Газообразен хлор МКБ T59.4

Хлорът е жълто-зелен газ остра дразнеща миризма, който е вторият най-често срещан халоген. Хлорът се произвежда с търговска цел като компонент на избелващи и дезинфекционни препарати, като реагент в химическата промишленост, в производството на органични химикали и много междинни продукти за производство на пластмаса, в производството на синтетични смоли, в текстилната, хартиено-целулозната промишленост и др. Газообразен хлор е бил използван като химическо оръжие през Първата световна война.

Хлорът причинява остро увреждане на горните и долните дихателни пътища. Продължително излагане на хлорен газ може да се получи, тъй като умерената му разтворимост във вода забавя появата на симптомите на горните дихателни пътища в продължение на няколко минути. В допълнение плътността на газа е по-голяма от тази на въздуха, в резултат на което той остава близо до нивото на земята и се увеличава времето на експозиция.

Хлорът е умерен разтворим във вода и в комбинация с нея образува хипохлориста и солна киселина. Счита се, че клетъчното увреждане е резултат от окисляването на функционални групи в клетъчните компоненти, от реакциите с водата от тъканите с образуване на хипохлориста и солна киселина и от образуването на свободни кислородни радикали. Преобладаващите цели на солната киселина са мукозната мембрана на горните дихателни пътища и конюнктивите.

Началото на отговор на хлорната експозиция зависи от: концентрацията на хлорния газ, продължителността на експозицията, съдържанието на вода в изложените тъкани, както и индивидуалната чувствителност на пострадалия. Непосредствените ефекти на токсичността на газообразен хлор се проявяват с остро възпаление на конюнктивите, носа, фаринкса, ларинкса, трахеята, бронхите.

Възпалението на лигавицата на дихателните пътища води до локален оток вследствие на активната артериалната и капилярната хиперемия. Плазмена ексудация в алвеолите води до белодробна конгестия и оток.

Патологичните констатации са неспецифични. Те включват: белодробен оток, пневмония, образуване на хиалинна мембрана, множество белодробни тромбози и улцерозен трахеобронхит.

Отличителен белег на белодробното увреждан, свързано с хлорната токсичност, е белодробния оток, проявен клинично като хипоксия. Некардиогенен белодробен оток се смята, че се появява, когато има загуба на белодробна капилярна цялост и последващо просмукване на течност в алвеолите. Началото на симптомите може да се случи в рамките на минути или часове в зависимост от тежестта на експозицията. Устойчива хипоксемия е свързана с по-висока смъртност.

Очите рядко се увреждат сериозно в резултат на хлорна токсичност, но въпреки това могат да възникнат изгаряния и абразии на роговицата. Киселините, образувани от реакцията на газообразния хлор с мукозната мембрана на конюнктивите, са частично неутрализирани от протеините в сълзите. Следователно киселинните изгаряния на очите обикновено причиняват щети на епитела и базалната мембрана, но рядко повреждат дълбоките ендотелни клетки.

Клиничната картина на отравяне с газообразен хлор може да обхваща следните симптоми в зависимост от тежестта на експозицията:

• кашлица
• недостиг на въздух
• болка в гърдите
• усещане за парене в гърлото и субстерналната област
• гадене или повръщане
• дразнене на очите и носа
• задавяне
• мускулна слабост
• световъртеж
• дискомфорт в коремната област
• главоболие
• хрипове (остър респираторен дистрес синдром / некардиогенен белодробен оток)
• тахипнея
• тахикардия
• цианоза
• ринорея
• сълзотечение
• дрезгав глас
• крепитации (свързани с пневмомедиастинум)

Различават се три степени на остри отравяния - лека, тежка и много тежка степен. При леката степен няколко минути след вдишването на хлора се появяват симптоми на леко възпаление на горните дихателни пътища, което се характеризира с дразнеща кашлица, дрезгав глас, парене на гърлото, запазено общо състояние. Проявите преминават след 1-2 дни.

Тежката степен се характеризира с признаци на остро възпаление на трахеята и бронхите и остро нарушаване на дишането. Пострадалият е отпаднал, дишането е затруднено, появяват се болки зад гръдната кост, отхрачване на зелено оцветени храчки, задух, повишена температура и данни за постепенно настъпваща токсична бронхопневмония.

Много тежката форма на отравяне се проявява с явления на много тежък бронхиолит и множествена двустранна бронхопневмония с остра дихателна недостатъчност. Общото състояние на пациента е много тежко, с посиняване по устните и крайниците, тежък задух, мъчителна кашлица с данни за метаболитна ацидоза, висока температура.

Хроничното отравяне с газообразен хлор се характеризира с хронично възпаление на носната лигавица и горните дихателни пътища, язви по носната преграда, хронично възпаление на бронхите, хронично възпаление на конюнктивата. Наблюдават се и кожни изменения - дерматити, екземи, хлорно акне.