Ниска алкална фосфатаза

› Въведение

› Референтни стойности

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ниска алкална фосфатаза в серума е състояние, при което стойностите на ензима алкална фосфатаза (AФ) са под долната граница на референтния диапазон за възраст и пол. Ниски стойности на алкалната фосфатаза се приемат обикновено при резултати под 35 U/L при възрастни. Те могат да отразяват нарушения в минералния метаболизъм, ендокринни заболявания, хранителни дефицити или редки генетични заболявания. Разпознаването на причината за ниската алкална фосфатаза е важно за навременната диагностика и правилно лечение.

Алкалната фосфатаза (АФ) е ензим, който се открива в най-голямо количество в черния дроб и в костната тъкан и в по-малки количества в червата, бъбреците и плацентата. Ензимът участва в процесите на минерализация на костите, синтез и разграждане на нуклеотиди, както и в транспорта на фосфати през клетъчните мембрани. При нормални условия нивата на AФ отразяват баланса между костна формация и резорбция, както и състоянието на чернодробните клетки. Ниска стойност на алкалната фосфатаза е по-рядко срещано отклонение в сравнение с повишените стойности, но може да бъде показател за различни патологични състояния или хранителни дефицити.

» Повече информация по темата: Повишена алкална фосфатаза

Ниска алкална фосфатаза може да се наблюдава при:  

• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - остеопороза, ахондроплазия.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хипотиреоидизъм, дефицит на цинк, дефицит на магнезий, недохранване, белтъчен дефицит, скорбут, дефицит на витамин Б12, болест на Уилсън.
• Болести на храносмилателната система - цьолиакия, чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност.
• Инфекциозни и паразитни болести - инфекция с Епщайн-Бар вирус (ЕBV), сепсис.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - злоупотреба с алкохол, интоксикация с тежки метали.
• Вродени аномалии и генетични нарушения - хипoфосфатезия. 
• Новообразувания - миелодиспластичен синдром.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на медикаменти (хормонални контрацептиви, антирезорбтивни медикаменти, химиотерапевтични средства).

Референтни стойности 

Референтните стойности на алкална фосфатаза зависят от възрастта и пола, но обикновено се движат в следните граници:

• Мъже: 40 - 130 U/L
• Жени: 35 - 120 U/L 
• Деца и юноши: 100 - 400 U/L (поради активен костен растеж)
• Бременни жени: наблюдава се физиологично повишение 

Ниски стойности на алкалната фосфатаза се приемат обикновено при резултати под 35 U/L при възрастни.

По-чести причини за възникване

Недостиг на цинк и магнезий

Цинкът и магнезият са есенциални елементи за активността на ензима алкална фосфатаза. Недостигът им води до понижена ензимна активност. Причини за дефицит могат да бъдат непълноценно хранене, хроничен алкохолизъм, заболявания свързани с малабсорбция и други. Клинично най-често се наблюдават умора, кожни промени, косопад и мускулни крампи. При възстановяване на минералния баланс стойностите на алкална фосфатаза обикновено се нормализират.

Недохранване

Ниска алкална фосфатаза се свързва най-често с продължителният недостиг на белтъчини в диетата. При тежко недохранване това води до нарушен синтез на ензими в черния дроб. Състоянието може да се срещне при хронични заболявания, анорексия, тежки диети или нарушена резорбция на хранителни вещества. Понижената алкална фосфатаза е възможно да е съпроводена с анемия, хипоалбуминемия, загуба на тегло и обща слабост.

Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм представлява състояние, което се характеризира с понижена функция на щитовидната жлеза. В резултат на това метаболитната активност и костният обмен в организма се забавят. Това води до понижаване на синтеза и активността на алкалната фосфатаза. Пациентите често се оплакват от постоянна умора, наддаване на тегло, суха кожа, запек, сънливост и мускулна слабост. Правилното лечение води до нормализиране на щитовидните хормони, както и нивата на алкална фосфатаза.

