Дисфункция на щитовидната жлеза

Дисфункцията на щитовидната жлеза представлява състояние, при което се установява липсваща или нарушена функциа на показаната жлеза. Нарушенията в дейността на щитовидната жлеза могат да доведат до сериозни, потенциално животозастрашаващи усложнения у пациента. Дисфункцията й е по-често срещана при жените, отколкото при мъжете. Хората на възраст над петдесет години, които имат хипертония или атеросклероза са изложени на риск от хипертиреоидизъм.

Дисфункцията на щитовидната жлеза е симптом при първична ендокринна токсичност с пропилтиоурацил, болест на Грейвс (Graves disease), травма на щитовидната жлеза, тиреоидит на Хашимото, неоплазии на жлезата, вродени аномалии, вродена липса на щитовидна жлеза, увреждане на хипофизата, автоимунни заболявания, Базедова болест, мултинодуларна гуша, следродилен тиреоидит, подостър тиреоидит, първична билиарна цироза, повишено ниво на растежен хормон, кандидоза, отравяне с хексахлорбензен, синдром на Кътлър (Cutler syndrome), синдром на Сьогрен (Sjogren syndrome), синдром на Кътлър-Бас-Ромши (Cutler-Bass-Romshe syndrome), синдром на Совал-Софър (Sohval-Soffer syndrome), приложение на някои лекарства (алферон N, инферген, интрон А, пегинтрон и др.), химиотерапевтично лечение, лъчетерапия и др.

Първичната ендокринна токсичност с пропилтиоурацил се изразява в излагане организма на пропилтиоурацил до токсични нива, което довежда до дисфункция на щитовидната жлеза. Пропилтиоурацилът засяга функционирането на щитовидната жлеза, чрез инхибиране на пероксидазната й активност. Степента на токсичност на химикала върху организма, се влияе от продължителността и степента на излагане на индивида на него.