Счупване на тялото [диафиза] на лъчевата кост МКБ S52.3

Счупване на тялото [диафиза] на лъчевата кост са сравнително чести и са характерни за юношеската и млада възраст.

Механизъм на счупване на тялото [диафиза] на лъчевата кост
Най-често се отнася за директен удар и по-рядко за индиректно насилие. Нивото на счупване е различно. Обикновено лъчевата кост се чупи по средата. Фрактурната линия може да бъде напречна, коса, спирална или с трети фрагмент. В зависимост от големината и външната сила, която действа върху коста, и която води до фрактура предизвиква едномоментно разместване. Мускулите се контрахират и водят до вторични размествания на фрагментите в зависимост от нивото на фрактурата. За радиуса се залавят мускули, които са силни супинатори m.biceps brachii и m.supinator в проксималната част, m.pronator teres към средната и част m.pronator quadratis към дисталната част.
При счупвания, локализирани в горната половина на лъчевата кост, над залавното място на m.pronator teres, проксималния фрагмент се супинира и измества напред. Дисталният фрагмент се завърта навътре и пронира. Затова при такива счупвания, наместването се постига, след като предмишницата се постави в пълна супинация.
При счупвания на радиуса с локализация под залавното място на m.pronator teres проксималния фрагмент се измества напред и се намира в средно положение между пронация и супинация. Дисталният фрагмент под действието на m.pronator quadratis се завърта на вътре и се установява в пронация. Затова при наместване на фрагментите с такава локализация предмишницата се поставя в пронация.

Клинична картина и диагноза на счупване на тялото [диафиза] на лъчевата кост
Появява се ненормална подвижност и деформация, която принуждава пострадалия да придържа предмишницата със здравата си ръка.
При огледа се вижда деформация скъсяване на предмишницата (дъговидно изкривяване). Установява се и остра болка при палпация. Болката се усилва при почукване по надлъжната ос на предмишницата.

Лечение на счупване на тялото [диафиза] на лъчевата кост
Преди опита за репозиция е задължително болният да се изследва за усложнения, ранни съдови и периферно - нервни уреждания. Лечението на фрактура на диафизата на радиуса е едно от най-сложните. Най-първо винаги се прави опит за безкръвно наместване на разместените фрагменти. Понякога това наместване е много трудно. Болния се въвежда в обща упойка, след което се пристъпва към мануално наместване. Прави се контролна рентгенография при идеално наместен крайник се поставя дорзална гипсова шина. Когато наместването е добро, счупването се задържа в циркулярна гипсова превръзка.
Оперативното лечение се състои в кръвна репозиция и фиксация на костните фрагменти с различни видове остеосинтезиращи материали.