Прием на медикаменти

Някои лекарствени средства могат да доведат до понижени нива на алкална фосфатаза в серума. В повечето случаи това се дължи на потискане на ензимния синтез или активност. Най-често понижението е обратимо след спиране или корекция на медикамента. Такива лекарства могат да са:

• Перорални контрацептиви
• Антирезорбтивни медикаменти
• Химиотерапевтични агенти 
• Хормон-заместителна терапия

Инфекциозни процеси

Някои инфекциозни процеси могат временно да доведат до намаляване на активността на алкалната фосфатаза. При вирусни инфекции като цитомегаловирус (CMV) или Епщайн-Бар вирус (ЕBV), чернодробните клетки могат да бъдат временно увредени, което пряко потиска синтеза на ензима. При сепсис и системни възпалителни реакции може да се наблюдава транзиторно понижаване на алкалната фосфатаза, която отзвучава след възстановяване на пациента.

Хипофосфатемия

Хипофосфатемията е рядко наследствено заболяване, причинено от мутации в гена ALPL. То води до дефицит или липса на активност на костната изоформа на алкална фосфатаза което нарушава минерализацията на костите и зъбите. Проявите варират от тежки форми при новородени до хронични болки, фрактури и зъбни аномалии при възрастни.

Симптоми 

Ниската алкална фосфатаза сама по себе си не е заболяване, а отклонение в лабораторен показател. При много пациенти ниската алкална фосфатаза е безсимптомно състояние и се открива случайно при рутинно изследване. Въпреки това ниските стойности може да бъдат свързани с редица клинични прояви в зависимост от причината. Най-честите симптоми включват:

• Хронична умора
• Мускулна слабост
• Болки в костите или ставите
• Склонност към фрактури при минимална травма 
• Забавено зарастване на костите след счупване
• Изтръпване/мравучкане по крайниците 

Изследване и диагноза

Оценката на алкална фосфатаза започва с биохимично изследване на кръвна проба. Единичното измерване на ниска алкална фосфатаза може да бъде резултат от лабораторни грешки, затова в някои случаи е необходимо провеждане на повторно изследване. В случай че ниските стойности са персистиращи е необходимо да потърсите лекар за допълнителна диагностика. Установяване на подлежаща причина започва с подробно снемане на анамнеза, включително хранителни навици, прием на медикаменти, фамилна обремененост и наличие на придружаващи заболявания. След това по преценка на лекаря се назначат допълнителни лабораторни изследвания, които могат да включват:

• Серумни нива на цинк, магнезий, витамин B12
• Тиреоидни хормони (TSH, fT3, fT4)
• Калций, фосфор, витамин D
• Чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ) и албумин
• Костни маркери (остеокалцин, паратхормон) 

При съмнение за хипофосфатазия се препоръчва генетична консултация и извършване на генетично изследване за мутация в ALPL гена. Също така може да се измери повишено ниво на пиридоксал-5-фосфат (витамин B6), който е индиректен биохимичен маркер за заболяването.

Лечение

Лечението на ниската алкална фосфатаза е индивидуално и се определя от конкретната причина, която е довела до понижението. Основната цел е корекция на подлежащото състояние, което е довело до ниска алкална фосфатаза.

• Дефицит на витамини и минерали - провежда се суплементация на дефицитните витамини и минерали под лекарски контрол. След възстановяване на минералния баланс стойностите на АФ обикновено се нормализират.
• Недохранване - необходимо е постепенно подобряване на хранителния режим с включване на достатъчно белтъчини, витамини и микроелементи. При пациенти с нарушена резорбция се прилага лечение на основното заболяване.
• Хипотиреоидизъм - терапията се състои в заместително лечение с левотироксин, което нормализира метаболитната активност, костния обмен и нивата на алкална фосфатаза. Редовното проследяване на TSH и FT4 е задължително за оптимален контрол.
• Прием на медикаменти - при съмнение за лекарствено индуцирано понижение се обсъжда прекратяване, замяна или корекция на дозата на медикамента.
• Инфекциозни процеси - лечението е насочено към овладяване на инфекцията. След възстановяване на чернодробната функция и общия метаболитен баланс, нивата на алкална фосфатаза обикновено се нормализират.
• Хипофосфатазия - при доказана генетична форма се прилага ензимозаместителна терапия. 

Изображения: freepik.com