Последици от травма на окото и околоочната област МКБ T90.4

Причините за възникване на травма на окото и околоочната област при травматично увреждане на мозъка най-често включват: пътнотранспортни произшествия, спортни травми, насилие, случайни и неумишлени събития. Катастрофи с моторни превозни средства, които причиняват травма на главата и лицето, могат да доведат и до наранявания на окото, които обикновено са тежки по характер с множество разкъсвани, парчета стъкла в очите, орбитални фрактури, тежък хематом и проникващи наранявания на очната ябълка с пролапс на очното съдържание.

При затворена травма очната ябълка е цяла, но са налице няколко признака на окото, които класически описват ефектите от тъпа травма като например разкъсване на сфинктера на ириса, иридодиализа, разкъсване на трабекуларната мрежа, разделяне на ретината и др.

При проникваща травма е нарушена целостта на очната ябълка в пълнота в дебелина и може да бъде свързана с пролапс на вътрешното съдържание на окото.

При перфорираща травма очната ябълка е с нарушена цялост на две места, дължащи се на входна и изходна рана. Това е доста тежък вид нараняване.

Фрактура на орбитата на множество дребни фрагменти се причинява обикновено от тъпи травми, като например юмрук или удар с топка, което води до счупване на пода или медиалната стена на орбитата поради внезапното повишаване на налягането на орбитното съдържимо.

Множество последици от травма на окото и околоочната област в резултат на травматично увреждане на мозъка могат да възникнат, като например:

• посттравматична глаукома
• катаракта
• кръвоизлив в стъкловидното тяло
• отлепване на ретината
• частична или пълна загуба на зрението

Рискът за възникване на усложнения е по-висок при разкъсване на ретината, проникващи травми и тежки тъпи травми.

Функцията на орбитата е да защитава окото. В случай на удар очната ябълка често остава невредима. Въпреки това силата на удара е предадена върху цялата орбита, като резултатът е счупване на орбитата на множество дребни фрагменти или счупване на пода на орбитата. Симптомите на фрактура на орбитата включват: болка, тежък оток на клепача и лицето, тежко зачервяване около бялата част на окото, кръвотечение от носа, диплопия. Лечението е хирургично и антибиотично за предотвратяване на инфекция.

Последици от травма на окото и околоочната област в случай на фрактура на орбитата могат да се проявят с: целулит около орбитата, глаукома, разкъсване или отделяне на ретината.

Тъпа травма може да повреди структури в предната част на окото (клепачите, конюнктивата, склерата, роговицата, ириса и лещата), и тези в задната част на окото (ретината и зрителния нерв). Такова въздействие може да причини счупване на костите, които обграждат окото.

През първите 24 часа след тъпо нараняване кръвта може да попие през кожата на клепача и околните тъкани, което води до оток и кръвонасядане. Кръвта обикновено се дренира в дъното на окото, като след един-два дни това води до подуване и обезцветяване точно под долния клепач. Това няма ефекти върху зрението, но други наранявания на очите могат да бъдат сериозни.

Кръвоносните съдове на роговицата могат да се увредят, причинявайки солидно червено петно кръв върху бялата част на окото. Кръвта се намира под конюнктивата и е на повърхността на окото. Въпреки че кръвта може да изглежда тревожно, това е незначително и преминава без лечение.

Хифемата е кръвоизлив в предната камера на окото. Допълнително кървене може да настъпи до няколко дни след травмата. Хифемата може да доведе до постоянна, частична или пълна загуба на зрението. Загубата на зрението може да се дължи на повишаване на налягането в окото (глаукома), от оцветяване на роговицата с кръв, или и двете.

Пациентите с хифема имат замъглено зрение и болка при излагане на ярка светлина. Лечението се провежда с почивка на легло и капки за очи. Тъй като хифемата увеличава риска от развитие на глаукома през целия живот, хората, които са имали хифема, трябва да правят контролен офталмологичен преглед всяка година.

Травма може да причини разкъсване или отлепване на част или цялата ретина от подлежащата й повърхност в задната част на окото. Първоначално отлепяне на ретината може да създаде образи на неправилни тъмни плаващи форми или фотопсия (искри или светкавици пред очите). Част от зрението може да се замъгли или да се изгуби, обикновено периферната част. Лечението на тези последици от травми, класифицирани в рубриката S05.-, може да включва хирургическа намеса, лазер или криотерапия.

Други последици от травма на окото и околоочната област включват кървене в задната част на окото (кръвоизлив в стъкловидното тяло), разкъсване на ириса и изместване (дислокация) на лещата. Силата, необходима да причини тези наранявания, е голяма. Засегнатите хора са склонни да имат очевидни, тежки наранявания на очите с много аномалии. Всички засегнати хора са с нарушено зрение.

Проникващи травми могат да предизвикат късна поява на глаукома. Най-често появата й се дължи на възпалителна реакция на роговицата и ириса.