва обезболяващи средства и рехабилитация.

Въведение

Синдром на миофасциална болка, известен още като хронична миофасциална болка, е синдром, характеризиращ се с хронична болка в множество миофасциални тригерни точки (възли) и фасциални стеснения (съединителна тъкан). Може да се появи във всяка част на тялото. Симптомите на миофасциална тригерна точка включват:

• Повишена чувствителност
• Болка при палпация на тригерна точка
• Втвърдяване на мускула
• Мускулна слабост

Смята се, че причината е мускулно напрежение или спазми в засегнатата мускулатура. Диагнозата се основава на проявените симптоми, типични за миофасциален синдром.

Лечението може да включва болкоуспокояващи, физиотерапия и понякога мускулни релаксанти. Това е относително честа причина за темпоромандибуларна болка (болка в долната челюст).

Честота и причини

Точното разпространение на миофасциален синдром не е известно, но то е сравнително често състояние. Въпреки това, 30% до 80% от пациентите с мускулно-скелетни заболявания страдат от миофасциален синдром. Заболяването обикновено засяга индивиди между 25 и 50-годишна възраст.

Различни фактори могат да допринесат за миофасциален синдром. Рисковите фактори включват:

• Травматични събития
• Ергономични фактори (дейности свързани с необичайна поза)
• Структурни фактори (спондилоза, сколиоза, остеортрит)
• Системни фактори (хипотиреоидизъм, дефицит на вит. Д, железен дефицит)

Патофизиология

Точната патофизиология на миофасциален синдром все още не е известна. Една от приетите теории е енергийна криза на мускулните влакна. Повтарящата се или продължителна дейност може да причини претоварване на мускулните влакна, което води до мускулна хипоксия и исхемия. В допълнени, вътреклетъчните калциеви помпи не функционират поради изчерпване на енергията.

Увеличаването на вътреклетъчния калций предизвиква продължителна мускулна контракция. Освен това възпалителните медиатори, причинени от мускулно увреждане, допринасят за болка и чувствителност на засегнатите мускули. Освен тази хипотеза, има много теории като неврогенно възпаление, сенсибилизация и лимбична дисфункция, за които се предполага, че са свързани с миофасциален синдром.

Симптоми

Симптомите са различни за всеки човек със синдром на миофасциална болка. Понякога болката се появява внезапно и наведнъж. В други случаи това е постоянна, тъпа болка, която остава на заден план.

Симптомите на синдрома на миофасциалната болка включват:

• Болка, която е болезнена, пулсираща, стегната
• Тригерни точки (малки подутини, възли или възли в мускула, които причиняват болка при докосване и понякога, когато не са докоснати). Те обикновено се развиват, когато състоянието се влоши.
• Болка, чувствителни мускули
• Слаби мускули
• Намален обхват на движение

Понякога хората със синдром на миофасциална болка имат и други здравословни проблеми. Често срещаните проблеми включват:

• Главоболие
• Лош сън
• Стрес
• Безпокойство
• депресия
• Чувство на умора (умора)

Диагноза

Миофасциален синдром често не се диагностицира и пренебрегва. Това е така, защото много от неговите симптоми се припокриват с други състояния, които засягат неврната система, костите и сухожилията.

За да се диагностицира синдром на миофасциална болка, лекарят извършва подробен физикален преглед и спрямо проявените симптоми и оплаквания може да се постави диагнозата. При палпация на засегнатата група мускули може да се установят наличието на болезнени възли и уплътнения. Намирането и прилагането на натиск върху тригерна точка води до болка, непосредствено след натиска.
За потвърждение на диагнозата не се използват образни изследвания, тъй като нямат диагностична стойност при това заболяване.

Много заболявания се проявяват с регионална болка както миофасциален синдром. В диференциалната диагноза на заболяването се включват следните заболявания:

• Тендинопатия
• Артрит
• Бурсит

Лечение

Целите на лечението на миофасциален синдром са облекчаване на болката и корекция на провокиращите фактори. Има много лечение, които могат да бъдат ефективни при различните пациенти. Всички пациенти трябва да бъдат инструктирани за упражненията за разтягане и ергономията на мускулатурата. Често се използват нестероидни противовъзпалителни средства и мускулни релаксанти, но доказателствата за тяхната ефективност остават неубедителни.

Лечението на миофасциален синдром най-често включва:

• Физикална терапия за укрепване, разтгягане и отпускане на мускулите
• Сухо убождане (използване на тънки игли в тригерните точки за намаляване на напрежението)
• Светлинна терапия с лазер
• Ултразвукова терапия
• Транскутанна електрическа нервна стимулация

За облекчаване на болката най-често се използват следните медикаменти:

• Болкоуспокояващи
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Мускулни релаксанти
• Кортикостероиди

За облекчаване на симптомите пациентите също могат да приложат следните мероприятия:

• Ледени компреси за намаляване на възпалението
• Упражнения за разтягане
• Дихателни упражнения

Прогноза

Прогнозата при миофасциален синдром зависи от продължителността на симптомите. В острата фаза на заболяването симптомите обикновено изчезват спонтанно или след просто лечение. От друга страна, хроничният миофасциален синдром продължава много по-дълго от острата форма. В проведено проучване средната продължителност на симптомите е между 6 месеца и няколко години.

Изображения: freepik.com